Неделно се връщаме към най-великите парчета на една от любимите ни групи евър

Ръцете горе за вечните Red Hot Chili Peppers. Клише ще е да кажа, че са неповторими, а те са далеч от всички клишета. Нетипични. Необикновени. Неомръзващи.

Бендът е създаден през далечната 1983 г., когато мен все още ме е нямало, но съм сигурна, че съм била влюбена в тях още преди да се родя.

Не искам да давам етикет на музиката, която правят. Не им отиват категоризациите. С елементи на фънк рок, рап, пък и дори хард рок звученето им е винаги някак различно и не влиза в никоя рамка.

“Ред Хот Чили Пепърс“ са продали над 50 милиона албума в световен мащаб, печелили са наградата "Грами" осем пъти, пет сингъла на върха на класацията Mainstream Rock, рекорд от 11 сингъла, достигали номер едно в класацията Modern Rock и куп други.

Изобщо не е чудно, че музиката им остава. Тя е и бягство, и намиране.

Текстовете на песните пише вокалистът на групата Антъни Кийдис, засягайки широк спектър от теми, с които слушателят резонира. Приятелство. Самота. Любов. Секс. Наркотици. Дори политически и социални коментари.

Ред хот не само се слушат, те се чувстват.

Under the bridge (1992) – песента първоначално е била просто поема, написана от Кийдис за периода му на наркозависимост и самотата, която е изпитвал по това време. Тъй като е била твърде лична, той не е искал да я споделя, нито да я превръща в песен. Продуцентът Рик Рубин я открива случайно в тетрадка на Кийдис и в крайна сметка се превръща в хит, въпреки че има по-различно звучене от типичното за групата. „Мостът“ в песента символизира място, където Кийдис е ходил, за да се снабди с дрога.

Otherside, Scar tissue (1999), Dosed(2003) – посветени на борбата на бившите наркомани с демоните от миналото им. В това число влиза и Антъни Кийдис, който издава едноименната автобиографична книга Scar Tissue;

Can’t stop – любимата песен на феновете според групата. Изпълняват я на почти всеки един техен концерт. Текстът подтиква слушателя да живее със страст и да залага на различното (This life is more than just a read-through),точно това правят и Ред хот през цялата им кариера до днес.

By the way (2002) – “Dani the girl” – това име срещаме освен в by the way, също и в “Californication” и “Dani California”. Дани олицетворява всички жени, които Кийдис среща по пътя си.

Stadium Arcadium (2006) – любима песен за това, как музиката може да събира и сближава хората. “Не само за любовта на отделния индивид, но и за начина, по който отразяваме светлината от горе обратно в света“ – Антъни Кийдис пред The rolling stone magazine.

Tell me baby (2006) – песента е посветена на тези хора, които в даден момент осъзнават, че пътят им е достигнал задънена улица и са се провалили в преследването на мечтите си. Олицетворява най- вече безкрайния поток от хора, запътили се към Холивуд с идеята да станат известни.

Wet sand (2006) – песен „за една сложна и сбъркана жена, в която се влюбих“ (Кийдис)

The adventures of Raindance Maggie (2007) – това е първата песен от десетия албум на групата след дълго затишие, както и първата с новия китарист Джош Клингхофър. Кийдис я определя като „колекция от спомени и хора“.

Dark necessities (2016) – това е 25-ият сингъл на групата, който влиза в топ 10 на класацията нa Billboard за алтернативна музика, като това се превръща в своеобразен рекорд, надминавайки U2, които имат 23 сингъла.

Към днешна дата групата е в следния състав: Aнтъни Кийдис (вокали), Джош Клингхофър (китари), Флеа (бас), Чад Смит (барабани). Момчетата от групата освен общата страст към музиката имат различни лични хобита и занимания. През 2008 г. Кийдис е определен от PETA (People for Ethical Treatment of Animals) за най-сексапилния вегетарианец. По последна информация вече веган. Книгата му „Белези“ е определяна като една от най-добрите музикални биографии. Интересува се от кабала и практикува медитация. Флеа пък участва в маратони и любимият му спорт е бягане. През 2001 основава Silverlake Conservatory of Music в Лос Анджелис, където безплатно дава уроци по музика на деца в нужда, а също така се занимава с пчеларство. Чад Смит е запален по баскетбол.

Няма как да не ги обичаш.

Послушай още музика и то българска.