Най-добрите книги на 2023 според българските издатели

На първо място и безспорно феноменално събитие за мен е еуфорията и трескавото допечатване на „Времеубежище“. Дълго ще помня вълнението си пред екрана, докато очаквахме обявяването на носителя на Man Booker International, немислимо дългата опашка за автографи пред щанда на „Жанет 45“, развълнувания Георги Господинов и онова усещане, което ме държа дни наред: че съм свидетел на исторически момент, реабилитиращ безкрайно много срам в културата и в некултурата от последните години в България.

(„Времеубежище“, Георги Господинов, издателство „Жанет 45“)

„Нещата, за които мълчим“ е стихосбирката, която препрочитам и подарявам в последните месеци. Много ми харесва уталожената красота в думите на Ина Иванова, спокойната съзерцателност, онези „резенчета обич несмела“, отлежали търпеливо в текстовете ѝ.

(„Нещата, за които мълчим“, Ина Иванова, издателство „Жанет 45“)

Книгата за Ванда Руткевич – обожавам книги за силни личности, спортисти, авантюристи, вдъхновители. Тази книга я чаках отдавна, защото Ванда Руткевич е извънземна, личност от друго време, прелетяла за малко по нашите ширини. Документална поезия – така бих я нарекла.

(„Ванда Руткевич. Още един връх“, Елжбета Шераджинска, превод от полски Крум Крумов, издателство „Вакон“)”

„Крадец на самота“, Раймондо, изд. „Книгомания”

Бях приятно изненадана от тази книга, тъй като попаднах на нея случайно. Самият автор казва, че това са притчи и импресии. Но независимо как ще ги наречем, всяка една от тях тихо и спокойно запретва ръкави, бърка дълбоко, подръпва ти душата и ти оставя едно много специфично усещане – някаква странна комбинация от тъга и умиление.

Илюстрациите на Кирил Златков пък са толкова точни и безобразно красиви, че някак не си представям текстът да има живот без тях. Оформлението на изданието е много красиво.

„Стълба към небето“, Джон Бойн, изд. „Лабиринт”

Харесвам Джон Бойн от предишните си срещи с негови книги. „Невидимите фурии на сърцето“ остава любимата ми книга за 2022 година. И макар все още да не съм прочела „Стълба към небето“, съм сигурна, че ще се нареди сред най-впечатляващите книги, които съм прочела тази година.

„Безкраят в стрък тръстика“, Ирене Вайехо, изд. „Колибри”

Като издател, а и дори просто като читател, няма как да не се вълнувам за тази книга. Щастлива съм, че на българския пазар се обръща внимание на такива заглавия, които хвърлят ярка светлина върху пътя на книгите.

Първата книга е великолепно издадената поетическа антология „Давам име на една врана“ на големия китайски поет Ю Дзиен (р. 1954). Ефектно издание с твърди корици, уголемен формат, луксозно и много грижливо изпълнение. Зачетох на отделни места – поезия, в която влязал веднъж, не можеш да излезеш, камо ли да я подминеш. Силната поезия веднага си личи, веднага те придърпва към себе си и ти казва „Здравей, това съм аз, Поезията. А ти кой си?“ Ю Дзциен е в превод на Веселин Карастойчев, доктор по китайска литература и специалист по история на китайската литература. Издадена е от Издателство за поезия „ДА“.

На следващо място бих искал да откроя „Камъните на мисълта“ от Хенинг Ритер (1943-2013), в превод от немски на Стоян Гяуров, издава „СОНМ”. В изданието са събрани есеистични текстове и фрагменти от известния немски издател, преводач и журналист, дългогодишен ръководител на отдела за хуманитаристика на Frankfurter Allgemeine Zeitung. Важна книга, носеща наслада не само с богатството на мисълта на автора й, но също така образователна и интелектуално провокираща. 

На трето място искам да акцентирам върху излезлия наскоро от печат обемен роман „Уроци“ от Иън Макюън (превод от английски Радосвета Гетова, издава „Колибри“). Преди време бях изчел „На плажа Чезъл“ и бях толкова зашеметен от литературното майсторство на Макюън, че си накупих всичко негово, излизало преди и след това на български и руски. Като видях, че „Колибри“ издават нов роман на Макюън, за който роман прочетох някъде, че е Opus magnum на големия писател (не знам доколко е справедлива тази оценка по отношение на другите му книги), си я закупих без въобще да се замисля. Макюън трябва да е във всяка домашна библиотека, това е извън всякакво съмнение. Макюън трябва да бъде четен!

“Всяка година има няколко книги, които непременно си купувам. Не бих ги издала непременно, защото книгите са част от цялостната концепция на едно издателство и това е важно, но са важни за читателите и е хубаво да имат възможност да ги имат. За мен такава тази година беше „Вулкан” на Елена Алексиева. Елена е един от най-добрите български писатели, засега незаслужено слабо известна. Тя действа с размах, смела в търсенето си и с чудесен стил.

