Площад Славейков for dummies

снимки: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

„Мамо, мамо, кои са тия двамата?“,

обърна се момче към майка си миналата сряда вечер на площад „Славейков“. Замислих се, че много подходящо би било тя да му отвърне: „Това са всички фенове на Славия и Локо София, мамо!“, но колкото и тази грешка да е вярна, не ми се стори достатъчно образователна. За т.нар. деца на 90-те (които днес са едни 30-годишни завършени пияници) площад „Славейков“ беше източник на изобилие от щастливи мигове основно по две причини. Първата е чаровното висене на километрична опашкa за детски менюта пред Макдоналдс на всеки 1 юни, а втората е, че на площада се предлагаха лепенки за така популярните албуми с футболисти на „Панини“, които опустошаваха семейните бюджети всяко лято, в което имаше световно или европейско. Като се замисля, децата на 90-те добре си прекарвахме, но дали същото може да се каже и за родителите на 90-те ?! Нека този въпрос остане отворен.

Така и така сме на ретро вълна, нека те запозная и с малко сухи факти за площада.

През XIX в. е известен с името Кафене баши заради голямото кафене, което се намирало там. То е разрушено след Освобождението. На един от ъглите на площада е била къщата на семейство Славейкови, която Петко Славейков купува, когато се премества да живее в София през 1879г. През 1998 г. са направени някои промени по площада, сред които нови и по-малко на брой сергии, фонтан и статуя на Петко и Пенчо Славейкови от българския скулптор Георги Чапкънов. Много ми се щеше да съм способен да ти обясня с какво г-н Чапкънов е толкова специален и без помощта на Уикипедия, но уви, лепенките на „Панини“ заеха голяма част от мозъка ми. До ден днешен помня лепенка 039 от Евро 2000 с румънеца Доринел Мунтеану, висок 169 см, тежащ 71 кг и играещ във Волфсбург, падна ми се към 16 пъти, но нямах и ни най-малка представа, че Георги Чапкънов е съавтор и на герба на Република България (1997 г.); автор е на „Статуята на София“ в столицата, както и на много монети и медали. Правил е портрети на едни от най-известните личности на България.

В момента е на достолепните 79 г. и използвам трибуната, за да му пожелая крепко здраве, както и някой ден да направи монумент с моя лик. Много скулптори са ми казвали, че това, че от 10 години съм с една и съща (гологлава) прическа, ме прави изключително подходящ за работа. Затварям скобата.

Та кои са „тия двамата“?

Държа да уточня, че не са братя Славейкови. Причината е чисто логистична. Според различни източници Петко Славейков има общо 8 или 9 деца. Представете си как би се побрала цялата тази челяд на такава малка пейка? А ето и кратък списък с популярни двойки от обществения и културен живот на България, които НЕ са изобразени на паметника на площад „Славейков“. Нека се знае, че там НЕ са:

братя Аргирови, братя Карамазови, братя Миладинови, не са Кирил и Методий и брат му, не са дори сестри Малееви (най-малкото защото те са три и нямат бради).

Също така това не са Куката и Иво Андонов, Искрен Пецов и Латинопартизани, не са Керана и Космонавтите (макар личната ми преценка да е, че Керана заслужава паметник), не са Тото и Лъчо от Скандау, не са и Ъпсурт след напускането на Buch. Това са бележитите Петко и Пенчо Славейкови, по стечение на обстоятелствата баща и син. Бащата е посветил на своя наследник широко популярните и взискателни стихове:

Пенчо бре, чети!
Пенчо не чете.
Пенчо, работи!
Пенчо пак не ще.
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.
Време се мина,
Пенчо порасна,
иска да яде,
няма откъде.

Пенчо определено се вслушал в съветите на баща си. Години по-късно талантът и творчеството му достигат такива висоти, че само преждевременната му смърт се явява обективна причина да не бъде номиниран за Нобелова награда.

Наслаждавайте се на площад „Славейков“, преди и него да са го направили на нищо след поредния ремонт.

Мисля, че е задължение на всеки софиянец, почерпил се в центъра след полунощ, поне веднъж в живота си да си направи пияно селфи с „братя Славейкови“. Аз го направих на абитурентския си бал, който беше толкова отдавна, че Славейкови още бяха живи… И все пак, ако си фен на рода, но бетонът около площада те задушава, препоръчвам да отидеш до поляна Славейковите дъбове в Лозенец. Това е било любимо място за срещи на четворката от кръга „Мисъл“ – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, както и Мара Белчева, Боян Пенев и много други приятели и общественици. Именно тук Пенчо Славейков написва някои от най-известните си произведения.

Fun fact: Славейковият дъб е най-старото дърво в парка – на повече от 500 години. Почти колкото и децата на 90-те …

Жаден си за още изкуство? Прочети Sofia Art Week vol. 5: Всичко, което трябва да знаеш

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.