Елизар Милев: „Стъклото е като душата. Ако си внимателен, ще те радва, ако си небрежен – ще се счупи“
Go Guest: Запознай се с талант, който рядко се среща – виж повече за работата и бижутата от стъкло на следващия ни гост
В разгара на август те срещаме с един творец, който буквално ни накара да останем с отворена уста.
Ако следиш оригиналните произведения на изкуството у нас, авторските проекти и най-вече работата със стъкло, няма как да си го пропуснал.
Елизар Милев безспорно е гигантско вдъхновение!
Той е български автор, работещ предимно в областта на скулптурата в стъкло, завършил е Националната художествена академия, специалност „Порцелан и стъкло“ и е доктор на изкуствата, изследващ проблемите на лятото стъкло. В момента е доцент в същата специалност. Освен всичко друго Елизар е носител на Националната награда „Сирак Скитник“; участвал е в изложби почти по целия свят, а негови произведения влизат в колекции на редица музеи. Днес той ни изненадва с невероятните си бижута от стъкло, които може да намериш на www.madein.bg, а ние го разпитваме за всичко, което го кара да създава тези спиращи дъха творби. Виж какво сподели с нас.
Здравей! Елизар, първо казваме, че работата ти е наистина изумителна! Но за начало – как би се представил на напълно непознат. Кой е Елизар Милев?
Здравейте! Благодаря за оценката! Художник, работещ в сферата на скулптурата от стъкло. Но понякога опитвам и други неща – въпрос на идея.
Как започна срещата ти с изкуството – това любов от пръв поглед ли беше?
Винаги съм обичал да рисувам и да работя с пластични материали, но професионалното ми развитие започна още в гимназията НУПИ „Проф. Венко Колев“ – Троян, където завърших художествена керамика. След това продължих следването си в Националната художествена академия – „Порцелан и стъкло“, където успях да надградя познанията си върху керамиката и започнах да работя стъкло.
Странно, но винаги съм бил сигурен, че ще бъда художник, и не съм представял развитието си в друга посока.
Защо работа със стъкло – какво дава и какво взема този материал? Какво е най-трудното при създаването на произведения от стъкло?
Стъклото ме впечатли още в началото на следването ми, но винаги съм свързвал материала с душата на човек – чуплива, понякога остра, опасна, красива… Ако си внимателен, ще те радва, ако си небрежен, ще се счупи. Така е и с обработката му – процесът е диалогичен, стъклото ти говори как обича и как не. Ако не го послушаш, се чупи. Това не е метафора – когато шлайфаш тънкостенен обект, той издава звук, който може буквално да пръсне стъклото, ако не си промениш начина на работа или силата.
Освен това стъклото е общоприето, че е прозрачно, чисто – харесва ми, когато отношенията между хората са такива. Но това не е винаги.
Стъклото е нископроводим материал на топлина, което го прави изключително претенцизно към термична обработка. Понякога трябва да чакаш със седмици, за да изстине след леене. Естествено след отварянето на пещта невинаги изделието е здраво. Което ме учи на търпение. А какво взема?
Може би най-много взема пространство и време.
Как би описал твоя „стъклен свят“ на човек, на когото тепърва му предстои да влезе в него?
Преди време мои колеги ми обясняваха, че за да станеш утвърден автор, трябва да имаш стил и да станеш разпознваем. Аз не го приемам това. Винаги съм смятал, че едно произведение трябва да се случи точно в дадения момент и със заряда, който влага авторът – утре е късно, ти не си същият човек.
Стил, начин на работа или творчески почерк ограничават автора да робува на комерса, а къде отива чистото изкуство в неговата най-първична форма?
Защото първите художници не са имали комерсиален стимул за да творят – всичко се е правило от лична потребност. Съответно тази необходимост от творене се променя, както и човекът, емоцията му, вдъхновенията, битът и зарядът му.
Над какво работиш в момента и къде може да се запознаем с творенията ти?
В момента работя върху стъклена инсталация, която реализирам по време на резидентска програма, в която съм избран в гр. Джингаджен – Китай. Но ще разкажа повече за нея през есента, когато ще я представя публично и се върна от там.
Има ли рискове от това да носим стъклени бижута, не е ли много крехко това произведение за „ежедневна употреба“?
Рискове само от пристрастяване. Напротив – някои метали правят алергични реакции с кожата на хората, докато стъклото е абсолютно неутрален материал. Така че смятам, че стъклото е прекрасен материал и за работа, и за носене.
Имал си шест месечен престой в ателиетата на „Беренго студио“, намиращо се на острова на стъклото Мурано, Италия. Разкажи ни за това преживяване?
Имах уникалната възможност да работя в ателиетата на Адриано Беренго. Най-ценното от престоя ми там бяха реализацията на „капризите“ на едни от най-изявените автори в областта на визуалните изкуства – Ай Уей Уей, Тони Краг, Томас Шуте и т.н. Казвам капризи, защото стъклото е материал, който има своята специфика за работа и граници. В ателието на Беренго се опитвахме да преодолеем тези граници и да изпълним всички творчески желания на авторите –
няма не може, намираш начин.
Този принцип на работа ми отвори възприятията и успявам да мисля отвъд технологията. Освен този опит реализирах и няколко мои неща. Едната инсталация – „По- следен шанс“, влезе в колекцията
на Фондация „Беренго“. Освен това направихме специализации на студенти в ателието.
Преподаваш също, затова – какво би посъветвал всички млади творци?
Не се занимавайте с изкуство! Ако някой го иска истински, няма да ме послуша.
От какво има нужда съвременната ни артистична среда, за да започнем да му обръщаме внимание най-после на това изкуство?
Това е сложен въпрос. Едно изкуство има нужда от публика, за да е живо. Художествените проблеми
и тенденции не са интересни за съвременните хора. Потребността от консумация, от това да имаш най-новия телефон, телевизор, кола ни е обзела, но това са временни неща. Купуваш си нов лаптоп и след половин година е стар.
Изкуството никога не е демоде, то винаги е актуално, носейки духа на времето си.
Някои автори или вдъхновения за теб, които ни препоръчваш да следим?
Едни от любимите ми автори, работещи стъкло, са Бертил Валиен, Норууд Вивиано. От пластиците
– Алберто Джакомети, Фернандо Ботеро, Константин Бранкузи (Бранкуши), Ричард Серра и Едуардо Чилида. Българите, които работят стъкло и винаги са ме вдъхновявали, са Юрий Василев и Лъчезар Дочев. Но винаги поглеждам и назад, и не само стъкло – Жул Паскин, Кольо Карамфилив, Стоян Цанев, Генко Генков. От пластиците ще добавя и Димитър Далчев, Галин Малакчиев, Иван Славов, Иван Русев, Димитър Делчев. Разбира се, с любопитство наблюдавам и по-съвременните тенденции и авторите, които търсят нови хоризонти – Стела Василева, Станислав Памукчиев, Петер Цанев.
Саундтракът на идните месеци? Какво предстои за теб?
В момента съм в Китай, както вече споделих. Но ми предстоят две изложби в Германия – Цвизел и Зулцбах.
Кой е цветът или материалът на лято 2024 г. за Елизар?
Не съм поглеждал какво е обявил Пантон, но моят определено е червено.
И за финал – какво да им кажем на тези хора?
В България има много талантливи хора – художници, актьори, писатели, музиканти, спортисти, физици, информатици.
Не се сещайте за тях, когато другите ги открият и признаят.
Chef Александър Таралежков: „Не се страхувай да вървиш по своя уникален път!“
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.