Барби е навсякъде, но каква е ролята на розовото?
Филмът ни завладява, но още по-интересен феномен се оказва цветът на героинята
Някой може ли да отговори на въпроса кое точно прави Барби толкова успешна поп икона?
Защото Кен, дългите крака, недостижим силует и емблематична усмивка са визуални аспекти на една фигура, но „брандът“ ѝ, така да кажем, може да бъде дестилиран в една единствена дума. И тя е розово.
Дори Google днес оцвети себе си в розово – просто напиши Barbie в търсачката и виж какво става.
Отдадеността на режисьора Грета Гъруиг към този оттенък, наподобяващ Pepto Bismol, предизвика световен недостиг на боята, използвана за постигането му, при конструирането на декора за предстоящия й филм. През цялото време докато тече кампанията на филма има съпоставки и с другия феноменален блокбъстър, който излиза на същата дата – „Опенхаймер“. За разлика от стратегията на Кристофър Нолън и екипа му, които пускат поетапно сърдити снимки на Килиан Мърфи, рекламната кампания за „Барби“ е многорежимен и труден за отбягване добре обмислен ход. Едно от най-интересните решения беше подреждането на поредица от почти празни билбордове с розовото на Барби. Чрез тях не само се използва неразделността на Барби и розовото, но и се парадира с това – създавайки лято, в което всяка употреба на розовото може да се смята за референция към филма.
Когато един цвят е прикрепен към даден момент в историята с такава тежест, неговите собствени свойства се променят.
Розовото има много.
Ярките примери през последните години включват множество изпепеляващи визии от червените килими, проектирани от Пиер Паоло Пичиоли за Valentino, и по-приглушения „millennial“ нюанс, който някога беше синоним на марки като Acne Studios или Glossier и в крайна сметка се смяташе за достатъчно повсеместен, за да дефинира едно цяло поколение.
Има толкова много цветове, от които да избираме, и неизбежно същите нюанси се появяват отново в различни контексти. Това може да доведе до културен дисонанс – червеното означава просперитет в Китай, но по-лесно се свързва със секс или опасност в Европа. Цветовете са сила сами по себе си.
В смисъла, че розовото може теоретично да се използва за всичко, отклоненията от нашите очаквания са неизбежни.
Но какво очакваме?
Mattel и Tiffany притежават търговски марки за своите емблематични нюанси (Pantone 219C и Pantone 1837) в множество категории. Използването на конкретен цвят изгражда сложна матрица, в която се появяват модели на асоцииране въз основа на нашите съзнателни и несъзнателни възприятия. Всеки ден правим предположения за хората и предметите, които срещаме, въз основа на избраните от тях цветове.
Подобно на Барби, розовото има сложна връзка с представите за женственост. В САЩ, където се е родила куклата, розовото не се е превърнало в избор по подразбиране за момичета до 40-те години на миналия век. Преди това асоциациите са били по-свободни или дори – в случай на детско облекло – обърнати. Някои приписват позиционния акцент на розовото на вкуса на тогавашната първа дама Мейми Айзенхауер или на видни дами в Холивуд като Джейн Мансфийлд. Въз основа на предположението, че повече влияния в поп културата се равняват на по-продаваем продукт, не е изненадващо, че нещо с неопределено, привидно произволно потекло може да се утвърди в общественото съзнание. Инерцията е поддържана от хора като Парис Хилтън, Mean Girls (но само в сряда), самата Барби и много други. Днес, въпреки десетилетията на дискурс дали трябва, козметиката, домашните продукти и „играчките за момичета“ все още са в розово.
В света на изобразителното изкуство всеки цвят също има минало.
Розовото е използвано най-вече критично и иронично от феминистки, както и безпристрастно от онези, привлечени от неговия очевиден магнетизъм. Порша Мънсън подрежда розови предмети, натрупани през живота си, във всепоглъщащи инсталации, които „заобикалят границата между овластяване и улавяне“. Елементите, събрани във всяка итерация на Pink Project, започват като импулсивните придобивания на младо момиче и се превръщат в сатира на продуктите, „от които момичетата казват, че се нуждаят“. За разлика от това, художници като Бриджит Райли (Op Art) и Джеймс Турел (Light and Space) се занимават с розовото от чисто естетическа позиция.
Подобно на Барби, някои художници са успели да се превърнат в синоним на даден нюанс.
Ив Клайн е толкова тясно свързан с кобалтовото синьо, че когато Даниел Роузбери рисува със спрей модели в сянка за Schiaparelli Haute Couture, препратката (подобно на едноцветните билбордове на Барби) веднага се разбира.
На друго място в света Аниш Капур стана известен с това, че купи изключителни права върху ултра-абсорбиращия Vantablack. За тези, които търсят подпис – физически лица, художници, корпорации – цветът може да бъде най-директният и интуитивен начин за идентификация, който се предлага, и като допълнение идеалният предтекст да се превърнеш в културен феномен.
За Барби крехкостта и невиността, която свързваме с този нюанс на розово, се оказва предимство.
В желанието си да бъде розова и да остане розова, тя е основен пазител на цвета. Нейният хроматичен ангажимент се е превърнал – с помощта на Грета Гъруиг и Марго Роби – в символ на свободата на избора и неподчинение.
В крайна сметка Барби не е истинска. Въпреки това нейният образ се преконфигурира в Холивуд и се използва от Mattel за множество търговски начинания. Обратната страна е, че цветът е твърде чист, той не може да се контролира и не принадлежи на никого. Не е необходимо да си купуваш официалния грим на Барби, плувка за басейн, лак за нокти, кутия за обяд, Xbox, електрическа четка за зъби, килим, джелато, куфар, свещ, Crocs или дори ролкови кънки, за да се присъединиш към партито.
Както ни казва мотото на филма – Барби е всичко, а розовото ѝ е за всички.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
