Hayes&Y: винаги нетърпеливи за бъдещето

Момчетата, които не спират да се развиват, ни разказват за новия си албум и най-големия си концерт досега

Постиженията им се дължат на много здрава работа, постоянство и талант.

Светът е тяхната сцена – размиват границите на стила си, делили са сцена с имена като Kasabian и не се спират пред нищо. Когато са на по 22–23, решават да заминат за Лондон, смело решени да поемат рисковете на тази крачка, а успехите не се бавят.

 Говорим си с Благо, или Благослав Анастасов, който зад сериозната фасада на фронтмен крие момчешки дух, способен да те накара да повярваш в най-големите си мечти. Пуска ни зад кулисите на творчеството си. Разкрива ни много за това, което ги прави успешни, и ни кара да сме нетърпеливи за концерта в НДК, който потропва на прага ни.

Без повече увъртане – дами и господа, Hayes & Y:

В какъв момент ви намираме? Къде сте, какво е настроението около предстоящите ви проекти?

Вече сме в София, в трескава подготовка за най-големия ни концерт досега – на 1 декември в Зала 3 на НДК.

За читателите ни, които не знаят, разкажете малко за пътя си.

Ние сме трима съученици от гимназията, които направиха рок група в един гараж, когато бяхме на 16. Тази рок група за голяма наша изненада порасна толкова, че да пускат музиката ѝ по BBC Radio и KEXP и да свири пред хиляди хора.

Кое е звеното, което ви събра?

Любовта към рок музиката. Започнахме групата, преди да можем да свирим на каквото и да е, така че единственото общо бяха групи, които харесваме.

Кой държи руля в бандата?

Разпределяме си задачите и всеки един е коректив на другите – само така може да върви групата напред.

Блестите на сцената ни като една от малкото инди рок групи с 80-арско звучене. Кои са музикантите, които са ви повлияли най-много?

Безкрайно много са! От класическите рок герои като Джими Пейдж и Пийт Таунсенд, през 90-арските като Кърт Кобейн и Били Корган, до тези от нашето поколение като Алекс Търнър и Кевин Паркър.

В момента – Дейвид Бърн и Пол Саймън.

Откъде крадете вдъхновение?

От абсолютно всичко. Най-хубаво е, като идва само, от живота. Но може да се предизвика с друго изкуство – в моя случай филми, книги. Така кражбата е по-индиректна и някак по-елегантна.

Кои са темите, за които смятате, че си заслужава да се пее?

Според мен за абсолютно всичко. Песента трябва да е продължение на автора, така че може да е както за най-личните му мисли и чувства, така и за тривиални неща. Вече дали на слушателя ще му е интересно, е съвсем различен въпрос.

Кога натискате спирачката и кога скачате на газта?

Не е имало натискания на спирачката при нас в последните 7–8 години.

От момента, в който решихме да се преместим в Англия, влязохме в един друг режим, който не оставя време за почивка. Газ до дупка.

Ако трябва да промените Always So Simple, Always So Cold на цитат, който да се отнася за вас, как ще изглежда?

Always so eager, always so impatient.

Кое е нещото, което никога не е достатъчно?

Тривиално, но – феновете. Когато започнахме, свирехме пред 5 човека, после пред 50, пред 100, пред 500 и сега ни предстои концерт пред над 1200 – нито един път не сме си казали „стигат ни толкова“.

Къде е по-хубаво: в студиото или на сцената? И в този ред на мисли – коя стъпка от процеса на създаване ви е най-любима?

Двете са съвсем различни, но много любими по своему. Лично за мен първата стъпка е най-хубавата, то е малко като в любовта – моментът на влюбването е несравним с нищо друго.

Ако можех да издавам полузавършени демо записи, щях да съм максимално щастлив, ха-ха.

Все по-електронно се накланят везните в творчеството ви, особено след The Only Thing Worse Than An Overpriced Bottle Of Water. Какво да очакваме занапред?

В новия ни албум има много различни влияния, включително първата ни изцяло акустична песен, така че електронните влияния не са единствени при нас. Мисля, че вторият ни албум ще бъде фокусиран върху живото свирене. Групата ни стана много по-добра на живо през последните години и искаме да го покажем и в записите ни – наслаждаваме се да свирим заедно.

Билети за концерта им можеш да вземеш от тук.

Той е художник, артист и ноемврийско вдъхновение – The Local: Николай Петров GLOW

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.