Свобода на ръба – един филм за пънк и скейт културата у нас
За местата, хората, общността, за ценностите и зависимостите
Помня първия път, в който стъпих на дъска.
Бях на 7, брат ми – на около 15. Тъкмо се бяхме преместили в нов апартамент и подът на стаята му беше ламинат. Един ден донесе от някъде скейт, сложи ме на него и започна да ме бута от единия край на стаята до другия. Това продължи с месеци, докато един път, сама вкъщи, не се засилих толкова яко, че почти избих радиатора от стената, и едвам не се преобърнах през перваза на прозореца. Много често по това време се събираха с разни момчета в стаята му, слушаха пънк, гледаха видеа на Бам Марджера и играеха на Tony Hawk’s Pro Skater. Аз, като малката сестра, хич не им бях интересна.
И до днес скейт и пънк културата присъства в живота ми така – през вратата, малко отстрани, не съм съвсем вътре. Пускайки си филма „Свобода на ръба“ обаче се върнах назад във времето – когато станах на 15, хванах си гадже с кецове на Fallen, смъкнати дънки и плейлисти с Agnostic Front, Madball, Last Hope и Suicidal Tendencies. И въпреки, че съм прекалено некоординирана за скейт и никога не влязох на дълбоко,
винаги свободата, която тече във вените на това движение, ме е привличала.
Филмът „Свобода на ръба“ те кани вътре, сред най-известните представители на хардкор сцената у нас, подава ти бутилка бира (ако искаш – безалкохолна) и те приобщава към движението. Гледната точка, която представя лентата, може да се събере в едно изречение – трябва да паднеш, за да станеш. Думата е дадена на представители от различни поколения на българската музикална ъндърграунд сцена и хората практикуващи скейтборд. Всеки от тях представя своята позиция относно алкохола, вредни навици и зависимости, в интересни разкази и спомени от своите лични истории. Именно това превръща филма и в един много силен документален поглед върху хардкор/пънк и скейт движенията у нас – през 90-те, началото на 21 век и до днес, с представители на най-младите поколения и демонстрации, концерти и състезания, привлекли хиляди фенове и провели се през 2021 г. и 2022 г.
„Свобода на ръба” не е само филм за скейт културата и музиката на една конкретна група хора.
Това е проект, който се вглежда в „пукнатините“ на нашето общество и алтернативните социални форми, които служат да запълнят тези пукнатини.
Лентата е дело на креативния екип „Лампа Колектив”, режисьор e Никул Георгиев и в нея участие взимат членове на български пънк и хардкор групи като Last Hope, Expectations, C4, Feedbacker, Muddy, Recoil, Vendetta, както и скейтърите Христо Христов (El Freegano), Венелин Иванов, Камен Калчев и др. Целият саундтрак на проекта е съставен основно от българска “екстремна” музика, а пред очите ти се сменят кадри и вълнуващи моменти от едни от най-значимите събития в екстремните спортове и музика, проведени у нас през последната година.
Никул Георгиев не крие, че „Този проект е много личен за всеки от екипа ни, тъй като в момент от ученическите си години всеки от нас е бил част от поне една от тези култури и познава (е познавал) хора, които се опитват да се справят с конкретна зависимост или вече са загубили борбата с нея.”.
Заглавието е много точно, защото гледайки филма виждаш не само коя част от парка около паметника на Съветската армия е „ръба“, а и колко много от познатите ти лица в някакъв момент са се намирали на не толкова метафоричния ръб – на общоприетото, на нормите, на живота. Осъзнаваш за съществуването на онези моменти, в които алкохола и наркотиците взимат превес над това, което си ти. Музиката и общността в един момент се появяват като пояс, който да те изкара от зависимостта, а появата на straight edge като движение е есенциално за оцеляването. Тази мода сякаш малко поотминава – може би защото няма толкова голяма нужда от нея, колкото през 90-те. Философията все още е доста релевантна, обаче – противопоставянето на големите корпорации, които печелят на гърба на онези, които са лабилни психически, е ясно застъпено в социално ангажираните движения на новото време.
Един от основните въпроси, които продукцията желае да повдигне е как спортът и музиката помагат в борбата със зависимости при младото поколение.
Канализирането на порива за бунт в правилната посока може да промени крайния резултат. И не е нужно да сме деструктивни – живата енергия, която се излива в текстовете на Last Hope, Vendetta, Expectations и другите примери от родната и световната сцена, понякога отива в посоката на съграждането. Когато не си мейнстрийм, когато влезеш в различния коловоз и намериш своите хора, откриваш своя свят. А този свят, пълен с тежка музика и екстремни спортове, всъщност е много ярък отговор на пънк културата. Така се заражда хардкорът – с желанието за създаване на музика без деструктивността към себе си и хората към другите. Можеш да го чуеш и при Minor Threat, Agnostic Front, Bad Brains.
Психоактивните вещества имат безспорно място в изкуството – не само в смисъла на високото изкуство но има много примери за обратното. Има пълни въздържатели, създаващи много значими неща в общността, в която творят. Клишето, че имаш нужда от наркотици и опиати, за да видиш света по различен начин може би до някаква степен е изгодно за обществото, търсещо сензация – когато геният умре млад и неразбран заради злоупотреба, е трагично. Но най-трагичното е, че това продава, и някак принася личността в жертва. Да откриеш сцена, която създава далеч от това, която ти помага да стъпиш на краката си , която те приобщава лесно, е нещо безценно.
Шегуват се, че са били straight edge, защото не са имали пари за бира. А усещането, което остава в теб е, че са били това, което са, защото са имали свободата да се изразят по собствения си начин. Пък дори и да стигнат до ръба, там не остават сами.
Проектът „Свобода на ръба“ е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства,“ 2021.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
