Нещата от живота

Local Heroes - рубриката, в която те запознаваме с успелите хора тук и сега

Стиляна Иванова

Филип е сред дизайнерите в България, които се опитват да променят визуалната среда и култура наоколо. Той е истинско вдъхновение за студентите си в НХА, а негови графични работи са публикувани в издания на Bloomberg, Business Weekly, The Economist и The Financial Times. (Виж работите му тук.)

Какъв е бекграундът, който трябва да имаш, за да започнат да ти се случват нещата тук и сега?

Всеки от нас има различен път и е редно да го следва, без да се сравнява с другите. Едно от малкото абсолютно сигурни неща в този живот е това, че всеки е уникален и различен от другия. Затова ни мотивират различни неща и няма особен смисъл да търсим решения извън самите нас. Има достатъчно примери за развили се хора, които тръгват от нищото, и дори още повече такива, които имат всички предпоставки за успех, а не успяват да развият потенциала си.

Какво ти се иска някой да ти беше казал в началото на пътя?

Не мисля, че ако някой ми беше казал нещо, щях да го послушам.

При мен нещата трябва да се преживеят и да минат директно през мен, иначе не ги разбирам.

Затова се опитвам да следвам моето, а да не залитам по чужди решения.

Коя е любимата част от работата ти и коя е трудната с днешна дата?

Едно от любимите ми неща в работата е удоволствието, когато след упорита работа намирам идеята, която съм преследвал. Случвало ми се е да ми хрумнат решения веднага, но те не са толкова “вкусни”, колкото когато съм блъскал главата си яко и в един хубав момент пъзелът се сглобява.

Друго нещо, което много обичам, е, когато видя, че от работата ми има смисъл. Конвенционалната реклама и дизайн, които продават продукти, не са за мен. Нещото, което ме прави щастлив и ме кара да продължавам напред, е истинският смисъл от работата и ако успея да повлияя положително на поне един човешки живот с нея.

Трудностите са всякакви, но ми се струва, че най-голямата е, когато трябва да се боря със самия себе си. Осъзнавам, че голяма част от пречките си ги създава моят мозък, и се опитвам да ги превъзмогна.

Твоят дизайн профил е изграждане на идентичност на бранда, можеш ли да ни дадеш за пример любим твой проект и такъв, който ти се иска да беше направил ти?

Не мисля, че мога да се огранича в един пример, има толкова много добри в световен и локален мащаб, че не мога да си избера. Харесвам много работата на Pentagram, тъй като използват много изчистен графичен език и залагат на изключително идейни решения.

Как ти се иска да се развива местната визуална среда? Ти имаш немалък принос за това… но достатъчен ли е той?

Искрено ми се иска хората у нас да започнат да виждат смисъла в добрия дизайн и красотата. Тези фактори могат сериозно да вдигнат качеството ни на живот по един много деликатен и изключително ефективен начин.

Има изследвания, които доказват, че когато хората живеят и работят на по-красиви и функционални места, това вдига работоспособността и нивото им на щастие.

В крайна сметка всички искаме да сме щастливи и от нас зависи да го постигнем. А дали моят принос е достатъчен, се съмнявам, но това не ме обезкуражава. Напоследък средата в България се размърдва и смятам, че с общи усилия ще вървим напред.

Някой казват, че тук средата им пречи да бъдат успешни, аз ще ти задам въпроса така – на теб как ти помага?

Пред мен има две възможности в тази среда. Първата е да намирам пречки по пътя си, които да ме спират, а втората е да виждам възможностите в тези пречки. Средата в България си има своята специфика, както всяка една среда в друга държава и от мен/нас зависи да преформатираме негативите в позитиви. Например фактът, че тук има неща, които не са развити или дори започнати, създава възможност за всеки от нас да стартира и да бъде пионер в дадена сфера. Тук обаче идва и моралната страна на нещата, когато започваш нещо съвсем ново в едно общество или среда, е редно да подходиш отговорно като възпитател, а не основният ти двигател да е личната изгода, както става често.

Силно вярвам, че ако подхождаме с чисто сърце и отговорност към нещата, които правим, съкровените ни желания се сбъдват.

Какво би казал на младите хора или ентусиастите, решили да се реализират тук? Каква е формулата и психиката, която трябва да следват?

За мен формулата е да бъда максимално позитивен и това, което не харесвам в държавата или в себе си и зависи от мен, да се опитвам да го променя. Никой не ни е длъжен и е време да вземем нещата в свои ръце. Някой за жалост излъга голяма част от обществото ни, че нещата идват даром, но това не е така. Всичко, което човек желае истински, може да бъде постигнато с упорит труд. И ако направя референция с казаното по-горе, не е “вкусно”, ако не сме се потрудили за него.

Бих казал на всички, тръгнали да се реализират тук, да стартират с това да развиват себе си в личностен план и паралелно да обръщат негативите в позитиви, търсейки своя път. Важно е да имаме стратегия, но да не се фиксираме в крайните резултати, а да се фокусираме в процеса. И не на последно място – да сме максимално гъвкави към промените, които ни диктува животът.

Също така градивната критика е нещо много полезно, ако не се превръща в мрънкате и хейт. Всеки път когато искаме да коментираме негативно даден проблем, е хубаво да се замислим дали имаме решение за него, или просто сме яхнали вълната на седемте милиона експерти.

Какво се опитваш да научиш студентите си?

Освен програмата, която следваме, се опитвам да ги запозная с всички аспекти на живота, които съпътстват професията, а те са много. За един дизайнер щастието му е свързано пряко с работата, която извършва. Опитвам се да ги стимулирам да търсят собствения си път независимо от очакванията към тях или разни икономически фактори, защото вярвам, че ако човек наистина следва пътя си, няма как да не успее на всички нива в живота, независимо от това, какво е модерно или високоплатено. А и парите не са всичко.

Какви качества всъщност са нужни, за да бъдеш успешен човек/дизайнер?

Според мен основното нещо е да си добър човек. Напоследък наблюдавам, че масата е забравила, че на първо място сме хора и после всичко останало. Дори в дизайна, а и в други сфери ми се губи човешкото. Рекламите ни третират като консуматори, новините като овце, партиите като поредния глас в урната.

Преди да сме българи, дизайнери, журналисти, политици и всякакви други, сме хора и не е редно да забравяме този малък, но изключително важен факт.

Какво всъщност е успехът за теб?

Ще цитирам една от любимите ми дизайнерки Пола Шер, която казва: “Успехът не води до никъде”. Истината е в процеса, а не в успеха. Бих бил щастлив, ако успея да направя света едно по-добро място.
 

Петър Димитров: Успехът е в любовта на публиката.

Люба Христова: Успехът е в това да си щастлив.

Какво още се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.