За мен е важно, че тази година излезе най-после в добър превод от Любомир Илиев  „Лутанията на възпитаника Тьорлес” от Роберт Музил – един от любимите ми писатели. Музил наред с Джойс, Вирджиния Улф и още няколко писатели са изключително важни за модерното писане. „Човекът без качества” е задължителна книга.

Важно е, че отново излезе „Следеният човек” от Веселин Бранев – важен документ за това, което се случва под повърхността по време на социализма – как действа Държавна сигурност и кошмарът, в който е можело да се озове всеки отсам Желязната завеса.

Поредицата „Клуб Търсачи на истории“ на издателство „Мармот“

Към момента са излезли 4 книги, които заслужават да бъдат споменати в подобна класация, тъй като са вдъхновени от децата и включват български автори и илюстратори. Но може би най-важното е, че в тях е използван шрифт за начинаещи читатели, създаден от Кирил Златков – една полезна идея за улесняване на първите стъпки в четенето,  която може да се окаже основополагаща за създаването на нови поколения читатели.

„Безкраят в стрък тръстика“ от Ирене Вайехо

Като говорим за създаването на нови читатели, няма как да пропуснем и създаването на книгите, чиято история е прекрасно поднесена от испанската писателка, историк и филолог. За всеки, който обича книгите, би било ценно да проследи пътя им и може би така ще ги заобича още по-силно.

„Последното дърво: семе на надеждата“ от Люк Адам Хоукър

Интересно е че точно тази идея е осъществена върху хартия, защото разказва за свят без дървета и напомня колко крехък е нашият свят. Силата на книгата се крие във впечатляващите илюстрации, сред които може да се изгубиш. Такива издания доказват, че нямаме нужда от много думи, за да предадем важни послания и силни емоции.

„Новаторите“ от Адам Грант

За мен всяка книга на Адам Грант е събитие, заради темите, които избира и начина, по който ги поднася. В най-новото си заглавие той говори за хората, които „виждат нещата различно, не само мечтаят, но и създават“, а смятам, че имаме нужда от повече такива личности около нас и може би тази книга ще ги вдъхнови.

„Безкраят в стрък тръстика“ – Ирене Вайехо

В моите очи може би най-знаковата книга, излязла у нас през първата половина на 2023 г., е „Безкраят в стрък тръстика“ от Ирене Вайехо – мащабен труд за създаването на книгите, за първите библиотеки, ролята на писаното слово в Античността и метаморфозите, през които преминава книжното тяло, докато придобие облик, близък до този в настоящето. Увлекателно поднесена благодарение на изящния и поетичен език на авторката, книгата носи богатството и мъдростта на нехудожествената литература, но и емоцията и лекотата на художествения разказ. Докато пресъздава истории за далечното минало, развеждайки ни из древни градове като Александрия и Рим, „Безкраят в стрък тръстика“ припомня колко привилегирован е читателят в настоящето. Защото за разлика от своя предшественик, той разполага с лукса да има неограничен достъп до света на литературата и свободата да изучава териториите на необятната книжна вселена. Знанието дава простор на душата и ума, възможност за развитие и напредък, и именно това е посоката, в която човечеството поема, когато създава азбуката, а по-късно и книгата.

„Камериерката“ – Нита Проуз

Ако обърнем поглед към жанровата литература, има едно заглавие, с което читателят се плъзва по пързалката на нейния развлекателен характер, но и разполага с възможността да се гмурне в по-дълбоките води на обществено значими теми. „Камериерката“ от Нита Проуз е криминален роман и спечели наградата на читателите на Goodreads именно в тази категория. Мистериозен и заплетен сюжет, изграден около шокиращо престъпление, задържа вниманието на почитателите на този тип книги. Но благодарение на главната героиня Моли Нита Проуз извежда на преден план проблеми като изолацията на различните, самотата като техен най-верен приятел, предразсъдъците, които поставят ненужни граници, и необходимостта от повече хора, които да проявяват човечност и добрина. Моли е необикновен персонаж, който озарява околните дори в най-напрегнатите моменти. Нейната искра разпалва у читателя надеждата, че светлината винаги надделява над мрака.

Стрелям с първото заглавие, което ми се струва значимо.

Става въпрос за „Хората на Путин“ от Катрин Белтън.

Ето  обосновката:
Има дни, в които не можеш да сложиш нищо в уста. Дни, в които храната губи смисъла си, в които може само да те задави.
Има ситуации, в които ценни вещи и парични знаци са като невидими за теб, защото нещо много по-значимо в момента е на фокус.
Има и моменти, в които книгите, които обикновено харесваме, е хубаво да отстъпят по ред на книгите предупреждение. „Хората на Путин“ е такава книга… С целия респект към все по-изчезващия вид на разследващия журналист.