The Sandman: Господарят на сънищата се превръща в господар на сърцата ни
Успя ли сериалът да оправдае очакванията ни?
Ако не си отварял Netflix напоследък, е крайно време да го направиш, защото
дългоочакваният първи сезон на The Sandman най-после е на твое разположение.
Атмосферата на адаптацията по култовата комикс поредица на Нийл Геймън отговаря на цялостната си концепция – сънища и кошмари се преплитат в една съвременна приказка, навлизат в ума ти като песъчинките на Морфей и покълват в съзнанието ти под формата на трескави съновидения.
Това не е първата успешна серийна екранизация по роман на Геймън.
Епичният American Gods и верният на оригинала Good Omens доказаха, че творбите на британския писател са изключително подходящи за малкия екран.
Подобно на Good Omens The Sandman също се придържа възможно най-много към комиксите, като на моменти композицията на кадъра и движението са повторени почти сцена по сцена (така де, или ако говорим за комикс – картинка по картинка). Разбира се, сценаристите, сред които е и самият Геймън, са си позволили някои волности. Една от най-забележимите промени е изместването на появата на Коринтианеца в по-ранен етап на историята. Енигматичният злодей, своенравно излязъл от царството на сънищата и създаден от Морфей, е кошмар, на който не можем да се наситим, затова нямаме нищо против, че го виждаме още в първи епизод. За незапознатите с оригиналната поредица ще запазим другите подробности около този герой в тайна и със сигурност няма да споменаваме нищо за очите му.
Какво? Нищо не сме казали. Само ще допълним, че ролята пасва на Бойд Холбрук като ръкавица и е почти неразличим от комиксовия му близнак. Коринтианецът обаче е един от малкото герои, запазени в първоначалния си вид. Полът на много от тях е обърнат, което е доста добро решение. Разлиствайки комиксите с нов поглед, няма как да не забележим, че мъжете преобладават, често без да има основателна причина за това. В този контекст Геймън споделя, че в настоящата адаптация сценарният екип се е постарал да осъвремени героите, вместо безцелно да създава копия на персонажи, написани през 1989 година.
Преди прибързано да отсъдиш решението като поредната безсмислена политическа коректност, обръщаме внимание на удачния кастинг и впечатляващия актьорски състав.
Какво значение има дали Лусиен например е мъж или жена и каква тежест има това върху същността на героя? Това настрана, ако имахме Джон Константин (който се появява и в комикс поредицата Swamp Thing), нямаше да имаме прекрасната Джена Колман, която се явява като женската му версия, Джоана Константин.
Добре де, признаваме, очаквахме да видим малко повече коса на главата на Том Стъридж, превъплътен в Господаря на сънищата, липсва ни донякъде и заплашителното му обаяние. Могъщият безсмъртен повелител първоначално напомня повече на меланхоличен младеж, излязъл от някой вампирски филм от късните двехилядни, но първото впечатление понякога заблуждава.
До трети епизод актьорът вече очевидно се чувства повече от удобно в кожата на Съня и се превръща в този Морфей, когото познаваме.
Така или иначе първите серии имат по-скоро въвеждаща функция и плавно построяват света, в който се развива действието по-нататък. Типично за Геймън реалността на The Sandman е наситена с митологични сюжети, символи и персонажи, които бихме могли да разпознаем от легендите на различни народи и дори от библейски текстове. Срещаме Каин и Авел, Луцифер, запознаваме се с един симпатичен гаргойл на име Грегъри, разговаряме с трите лица на Съдбата, а по-късно и със Смъртта, Желанието и Отчаянието – някои от роднините на нашия Сънчо. На фона на фантастичните елементи палитрата от емоции и взаимоотношенията на героите са човешки, искрени и изследвани в детайл. Именно в тези моменти The Sandman сияе най-ярко и доказва, че зад зрелищните специални ефекти съдържа и забележителна дълбочина. Сюжетът е напълно съизмерим с митологичните си предпоставки, а резултатът е шеметно фентъзи, от което не можем да откъснем очи.
Интересно е, че екранизация по The Sandman се готви още от 1991 година, първоначално под формата на филм. Тед Елиът и Тери Росио започват работа по сценария през 1996 и също като в сериала комбинират първите две истории от поредицата – Preludes & Nocturnes и The Doll’s House. Ако трябва да сме честни, се радваме, че тази версия никога не е била реализирана, тъй като в нея Морфей е поставен в ролята на антагонист, което тотално преобръща първоначалната идея. Разбира се, той е опасен, студен, на моменти жесток и неразбираем, но в крайна сметка не бива да забравяме, че
този герой не е човек, а безсмъртно същество с огромна магическа сила.
Следват още няколко опита за пълнометражна адаптация, единият от които поставя Джозеф Гордън-Левит в главната роля, а в първите планове за сериал Ерик Крипке, известен от работата си по Supernatural, е гласен за главен сценарист. В крайна сметка решенията до голяма степен са в ръцете на Геймън и така стигаме до финалния резултат, който ни чака в стрийминг платформата днес.
Без да те бавим повече, те пращаме на пътешествие в Царството на сънищата. Не обещаваме, че няма да се натъкнеш на някой и друг кошмар, но пък ти обещаваме едно незабравимо филмово преживяване.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
