Драгни Георгиев: От татуировки до северни елени в Родопите

Разказваме ти вдъхновяваща история за пътя от града към селото и любовта към земята и животните

През август Go Guide крачи освен към безбрежното море и към любимите ни планини.

Отправяме се на спиращо дъха пътешествие към Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ и фермата за северни елени „Санта Клаус“, създадена от Драгни Георгиев и съпругата му Зорница Параскова. Драгни е абсолютно наш човек, а впечатляващият му житейски път го отвежда от

професията на татуист, който е обиколил Европа, работейки за легендарните Hells Angels, до идеята да отглежда северни елени в България.

Фермата, която създава със семейството си, е възможно най-близо до звездите, а как се ражда тази приказка за любовта към земята и животните и защо там, на високото, светът е друг и хората не страдат от паник атаки, ни разказва сега – Драгни Георгиев:

Здравей, Драгни! Разкажи ни първо какъв беше животът ти, преди да дойдеш край Рожен и да създадеш фермата?

Животът ми определено беше динамичен, правих татуси и няколко години работих за Hells Angels, което ме заведе на почти всяко кътче в Европа.

Имаше ли ключов момент, в който си каза, че градът вече не е твоето място?

Не е имало определена случка или повод, в който да си кажа, че градът вече не е за мен, но определено децата бяха фактор. Искахме много да им дадем тази свобода и това детство, което ние сме имали като малки, затова предпочетохме да заживеем в Родопите. Тук проблемът с училища и детски градини отсъства, могат да се радват на слънце и чист въздух и да не са „застрашени“ от всички негативи, които градът предлага.

Как създаде ферма за елени и други животни „Санта Клаус“ – как избра мястото, как реши да се занимаваш с животни, а не да отглеждаш зърнени култури например?

Наложи се да се откажа от татуи­рането, защото като при всяка професия, която извършваш
дълго време, започва да ти нанася вреди. При мен се получиха болки в кръста, започнах да не виждам добре и знаех, че е дошъл момент животът ми да тръгне в друга посока.

Още преди това обаче имах идея да купя и докарам в България северни елени.

Исках децата да им се радват по Коледа, да бъдат атракция и да се опитаме да ги отглеждаме тук, в България. Когато споделях идеята с приятели, доста ми се подиграваха и ми казваха, че това е невъзможно, което, честно казано, още повече ме амбицира. След дълго проучване на физиката, на метода на отглеждане, на спецификите на елените през 2015 г. предприехме тази голяма стъпка и малко преди Коледа вече имахме северните еленчета.

Купихме ги от Лапандската част на Финландия, пътувахме до едно много, много далечно място – на около 5000 километра от България,

минахме Полярния кръг и доста на север след него беше фермата, от която купихме животните. Любопитен факт е, че в района на нашата ферма в България вирее и така нареченият исландски лишей. Той расте и много на север, което показва, че климатът и у нас е изключително подходящ както за северни растения, така и за елените.

Какви бяха първите ви стъпки? Имаше ли лоши моменти, в които ти е идвало да се откажеш?

Определено най­-трудният ни момент беше, когато недоброжелатели подхвърлиха на елените храна, третирана с отрова. Отровиха всичките ни животни и се наложи да се разделим с тях. Това ни травмира изключително, аз дори имах период, в който не разговарях със семейството си, не комуникирах, докато осъзная какво ни се е случило, но за щастие този труден период отмина.

Решихме, че няма място за отстъпване, и продължихме смело напред.

Така започна „втората част“ от нашето фермерство, в която не отглеждаме северни елени за момента, но имаме страхотни елени лопатари, говеда от породата Highland и едни специални овце от швейцарска порода. И говедата, и овцете са много рядък вид, за България са уникални, но най­-важното е, че са с много благ нрав и радват нашите посетители. Разбира се, не сме се отказали и от северните еленчета. По редица причини не можем да ги внесем през последните години у нас, но се надяваме, че и това ще се случи.

Какво можем да преживеем във фермата, ако дойдем това лято?

Тук, освен да се радвате на животните, да се разхождате и да къмпингувате, може да наблюдавате и едно от най-красивите места с най-чисто небе в България. Небето над Рожен е уникално, неслучайно Обсерваторията е тук. Имаме страхотен звездоброй, през летните месеци може да се наблюдават и Персеидите. Освен това няколко пъти в годината правим и нощни партита и различни ивенти. Този юли направихме за поредна година нашето хип хоп парти – „Хип Хоп и няма край“, и смело мога да кажа, че всички изживяхме уникални два дни. Ще имаме и прожекция на документален филм – „Пъпна връв“.

Другото, с което ще зарадваме гостите ни тази година, е рок концерт, за който всички подробности могат да се разберат в социалните мрежи.

Какво би казал на всички, които искат да напуснат града, да се приближат по-близо до земята и да захванат нещо свое? Какви са преимуществата на живота на село?

Бих им казал, че решенията трябва да се вземат днес, тук и сега. Нека предприемат крачката, без да се страхуват, защото един такъв начин на живот ще ги върне първо – близо до Майката природа, която ни е създала, и второ – ще се чувстват отлично. Тук, на село, ни е непознат терминът паник атаки или стрес, има огромен потенциал в отглеждането на плодове и зеленчуци, както и в производството на месни и млечни продукти. Аз лично имам близки приятели, които не само отглеждат, но имат и клиенти за месеци напред и успяват много успешно да издържат семействата си и да живеят добре.

Точно сега има огромно търсене на чиста и качествена храна, така че не е вярно, че няма поминък и препитание в селата –

да, въпрос на много труд е, но всеки, който реши, може да опита. Отделно – тук моите деца, които са на осем и тринайсет години, са пускани без никакъв проблем да си играят до късно вечер, нямаме притеснения от престъпност или трафик, а дори в момента, когато не съм вкъщи, моята входна врата седи отключена и никога не е имало проблем.

И за финал – какво да им кажем на тея хора?
Бих им казал – каквото и да се случи, което не приемат за добро, да знаят, че е станало за добро. Вярвам, че след всяко зло се случва нещо хубаво, затова нека изживеят

едно супер лято и нека да гледат на живота положително, за да може той наистина да стане такъв.

Драгни беше Go Guest в печатното ни издание, където си говорихме също и с The Local: Богдана Пеева.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.