Нещата от живота

Последната година беше изключително богата на добри филми.

И като позитивно настроени към качественото съдържание ще защитим твърдението си с аргумента, че количеството съдържание, от което можем да избираме, е бездънна яма, в която трябва да открием добрите примери. В тази вероятно неточна и непълна класация сме се опитали да включим хубави филми, които са резонирали с нас и нашите настроения, темите и концепциите, които изследва дадена лента и не на последно място – как заглавието използва киното като рамка, от която да излезе.

Винаги ще има филми, които сме изпуснали, но идеята на материала е по-скоро да започнем дискусия, с която да вдъхновим и теб за някой и друг час, прекаран в гледане на нещо стойностно.

Нови филми 2022:

The Northman

Робърт Егерс за пореден път доказва, че смелостта да се отдадеш изцяло на концепцията в ума си се отплаща. The Northman се отличава с отдадеността на Егерс – към визията, историята, перспективата, персонажите. Излязъл през година, която може да се похвали с не един или два великолепни филма, този се отличава изключително. Лентата не се усеща като митът, който разказва, а сама се превръща в такъв.

Decision To Leave

Заглавието на Пак Чхан Ук е издигнато около заплетена мистерия, към която няма как да останеш безразличен. От екрана те гледат двама души, които са безкрайно неподходящи един за друг, а ти ставаш свидетел на най-дълбоката точка в сблъсъците им. Камерата се мести със скоростта на светлината и твоята гледна точка стават очите на персонажите, телефоните им, прелиташ през времето и пространството. Историята е страхотна, но дори да не ти звучи примамлива си заслужава да си го пуснеш само заради режисьорската работа, която е пленителна.

The Banshees Of Inisherin

Филмът връща на екран дуото Колин Фарел и Брендан Глийсън в завладяващо тъжен и много особен сюжет, главна роля в който играят приятелството и токсичната мъжественост. Двамата си партнират и в In Bruges, където връзката им е много по-различна, но не по-малко интересна. Конфликтът е представен чрез различни похвати, но особено впечатление прави контрастът между начина, по който оценяваме изкуството, приятелството и отношението между хората. Обществото, Ирландия и загубата на идентичност са показани по начин, по който кара зрителя да се почувства част от пейзажа. А локациите – те, показани по този майсторски начин, са достойни да претендират за главната роля.

Avatar: The Way Of Water

Не, ако трябва да бъдем напълно честни, и ние не очаквахме Avatar да влезе в този списък. Изненадващо, въпреки сериозното количество трески за дялане, лентата, дълга безумните 3 часа и 20 минути, ни спечели. Ефектите нямат равни – да гледаш филма някак ти дава усещането, че играеш игра с зашеметяваща графика на VR. Като преживяване е наистина неставнимо, но въпреки това не само обвивката е лъскава. Джеймс Камерън се опитва да ни накара да се влюбим в този свят, след което го поставя в смъртна опасност. Напомня ни, че нашият, също толкова впечатляващ и великолепен свят, има нужда от грижа и обич.

Nope

Обществото ни в момента е запленено главно от визуални стимули, и може би най-нюансираното изследване на тези стимули тази година вероятно е филмът на Джордан Пийл. Дори и да го гледаш няколко пъти, възможността всеки път да откриваш нови и нови неща, е голяма. Филмът сякаш има рима – различни детайли са свързани чрез звуковия дизайн, тематични резонанси или кинематографията. Като първият хорър филм, сниман на IMAX, Nope притежава завидно количество поезия в себе си.

The Fablelmans

Въпросът защо най-великите режисьори, творили някога, правят това, което правят, е винаги интересен. Зад всяка една творба, привлякла вниманието на повече хора, независимо каква е тя, стои група от хора, създала я с причина. Изследвайки причините не само можем да разберем изкуството по-добре, но и самите себе си. Когато режисьорите решат да обърнат обектива навътре и да покажат собствения си път, има опасност крайният резултат да е егоцентричен опус. Когато Спилбърг е замесен обаче, произведението е лично, топло и приветливо. С лек горчив привкус е историята на главния герой, както и тази на твореца.

Triangle Of Sadness

I command you – enjoy the moment. Филмът не е велик заради проникновеността си, или заради гениалното съобщение, което оставя в зрителя. Комедията те кара да чувстваш. По изключителен начин Triangle Of Sadness се превръща в огледало на усещанията, които те завладяват на ежедневна база. Абсурдността, излязлото извън контрол общество и бурята на времето – три неща, които безспорно заемат главните роли в лентата.

Aftersun

Има много малко неща на този свят, по-красиви от импресионистичните картини на Моне. В тях светът е нежен и хармоничен, а приближиш ли се достатъчно откриваш абстрактни форми и линии, в които се губиш. Това, по някакъв начин, се отнася и за дебютния филм на Шарлот Уелс. Лентата не ти казва какво прави. Вместо това, като с маслени бои рисува нежни диалози, визуални впечатления и цветове. Разбираш какво се случва с героите, но отговорът на въпроса „защо“ е много леко загатнат, почти неуловим. С времето, прекарано пред екрана осъзнаваш, че всяка индивидуална маска допринася към завършения вид на картината.

TÁR

Кейт Бланшет в ролята на композитор. Това е информацията, с която разполагаш преди да се потопиш в този филм. Героят, който се изправя срещу теб, е уникален в начина си на представяне и развитие, и това е нещото, което различава тази лента от всички останали. В началото си хвърлен в зала, в която се провежда претенциозно събитие, а сцените, които следват, скицират пред очите ти герой, обладан от погрешния начин, по който използва силата си.

Everything Everywhere All At Once

Защо да добавяме към шума, когато по всичко е ясно, че хората имат нужда от повече тишина? Отговор можем да получим от създателите на филма – „Знаехме, че ако създадем филм и помолим зрителите да ни отделят от ценното си време най-правилното нещо би било да разбием представите им и да променим животите им завинаги. Или – поне да се опитаме.“ Може би единствената лента, която се доближава до това да събере в едно хаосът и безсилието, които съпътстват ежедневието ни през последните години. Усещането, което оставя у нас Everything Everywhere All At Once е безкрайно силно, точно заради хаотичността на филма.

Без значение какво се случва в света – не можем да борим хаоса с още хаос.

Така че – радвайте се на акчеството кино, заглушавайте света около себе си когато имате нужда и отделяйте време на истински важните неща в живота. А ако ви се иска да се изгубите в някой по-обширен свят, тук сме събрали селекция от сериали, с които да наваксате.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.