The Local: Кристина Йорданова, която пее със сърце

Януарското ни вдъхновение е с руси коси и нежен глас

0 коментара Сподели:
local

Те са потомците на бъдещето – наливат основите на града върху собствените си сърца. А за да ги опознаем,  ние събираме артефактите. Онези култови предмети, реликви и оръдия на труда, с които местните герои  описват самите себе си!

Януари е за свеж въздух, вокални линии, които вдъхновяват и гмуркане в дълбокото с емоции.

Срещаме те с Кристина Йорданова – момичето, което пише, пее, пленява и побеждава. За кратко беше част от нашия екип, а след като превзе колонката в офиса, плейлистът рязко стана по-цветен. Покрай това и онова в живота си, заедно със сродната си душа Денислав Попов, създаде поп дуото Lunikk. И докато светът спря през 2020, тези двамата създават малко студио в спалнята си и използват времето у дома за творчество. В себе си откриват музика, която искаме да слушаме again and again and again.

В края на месеца ще ни зарадват с Violet Hour – сингълът, с който отбелязват началото на новата година. Имаш време да наваксаш преди да издадат EP-то си през март, използвай го умно. 

Подкрепи любимите си заведения в София и Пловдив в Go Guide Food&Drink Awards

Тетрадката

Имам я от 2017, подарена ми беше с цел да напиша книга. По страниците даже има бележки, които да ми помогнат в начинанието. Не знам защо моята приятелка е решила, че ще пиша ръкописно роман, но въпреки това влезе в употреба. Сега в нея пиша текстове на песни. Някак, въпреки драсканото и разбъркано съдържание успявам да намеря всичко в нея. На корицата пише Let’s colonize Mars, защото имах доста налудничавата идея така да се казва дуото. За щастие всички ме отрязаха и избрахме Lunikk.

Слушалките

Нося ги постоянно, освен може би по концерти и партита – до магазина, на разходка, когато се виждам с приятели. За мен са като дрехите – дори само това, че са ми на врата, е достатъчно понякога. Любимо ми е докато минавам по Иван Асен на път към вкъщи да си пусна музика и да се отделя от реалността за малко. Без тях се чувствам гола, може би са едно от най-важните ми притежания.

Таралежът

Казва се Pexels, имам го от лятото на 2020. По Витошка май все още се разхожда дядото, който ги продава в една картонена кутия, и се надявам искрено да е добре. Всеки един таралеж си имаше история, той ни разказа много. Винаги откликвам на такъв тип хора. Мисля си, че не трябва да подминаваме тези, които се опитват да припечелват по този начин. Много е хубаво да се спреш, да си поговориш с тези хора, понякога можем да чуем страхотни истории и да научим много от тях.

Катерина Бояджиева: нежният воин

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *