Нещата от живота

Отправяме се на юнски трип, където огънят в кръвта определя посоката и музиката. Тук душата пее и живее като за последно, тая балканска душа…

Често сме си говорили с приятели чужденци, които не могат да обяснят дивата си любов към нас балканците. Учудването си, широките си усмивки, уплахата си дори, изненадата си, когато дойдат за пръв път тук. Мисля, че един мексиканец, с когото говорих пред „Александър Невски“ миналия юни, го е усетил най-добре. Веднъж ме погледна в очите и ми каза: „Сещаш ли се как във всички англоговорящи страни казват – нищо лично, просто бизнес?“. „Да“ промърморих учудено аз. „Е, на Балканите всичко е лично. Точно затова тук сте толкова диви. Обичате и мразите, все едно е краят на света, но и живеете така. Живеете напук на живота и същевременно толкова го обичате, че го псувате през пет минути. Тук цар е душата – затова всеки се връща.“

„Живее им се“, усмихнах се аз и се замислих. Наистина балканската душа е луда работа.

Тя е като малко дете, като голям пиян българин, като лежерен грък, като лют македонец, като сърбина, който прави плескавици със същата любов, с която завива жена си вечер. Рибарите в Констанца, бабите, нижещи тютюн в албанските села, кръчмите в Подгорица, хълмовете на Сараево – всичко това е балканската душа. Компресирана, безкрайна шир от емоции и серт характер. Е, за да я опознаем по-добре, се пуснахме до три братски държави и споделяме с вас емоцията около лудия ни балкан трип. В първия ни разказ е страна, за която беше задължително за атмосфера да усилим на макс Цеца. „Ja sam sve lepo upropastila“, пее Ражнатович. Тя се е провалила, но грандиозно се е провалила, със стил. Със замах е всичко опропастила. Точно както само един човек от Балканите може и в това има толкова много красота. Виж как и защо:

Сърбия – като жена, като никоя друга на свету

Краката ни висят над света. Краката ни бавно се клатушкат нагоре-надолу, а гърбовете ни са плътно облегнати на един каменен зид от крепостната стена на „Калемегдан“. Слънцето изгрява и целува света. Убедени сме, че сме на върха му, всички сърби наоколо също са убедени.

Посрещаме изгрева в Белград – най-доброто място да посрещнеш каквото и да било изобщо.

Часът е към шест и трийсет сутринта, а от високия хълм на Белградската крепост виждаме кристално как река Сава прегръща нежно Дунав, преди цялата да се претопи в него. Лепкавият сок на динята, която сме купили предишния ден от задушния Kalenić и наблъсканите му една до други сергии, сега сладострастно се стича по пръстите ни, напива ни, залепя ни едни за други и за тая красота. Някой пуши нещо в далечината, други надигат шише с жута дуня, а по-надолу по хълма се чува усилено на макс касетофонче, което сигурно датира от югославски времена с вечни класики на Bijelo Dugme. Няма празник. Просто е сряда и просто Белград се събужда така. Той винаги е бил дивак, непримирим извор на лудостта, любовта и сръбския чепат характер. Тук могат да те напсуват в знак на любов, да те нахранят като никъде другаде и да ти кажат „брато“, така че сърцето ти да остане завинаги някъде по средата на Моста Ада. Тук можеш да се влюбиш в Земун, да се целуваш пред „Св. Сава“, да се изгубиш в Зоологическата градина – Булевар војводе Бојовића, да се напиеш от единия до другия край на пешеходната „Кнез Михаилова“. Тук можеш да се забравиш, защото Сърбия е любов и лудост, и изумителна храна и реки от ракия и звучен, богат, вкусен език.

Един приятел казваше –  тук много пият, много ядат и тея три неща, а ние потвърждаваме с две ръце. Останахме в любимия ни Белград само два дни, като на теб препоръчваме освен всички гореизброени неща да опиташ и печивата в „Хлеб & Кифле“ и задължително да намериш някой местен да те разходи по бреговете на Дунав и Сава и малките ресторантчета и понтони, накацали от двете страни.

Дух, ама какъв!

Ако ни се чудиш защо толкова харесваме сръбския дух, ще ти разкажем само две истории. Всички те са свързани с въздушните удари срещу остатъчна Югославия от страна на НАТО. Ударите са извършени от 11 държави – членки на НАТО, срещу Съюзна република Югославия по време на войната в Косово и започват на 24 март 1999 под кодовото название Операция Съюзна сила. Белград и цяла Сърбия буквално пламтят, а и до днес в старите сгради в центъра са запазени разрушения от бомбардировките, за да напомнят за случилото се.

Сърбите обаче не скланят глава. Какво си мислиш, че правят?

Те не се крият в убежища и не се прибират по домовете си. По време на най-жестоките бомбардировки изтъкнатите сръбски певци и музиканти, като Цеца Ражнатович, Весна Змиянац и рок групата „Биело дугме“ на Горан Брегович изнасят концерти пред събралите се на митинги стотици хиляди сърби, застанали на мостовете над Дунав и Сава, за да ги спасят от натовските бомби. По време на атаките – сърбите пеят. Хиляди крещят с пълно гърло заедно с оркестъра на Горан Брегович, докато самолетите прелитат над главите им.

Същият дух сърбите проявяват и със символа на Белград – Авалската телевизионна кула на Радио-телевизия Сърбия. Кулата, разположена в планината Авала, е свалена на 29 април 1999 г. от НАТО, за да се предотврати излъчването на Радио-телевизия Сърбия. За свалянето ѝ се използва специална бомба, като преди атентатите от 11 септември 2001 кулата е най-високата конструкция, разрушавана някога по време на война. Какво си мислиш правят сърбите? След мащабна благотворителна акция, в която се включва почти цялото население, на 21 декември 2006 започва реконструкцията на кулата и тя е официално открита на 21 април 2010.

Не само е открита, но сърбите я построяват с 4 метра по-висока – 204,5 м, за да докажат, че не само могат, но ще го направят и по-добре.

Духът, храната, атмосферата и цялото усещане за живот ни карат да не ни се прибира от тук, а на теб можем да кажем единствено – „Живели“! и тръгвай насам или следи другите ни две истории за балкански страни пар екселанс.

За още балкански истории – виж Многото лица на Балканите – Прищина

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.