Тя прави бижута, на теб ти настръхва кожата: Зора Романска

Go Guest: Показваме ти началото, пика и хоризонтите на една жена, синоним на страст

Този месец обръщаме глава към необичайното, екстравагантното, към това, което впечатлява с автентичността си.

Гостува ни дизайнерът, чийто поглед и златни ръце вече 10 години създават емблематичните творения с явно подчертан характер, обобщени в лейбъла ZR-Zora Romanska. Освен в двата сайта – www.zzone.bg и www.zoraromanska.com, нейни бижута се продават успешно в концептуални магазини в Париж, Милано, Ню Йорк, Лос Анджелис и др.

Посреща ни в ателието си.

Мирише на кожа, а изложените творби са различни, впечатляващи. В тях тя вплита огромна страст, енергия и най-вече удоволствие. Ще ги забележиш отдалеч, точно както и самата нея. Коя е Зорà Романска, чети в следващите редове. 

Как ще се представиш на някой, който не познава Зорà?

Да се казваш Зорà, само по себе си, носи силна енергия. Много пъти, когато някой се запознае с мен казва: „Зорà, няма нужда да пиша друго име в телефона, защото си единствена.“ Ако говорим не само за името, определено свързвам себе си с пътувания и с много хора около мен. Непрекъснато откривам нови хоризонти и съм винаги замесена с изкуство. От самото начало, от малка. 

Кога започна всичко? Как стигна до вида изкуство, с който се занимаваш в момента?

Във времето, винаги съм канализирала енергията си в тази посока, но както всеки знае изкуството не е само рисуване, само фотография или само кино. Те са много, навързани едно с друго. В годините с рисуване минах през Художествената гимназия, след това завърших академия в Италия. През цялото това време обаче, усещах приложното в мен и когато се прибрах в България, ръцете ме засърбяха. Разбрах, че трябва да правя нещо. Срещата с кожата преди около 10 години беше малко неочаквана.

Тя страшно бързо се превърна в безкрайна страст и също толкова бързо се разви.

В рамките на година стана истински бизнес, а за три – излезе извън границите на България. На голяма сцена, както се казва.  

Как избра кожата като водещ елемент в твоите произведения?

Добър въпрос. По прицип, аз съм завършила живопис, но усетих, че кожата има някаква пластичност, усетих някаква близост. Можех да рисувам с нея, можех да я манипулирам, като жива. Това се вижда и в нещата, които правя. Те не са просто аксесоари, в повечето случаи са изобразени като картини, като скулптури. Много от тях станаха характерни още от самото начало. Като ключът, който вграждах, а след това продължих линията с лавата. Мачкам кожата като лава и тя се превръща в какво ли не – в чокъри, в големи скулптури, в топове и т.н. 

Кой е ключът в намирането на призвание? Какво би посъветвала някой, който все още се лута?   

И друг път съм казвала, че аз имам късмета да знам мисията си на тоя свят и то от много години. Много хора, за съжаление, нямат този късмет и се лутат. При мен беше лесно, бях канализирана в тази посока. Не само в бижутата, ами като цяло в изкуството. От година, две, започнах и да снимам. Ако мога да дам съвет на някого, той би бил следния: да, има известен период, в който може би търсиш, но ако прекалено дълго се луташ, ще изгубиш време и фокус.

От 100 неща, накрая няма да направиш нищо. По-добре е да станеш добър в едно.

Пожелавам на всеки да открие и да прави това, което обича и което го влече. Според мен, в моите творения се вижда, че са правени с истински кеф, страст и удоволствие.

В този ред на мисли, как се изгражда индивидуалност? Какво помогна на теб? 

Отговорът седи в това да го усещаш какво е. Може да звучи малко налудничаво, но аз още в началото си представях, че нещата могат да станат много големи. Не заради грандомания или свръх амбиция, а защото усещах, че това ще са неща, които по някакъв начин могат да обогатят света. Все още не съм открила други подобни произведения, които се доближават до моите. България ми даде огромна възможност да се захвана с нещо, което наистина обичам, но от друга страна не ми даде достатъчно поле за изява, за да могат тези неща да достигнат до много хора. Все си мисля, че ако бях в Лондон или Ню Йорк, можеше да ме види и срещне някой, който да ми даде възможността работата ми да изплува още по-високо на повърхността. 

Казвала ли си си за някое от творенията ти, че е прекалено предизвикателно? Възприема ли се по такъв начин от хората? 

Нещо, което съм казвала и продължавам да твърдя – моите творения се адаптират към човека, стига той да има смелост да ги пробва и носи. В ателието ми са идвали по-скромни момичета, които отказват да пробват, но щом го направят, става друго. Някои хора имат бариери или подсъзнателно си представят, че това нещо не е за тях, защото би било прекалено. В същото време, ако се докоснат до него, пробват или го съчетаят с нещо от техния гардероб, нещата се трансформират в съвсем друга посока. Даже не бих класифицирала нещата си в някакъв конкретен стил.

По-скоро, понеже са аксесоари, бих посъветвала, който има смелост, да ги пробва и да ги съчетае, ако ще и с най-абсурдното нещо.

С копринена бяла рокля или пък дори с пайети, с всички крайности на стиловете. Ние сме си правили експерименти и това работи. Получава се, ставаш екстравагантен и различен. Пък и при аксесоарите няма сезон. Може да инвестираш в кожена пола с метални халки, която след това да ползваш десетки години, стига да я съчетаваш с различни стилове и неща, които вървят във времето. Това е предимството на качествения аксесоар. Не му се губи тренда.

Смяташ ли, че българските мацки са достатъчно смели, за да носят такива бижута и аксесоари?

О, да! В България има много интересни хора, които докоснат ли се един път, после казват, че всичко останало им е станало скучно, защото намират себе си и това допълва стила им чудесно. Смея да кажа, че възрастовата група също е много широка. Майка ми, например, е над 65 години, но ако я видите с мои бижута, седи супер. Мисля, че човек не трябва да си поставя граници. Важно е да се забавлява, защото животът всъщност е бърз и не е хубаво да сме роби на някакви стилове. Харесва ми, че може да си с нещо супер семпло – рокля, тениска, дънки, потник, но сложиш ли един як аксесоар, се променяш. И ти и самочувствието ти. Много хора, които са ме открили във времето, казват, че получават страшно много комплименти. Защото се отличават. Преди време ходих на един концерт и още от входа видях много от своите бижута.

Супер кеф е да видиш 10-15 човека с твои неща, удовлетворението е голямо. 

Името ти означава „първата светлина преди изгрев“. Какво предстои за теб оттук нататък в „остатъка от деня“?

За момента избирам да остана с малко ателие и да инвестирам в двата големи виртуални магазина, които работят нон-стоп. Искам нещата да стигат до възможно най-много хора и да работя все по-добре и извън България. Със сигурност ще направя и една кожена изложба, в която да събера изкуството под формата на картини, огромни кожени платна и кожени скулптури. Това е конкретен проект, който се върти в главата ми от известно време и когато узрее, ще го направя тук. А иначе, много бих се зарадвала някоя световна звезда да изскочи с нещо мое.

Нещата заслужават голяма сцена. 

Funkilicious: „Ние сме идеалното мезе за вашето питие!“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.