Обир: късо кино за избора между морал и сърце

Престъпление има, а престъпници няма

Сякаш колкото повече светът ти показва, че няма намерение да бъде щедър и мил с теб, толкова и понятията за правилно и грешно се размиват в сивота.

Може и да си останат ясно разграничими, но поради обстоятелствата да прескочиш морал и закон, за да оцелееш и да дадеш на близките си най-доброто, без то да ти се дава по друг начин. В един случай ще направиш немислимото, а в друг ще се озлобиш и изолираш. Късометражният филм “Обир” на Мария Николова е огледало на лишените от възможности, но и на онези, изгубили шанса да споделят с близък теглото от баналното ежедневие. Поводът да ти разкажем за този филм е онлайн премиерата му на платформата Кинематограф.

Сюжетът разказва за млада двойка (Мартина Пенева и Александър Узунов), която се изправя пред финансовата обремененост на щастието да създаде семейство. Бъдещите родители съставят един недостатъчно отракан план за кражба на картини от частен дом. Момчето решава, че трябва да осигури стабилен живот за своето неродено дете, за да не пада то ниско като него. “Кой е твоят супергерой?”.

“Тати, който открадна няколко картини, за да ми купи количка и за да може мама да завърши висше”.

Може би не е нито най-праволинейният, нито правилният път към успеха, но отчаянието понякога е обвързано с добри намерения. И изненада! Обирджиите не очакват в къщата с картините да попаднат и на нейния собственик — сърдит, но смирен възрастен мъж в инвалидна количка (Васил Банов). 

Жанровите характеристики на филма са също в сивата зона дори за самите му създатели. Режисьорът Мария Николова нарича филма “тежка драма”, докато продуцентът Сотир Гелев смекчава сюжетната сериозност и го представя като комедия.

Попитай хората около себе си и голяма част от тях ще ти кажат, че смехът в лицето на трудностите много често е единственият изход от всепоглъщаща тъга. А един засмее ли се един, смеят се и други. Драмедията преплита теми за неизговорени болки в едно семейство и ролята на последователността на събитията. Късометражният филм изисква разплитането на върволица от минало, настояще и бъдеще, които сам да навържеш в свое изображение.

Затова и машината на Руб Голдбърг играе ключова роля

и е основна алегория за това как една случка въвлича всеки персонаж в съдбоносна предопределеност от скръб, срещи, обич и нови шансове. Може само да се надяваш, че и теб ще те споходи нелепа, щастлива случайност един ден тъкмо когато си си мислил, че времето е изгубено.

Ето още Четири двойки с любов, на която никога не ѝ е пукало.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.