А от небето ли падат добрите идеи?

Вторачена в библиотеката и прашасалите рафтове с книжа в къщата на баба, забелязах познати заглавия. Евъргрийните „Война и мир“ и „Спасителят в ръжта“ са до болка познатите издания от младостта на родителите ми, минали през детските ми ръце още преди години. От тях помня, че книгите трябваше да се прочетат задължително поне веднъж в живота. Вечните романи им казвахме. Четохме ги, преговаряхме ги. Завиждам на авторите колко много успехи са пожънали само от един бестселър като този. Но откъде намират думи, които да редят като мъниста, така леко и гениално по редовете на празните страници?

Докато пътувал със самолет един ден, Стивън Кинг леко затворил очи. В съня му се появила жена, която държала за затворник един писател в мазето си, а след това го убила безмилостно. Одрала му кожата и обвила корицата на една книга с нея. Другото вече е история, написана по страниците в хорър романа му „Мизъри“.

Първите 50 страници от сюжета Кинг написал на ръка, пътувайки към хотела си, за да пресъздаде съня си, докато не са избледнели спомените му.

Само този роман му е донесъл милиони долари печалба. Затова след няколко дни отново се опитвал да заспи и да сънува новия си бестселър. Но не се получило насила.

Защото музата е като митична сирена в морето, всички говорят за нея, но малцина са я виждали. Тя избира сама на кого да се появи в съня му. А когато дойде, оставя отпечатък за цял живот.

Сузан Колинс е една от най-успешните авторки в жанра фантастика. Тя разказва в свое интервю как идеята за „Игрите на глада“ просто се е появила пред очите й. „Една вечер бях почти заспала пред телевизора. Превключвах каналите отегчено, на 1-ви канал сърфисти, на 2-ри реалити, в което младежи се конкурират за 1 милион долара. На следващия канал документален филм за войната в Ирак. И се озарих, идеите просто се сляха в едно.“ Така тя създава роман за младежи, които живеят в телевизионно реалити, борейки се за живота си.

Великите идеи само докосват с перце готовите за тях умове. Всяко нещо в ежедневието може да се превърне в история, герой или цял сюжет за бестселър.

“Крадецът на книги“ – бестселърът на Ню Йорк, трогнал милиарди души със своя разказ за немците по време на нацистка Германия. Авторът Маркъс Зюсак признава, че това не е самоук гений, а истински истории, които майка му е разказвала по време на вечеря. „Когато бях на шест, си спомням една вечер, в която видях човешкия ужас в очите на немския народ.

Отвеждаха съседите ни в концентрационен лагер и ги влачеха по улиците. Биеха ги, че си помагат да станат от земята. Трудното време ни научи да ценим милите жестове.“ А всъщност целият роман на Зюсак проследява живота на едно малко момиче и любовта й към книгите в тежкото време. Дали още много истински истории не са запечатани между страниците на книгата?

В крайна сметка, хващайки химикалката, всеки поема предизвикателството и риска да създава нов продукт. Консуматорите са твърде много и сдъвкват всичко, сервирано им пред очите, бързо и яростно.

А авторите трябва да имат картбланш, затова слагат бисквитки под прозореца и топло мляко в очакване не на Дядо Коледа, а на Нейно Величество Музата.

А ако не вярваш, питай Siri.