Онлайн премиера на неопънкарския sci-fi „Ви“ от Кинематограф

Гледаме късометражния филм на Деян Цвятков

Ако през 1999 година, когато излезе „Матрицата“ на братя Уашовски, кибер дистопиите изглеждаха като заплаха от далечното бъдеще, то четвърт век по-късно, подобни сценарии вземат сериозна част от пространството, както в киното и литературата, така и в медиите. След повсеместното навлизане на самообучаващите се алгоритми в почти всяка сфера на човешките дейности и съвременни технологии, страхът от „машините“ стигна небивали пикове.

Оправдани или не, подобни притеснения имат своето съвсем действително обоснование във факта, че регулациите, законите и защитите, които трябва да се въведат в световен мащаб не могат да смогнат с безпрецедентната скорост, с която се развива изкуственият интелект. И ако новите „умни“ системи дават невиждан досега резултат, облекчават и буквално вършат част от работата, която преди е била прерогатив единствено на човешкия ум, то на каква цена се случва това в дългосрочен план и дали икономическите цели могат да аргументират дехуманизирането на труда и фантазията?

Емоциите и сънищата като двигател

Подобни въпроси съвсем естествено изкристализират от късометражния филм „Ви“ (2021) на режисьора и сценарист Деян Цвятков. Изпълнена в естетиката на ретро футуризма, лентата разказва за революционния софтуер Ви, кръстен на създателя си Виктор (Йордан Ръсин). Неговата програма използва човешките емоции и сънища, за да генерира непозната до този момент компютърна мощност.

Служителите в една компания биват вързани към устройства, които засичат тяхната мозъчна активност, трансформират я и така захранват централната система, която както се твърди от безскрупулния представител на компанията Тони (Иво Аръков), притежава производствен капацитет без аналог.

Дистопична любов

На фона на тази лишена от човечност и съпричастност реалност се заражда една любов, която по силата на извечните си закони се опитва да изгради мост между действителност и сън, между сляпата идея за прогрес и иманентните човешки нужди и копнежи, но дали силата на чувствата ще успее да преодолее изчислителната мощ на системата? 

Софтуерът Ви провокира у служителите на компанията кошмари, от които те не могат да избягат, докато не свърши работният ден, на края на който не помнят нищо от преживяното насън.

Виктор е администраторът и демиургът в съновната реалност.

Той живее в нея, може да я прекроява, както пожелае, следи за грешки и е единственият, който осъзнава, че всичко това е илюзия, която се храни от страховете и ужасът на участващите.

Въпреки това, той е също толкова потънал в мрак, сляп за чувствата си и загърбил физическия свят, докато един ден, отстранявайки поредния бъг в поредния кошмар, не среща Лора (Костадинка Аратлъкова). Среща, която поражда у него неустоимо привличане и го събужда от опиума на собственото му творение. 

От цялата ирационална галерия на човешките чувства, любовта е онази, която най-силно разтърсва, изкарва от дрямката на комфорта, погубва егоизма,

дори и неговите полезни форми, за да разруши статуквото без оглед на последствията, за да ни постави в ситуация, в която трябва да употребим свободата си, да направим своя избор. Любовта, която идва изневиделица, която придава смисъл на съществуването, но която не се съобразява с обстоятелства или пречки, а иска своето, и когато не го получи, превръща щастието в нетърпима мъка. Но болката връща човек към бдение, изостря сетивата му и по един негативен начин поставя инициативата отново в неговите ръце.  

Така, парадоксално,  от кошмара израства една мечта, а сънят изкарва Виктор от неговата хипнотична обсебеност и го дърпа отново към действителността. Но външният свят не се подчинява на неговите команди, не търпи двоумение, закономерностите му са неумолими.

Или Ви, или Лора.

Или удовлетворението на демиурга, или споделеното примирение на живота, такъв какъвто е. Или самотността на собствените принципи, или компромисът на взаимоотношенията с другите.

Или машината, или човекът.

Изборът е поставен пред Виктор, а неговото окончателно решение е оставено на въображението на зрителя.  

Хора и стоки

Вселената, в която се развива филмът, повдига темата за мястото на човека в едно общество, в чиято йерархия ролята на индивида е подтисната за сметка на количествените измерения и производителността. Сляпата и безскрупулна вяра в един прогрес, който свежда човешкото същество до инструмент, а жизнените сили на планетата до ресурс. Управленчески модел, в който личността е потъпкана в името на един социален апарат, който не бива да спира да произвежда стоки и потребление, независимо дали те са нужни някому, тъй като обратното би означавало краят на системата или поне изобличаването на нейната антихуманна същност. Именно тук,

най-крехкото, личното и идеалистичното, любовта, сънят, мечтата неочаквано се издигат като по-естествени,

като извечната мая, подхранваща и задвижваща човечеството в противовес на грубото, ненаситно и разрушително преследване на технологично и социално усъвършенстване. 

Независимо от фантастичните измерения, филмът притеснително много напомня на нашето съвремие, в което човек става все по-заменим в работата си. Така, свеждането ни до нещо като батерия, която просто зарежда с енергия нуждите на машинизираното общество, не изглежда чак толкова невероятно. Алтернативите стават все по-малко, докато накрая не сме принудени да се подчиним на тенденцията и да изберем забравата, защото ако не друго, то поне работният ден, прекаран във виртуалната реалност минава като миг, а спомени от него няма. Но на каква цена преотстъпваме времето си?

Във визуално отношение „Ви“ е изпипан и изпълнен със смели ефекти. Картината се разгръща сред цигарен дим и светещи диоди, в студени и мрачни тонове, отразяващи вътрешния мрак и бездушието на света, в който се развива действието.  Сценографията на Йохана Траянова предлага на сетивата ни машини, контролни панели и компютри, които ни пренасят в ретро дигиталната естетика на IBM и MS-DOS.

Ретро бъдеще. Комбинацията е завладяваща и заплашителна.

(Забавно е да се проследи образът на бъдещето във филмите от миналото.) Неслучайно, през 2021 година филмът на Деян Цвятков печели наградата за най-добър късометражен филм на международния Berlin Sci-Fi Filmfest. 

Вече можеш да го гледаш и онлайн на линка.

Виж още: Филмите, в които бихме искали да живеем

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.