Рори Милър пътува, живее и готви „на око“

снимки: Иво Недялков, Стефан Каменов и Асен Величков

Рори Милър и десетките му татуировки са добре познати на всеки софиянец, който обича хубавата храна и великите напитки. Рори е навсякъде – от крафт бири, ресторанти, поп-ъп събития, фестивали, кулинарни курсове, та чак до кухнята на Мастършеф. Вече можем да го намерим и в библиотеката си, защото след няколко години работа, десетки пътувания на село, въртене на тигани, точене на тутманици и неизвестно количество силна гроздова

вече е готов да ни представи първата си книга „На око: Кулинарни приключения на село“.

На страниците на това красиво издание танцуват невероятни приключения, стари лади, безброй лафове, усмихнати баби, 220 снимки и бог знае колко рецепти, за да нарисуват образа на българското село – такова, каквото само един чужденец с отворено сърце и очи може да го види, преживее и опише. Това е ода за култови ястия като кумски петел, кокоша саламура, попска яхния, просеник, пълнена тиква с месо, чорба с луканка, тикълник, шумотрак, трахана, чукан лук, но и ода за българската душевност. Една топла книга, пропита с гостоприемство, приятелства, споделеност и един дълбок поглед навътре, който ни центрира и ни връща у дома. Премиерата на книгата беше на 3 октомври в Топлоцентралата, а ето какво ни разказа и Рори за нея.

Как ти хрумна идеята за този проект?

Всичко започна, когато бях в едно село на север от Видин – Неговановци. Беше лятото преди пандемията. Живях с една двойка около 2–3 седмици, помагах в къщата, в селото и т.н. и тогава разбрах какво е да си доволен… да живееш както с отчаянието, така и с щастието, да не искаш повече от необходимото и да обичаш и цениш всяко едно малко нещо, което имаш.

Точно там успях да се поставя в едно спокойно състояние, в което можех да видя, че вселената, галактиката, планетата, страната… нищо от това не съществуваше. Имаше го само онзи момент и тези, с които го споделяш…

Да имаш този невероятен късмет да усетиш този момент – само това имаше значение. Беше велико! 

Исках да продължа да преживявам това усещане. Най-добрият начин да достигнеш до тези моменти е чрез готвене, ядене и пиене…

И така започна моето пътешествие. Отне ми време да стартирам заради пандемията, но всичко се подреди. Книгата имаше нужда от тези две години бавна еволюция, за да стане това, което е сега. Не бързахме – главно защото нямахме пари да се движим по-бързо.

Какво научи от бабите?

Научих, че е трябвало да оценявам повече моята баба, докато беше още жива. Научих, че е възможно светът да те засипе с трагедии и трудности и все пак да излезеш мил и изпълнен с надежда. Че може да има повече лошо, отколкото добро… много повече лошо, отколкото добро, но ако умееш да изживяваш пълноценно доброто, всичко си струва.

Кои черти на характера ти помогнаха или попречиха на този проект?

Като цяло аз съм голям интроверт. Невинаги е било така, но колкото повече се чувствах комфортно със себе си и приемах своите недостатъци и силни страни, толкова по-малко имах нужда да излизам и да крещя на всеки: „Виж ме!“.

Животът ми милиони пъти ме е учил на смирение и необходимостта да имам отворени ум и сърце.

Мога да седна и просто да се наслаждавам на мъдростта, която съм натрупал досега, без да изпитвам нужда да проповядвам или да си изливам душата на всеки, който мине наоколо. Щастлив съм да си седя сам със своите спомени и да се вълнувам всяка сутрин за новите неща, които ще направя.

Това ми позволи наистина да попия това, което хората искаха да ми кажат, и затова можех да си прекарвам страхотно, седейки на клатеща се маса под слънцето, да пийвам ракия, да хапвам луканка, да говоря за неща, които всъщност не ме вълнуват, но трябваше да се говори за тях, за да е пълна картинката.

Има ли някакво послание, което искаш да предадеш с тази книга?

Мисля, че книгата говори много за българското село. Там животът е много по-богат и смислен, отколкото аз съм могъл да го живея в повечето градове.

Че отвъд тези пощенски кодове може да се открие и преоткрие адски много. Бих искал просто повече хора да имат този контакт, за да не забравят откъде са тръгнали (което няма нищо общо с националността, става дума за семейството).

За какво мечтаеш?

Мечтая за удовлетворение. Да гледам как семейството се забавлява. Да не гледам часовници. Да вървя бавно за никъде.

Материалът е част от проект „Мигранти с таланти“ на Мулти култи колектив. Той се реализира с подкрепата на Фонд „Активни граждани България“. Още за книгата виж тук.

За още от същото – виж Опознай света от своята кухня: Рори Милър

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.