Нещата от живота

Законите, които Къмингс остави и следваме 123 години след рождение му

При него няма закони, а само една накъсана истина като намачкан хартиен вестник, намокрен от сълзи, като нещо, което може да означава всичко само ако ти му придадеш тази стойност. Границите на изкуството се сблъскват, за да бъдат преодолени, за да ги превъзмогнеш, и Къмингс успява. Това е причината единственият закон, който той оставя, е да не бъде превеждан от хора без въображение, защото експерименталната форма, която успява да достигне, ще бъде погубена.

Една октомврийска меланхолия, едно момче, което зачеркна главните букви, но се превърна в главно нарицателно на авангарда, побран в думи. Едуард Естлин Къмингс, известен под името е.е.къмингс, е роден на 14 октомври през 1894 година в Кеймбръдж, Масачузетс.

Превръща се в новатор, който е характерен с абсолютната липса на стилистично и структурно съответствие. Всяка негова стъпка е самоусъвършенстване, което го отправя към кариера с широко признание.

Израства в семейство, което калява в него любовта към езика и играта с думи. Служи доброволно в Първата световна война, а също така е затворен няколко месеца от френските власти за подозрение в измяна заради писма, които е написал. По-късно разказва за преживяното в затвора в автобиографичния роман The Enormous Room, публикуван през 1922 г.

Къмингс  е като мост между Париж и Ню Йорк, защото това са градовете, които редува да обитава. Желае името му да се изписва с малки букви, пристрастен е към стихове, които са игра между дивото и формата, визуални закачки в разстоянието между редове, думи и букви, пунктуация, цялостна граматика и невероятни структурни метафори. Той е  убеден, че голяма част от съвременното общество е убило индивидуалното творчество и свобода, затова й се отдава и я показва чрез всеки възможен похват.

Талантът му обаче е безусловен, защото е способен да напише традиционно оформен стих по всички измислени правила, както и например сонети с усет за остроумие и причудливост, които да накарат всеки критик да се впечатли. Работата на Къмингс е известна с фокуса  върху природата, сексуалността и любовта както в чувствен, така и в духовен смисъл. Все теми, които са валидни за всяка епоха и могат да докосват с невидимите си пръсти, да те накарат да сънуваш свободата на думите, които си построяват собствени пътища, а не са в права редица.

Дълго време е невъзможно да намери издател, но за авангарда няма спирачка и затова се решава да публикува сам голяма част от работата си, като се бори финансово. Едва през 40-те и 50-те години, с процъфтяваща контракултура, неговият стил на писане става по-облагодетелстван от масите и той започва да прави четения на живо пред изпълнени зали.

Получава стипендия от Академията на американските поети в началото на 50-те години на миналия век, печели и награда за поезия от университета "Йейл", както и световно признание.

Освен със зашеметяващия си освободен стил Къмингс се прочува със своите художествени умения, чиито произведения представя в артистични и малки галерии. Женен е няколко пъти, но музите му просто го учат да остави цялата си любов, изписана на листа.

Умира на 3 септември 1962 г. в Северен Конуей, Ню Хемпшир, а след себе си оставя легиони от стихотворения като литературно наследство, но никой сякаш не смее да го превежда, защото в превода красотата на неговия езиков бунт се губи. И все пак няколко реда от него на нашият роден език…

„функция на любовта е да твори непознатост“

(познатото е обезжелано; а любовта е желание цялата)
макар да живеем наопаки, неповторимото го души еднаквост

там, където никога не съм пътувал, с радост отвъд
всеки опит човешки, в очите ти тишина е:
и най-дребният твой жест обгръща ме някак
или не издържа на допир, така чуплива е близостта му

и с най-незначителен поглед лесно ще ме отвориш
макар като юмрук да съм запечатан,
разтваряш ме листче по листче както Пролет разтваря
(с умел, тайнствен допир) своята първа роза

Той вечно ще Е.