Пет неща, които преживяха жълтите павета преди ремонта
Обичаме ги, смятаме ги за символ на града ни и много ни е жал и за дъжда и за другото. Виж как оцеляха... досега
Те са златният килим на милата ни столица. Те са символ на града, гордостта на всеки, който преминава през тях, и честно казано, като изключим политическия им контекст, ние ги обичаме и им се възхищаваме. Жълтите павета са одухотворен герой на София, те са богатството ѝ и обликът ѝ на стара европейска столица. Заради всичко, което милите ни любимци преживяха през последните месеци, ти разказваме пет събития, на които те устояха във времето.
За последното, на което не можаха да удържат – говорим накрая.
Преди това обаче ти напомняме славната им история – през първото десетилетие на ХХ век в стремежа за обновление на София се появяват и те. Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета, съвпада с появата на емблематични сгради като Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.) и „Александър Невски“ (1904–1912 г.). Въпреки широко разпространената версия, че паветата са подарък за сватбата на Фердинанд с Мария Луиза, на практика керамичният паваж е по инициатива на кмета на София Мартин Тодоров. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика мергел, известен в Унгария под името марга, който се намира в мина край Будапеща, откъдето ги поръчваме. Те са внос от Австро-Унгария, като през 1907 г. са постлани с керамичен паваж 28 400 кв.м в столицата. Днес улиците в София с жълти павета, са бул. „Цар Освободител“, бул. „Дондуков“, ул. „Московска“, ул. „15 ноември“ и др. Настилката става толкова митична и емблематична за града, че когато за някого се каже, че е „от жълтите павета“, това обикновено означава, че или е във властта, или е кореняк софиянец. Ето какво обаче преживяха любимите ни павета през над стогодишната си история:
Бомбардировките над София
По време на Втората световна война България е в положение на война с Великобритания и САЩ. От ноември 1943 г. до август 1944 г. страната е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Общо 2000 самолета нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби.
Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради,
сред които и тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др. На този фон и на почти сринатата ни до основи столица паветата частично оцеляват. Други са реставрирани и настилката е възстановена по-късно, но това са късчета „земя“, която помни и е видяла Втората световна война в най-страшните ѝ проявления.
Софийското земетресение
Жълтите павета преживяват и най-тежкото земетресение в София през ХХ век. Неговият епицентър е в околностите на града, а основният трус е в 20:58 местно време на 17 октомври 1917 г. Интензивността му се оценява на 7–8 степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), като магнитудът на земетресението е 5,24.
Като по чудо катаклизмът не води до човешки жертви.
Най-тежки са пораженията в района между църквата „Свети Седмочисленици“ и Народното събрание, където много сгради са негодни за използване и се налага да бъдат сериозно ремонтирани. Сред тях е и тогавашната сграда на Министерския съвет на улица „6 септември“. Жълтите павета обаче не са засегнати.
Посещението на Папата
Като глава на Римокатолическата църква Йоан Павел Втори има над 100 официални посещения по света. Посещението му в България през май 2002 г. беше събитие от изключителна важност за страната ни, което преживяха и жълтите павета заедно с всички нас, защото Папата премина оттам нееднократно. Официално посещението се осъществява по покана на Католическата църква в България и на българската държава. На 23 май, в навечерието на най-светлия ни празник, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий, папа Йоан Павел Втори стъпва на българска земя. За три дни – от 23 до 26 май, той има наситена със срещи програма както с представителите на държавната власт, така и с интелектуалци и с хиляди обикновени граждани, които го приветстват в София и Пловдив.
Протестите
Ако паветата помнят нещо най-добре, то са ударите на хиляди крака по златната им повърхност, хилядите гласове, крещящи за промяна и хилядите сърца, вярващи в нея. Протестите, случили се тук, са неизброими, но няколко емблематични остават завинаги в историята. Датата е 14 декември, годината 1989 г., а Петър Младенов, тогава президент на България, произнася най-скандалната фраза в новата ни история – „Нека танковете да дойдат!“.
На 14 декември 1989 г. жива верига от около 20 000 души обгражда сградата на парламента в очакване за отмяна на чл. 1
от тогавашната Конституция, който гласи: „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия“. Макар че на 13 декември комунистическата партия обещава да гласува промяната, неочаквано конституционното решение се отменя в парламента. Никой не дава обяснение на народа защо това се случва, което довежда до един от най-страшните и масови протести, свързани с промените и демокрацията у нас. Репликата, с която Младенов призовава протестите на българите да бъдат овладени с помощта на армията, остава в историята, за щастие режимът – не. Паветата, а и ние помним още „Нощта на белия автобус“, когато на 23 юли той се опита неуспешно да изведе блокираните депутати в 40-ия ден на протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Стигна се до сериозни сблъсъци между протестиращи и полиция. Наказани и до днес няма.
Когато гръм удари – дъждът и ремонтът
Последното събитие, за което говорим за съжаление, се оказва и злощастното за нашите любими жълти павета. Преживели велики личности да крачат по тях, преживели земетресения и Втората световна война, протести и какво ли още не, накрая се оказа, че това, което ги бутна завинаги, беше един дъжд и един ремонт.
Милионите, които се наляха за реконструкцията им, се оказаха напразни,
а в последните дни ние видяхме как тези австроунгарски красавци са счупени, разместени, наредени по невъобразим начин, от който единствено ни хваща срам. Срам ни е още и че след бурята, която се изля в София, кривата настилка стана още по-видима. Срам ни е , че историята ни гледа. Надяваме се и други да ги е срам и се надяваме скоро отново да можем да кажем: „В 8 на жълтите павета!“. Да се видим там в златното им историческо съвършенство, а те да изглеждат перфектно – както им отива. Надяваме се.
За още от София – виж Ако София беше корица на The Sofianer
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
