Нещата от живота

Ние израснахме във време, в което играехме на живо и наистина, а ти можеш отново да се върнеш там. Виж как:

През 90-те игрите бяха онова, което ни изстрелваше навън по всяко време на деня. Времето, в което земята миришеше влудяващо след дъжд, в което можеше да дръпнеш плитките на Мими от съседния клас, която харесваш, небрежно, докато „я залавяш“ на Стражари и апаши. Времето, в което разбираше кои са истинските ти приятели, кой никога няма да те натопи за направена беля и как изглежда нощното звездно небе, когато се прибирате от футбол уморени и щастливи след залеза.

Игрите от 90-те бяха времето на щастието, на пълната свобода, на одрасканите колене и усмихнатите души,

на лятото, на красивата есен – на всичко, заради което си заслужава да го обичаш тоя живот и да го играеш като за последно. И понеже всички от това поколение си мислим, че тези дни безвъзвратно са отминали, ние ще ти кажем едно – не са! Ето защо те предизвикваме през тези Великденски празници да станеш отново дете и да поиграете с компанията на добре забравените стари игри от детството. Предизвикваме те да научиш децата си на тях, хлапетата на съседа или всеки, на когото искаш да покажеш, че животът още е тук и чака да нарисуваме поле за народна топка на прашната му земя. А ако си забравил как се играе, няма проблем – припомняме ти правилата на някои от любимите ни игри от времето, когато още всичко беше супер:

Махленски футбол

В махленския футбол има точно 10 важни правила и те са задължителни дори за най-добрите играчи. Първо – собственикът на топката решава кой ще играе, а отборите се определят, след като двама от най-добрите се настъпват и избират своите играчи. Ако бъдеш избран последен при настъпване, животът ти рязко губи смисъл, освен ако не си най-дебеличкият, който винаги е на вратата. Тук съдия няма, а три корнера означават задължителна дузпа. Най-изнервящо е, ако топката влезе под автомобил, като без значение от резултата мачът винаги накрая се играе до гол. Ако играчът докосне топката след нарушение в полза на неговия отбор – фалът се счита за преигран. Мачът свършва, когато всички се изморят!

Кър/Шмайзер

Ако искате фуул контакт и истинско боричкане и бутане, това е вашата игра. Както споменахме, ако сте си харесали някого – също, защото тук имате възможност да хванете обекта на симпатията си и да не го пуснете почти през цялото време. Култовата игра Кър, Ура, Бум или Шмайзер има два важни персонажа. Този, който ще чертае полетата, защото фигурата си е специфична, и този, който ще е капитан на всеки отбор. Играе се по следния начин: чертае се голям правоъгълник на земята, разделен на две зони, по една за всеки отбор.

Целта е играчите да успеят да избягат от своята зона по странично коридорче, без да бъдат избутани извън очертанията от другия отбор.

Когато играчът се намира в незатворения кръг, наречен бомба, никой не може да го дърпа или блъска. Също така и излезлите извън чертежа играчи от противниковите отбори не могат да се блъскат взаимно вътре. Трябва единият отбор или негов играч да стигне до най-вътрешната част на полето на противника, да настъпи полукръг, в който пише „кър“ и да извика силно „Кър!“. Това означава, че е превзел зоната на противника и отборът му печели.

Стражари и апаши

Това е играта, която не просто пълнеше нощните улици на село с криещи се под коли, зад дървета, катерещи се по огради и използващи всичко за скришен декор деца, ами и събираше вкупом адски много хора. Случвало се е да я играем плюс 30 човека и тогава криенето и хващането наистина продължаваше цяла нощ. От цялата компания се избира един, който да брои до 10. Другите оставят произволен предмет. След това преброилият до 10 оглежда оставените предмети и решава кои да са апаши, а кои – стражари.

Едно от децата трябва да предостави предмета си на детето, което е броило. Стражарите броят до десет, а апашите се крият.

След това апашите биват търсени и като ги намерят, се гонят. Когато ги хванат казват: „Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат“. И така той става стражар. Когато ги хванат, започват да ги измъчват, гъделичкайки ги. Апашите си измислят истинска и фалшива парола. Те трябва да кажат на стражарите истинската парола, когато се налага. Веднъж хванат, апашът трябва да помага на стражарите да хващат апашите и така до безкрай.

Народна топка

Някои казват, че това е повече момичешка игра, но ние не сме съгласни. Всеки отбор избира свой консул и заема предварително уточнената половина от игралното поле. Консулите застават зад крайната линия на противниковия отбор. Правото на топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е да улучи и извади от игра противниковите играчи. Ударен, но неуспял да хване топката, отива зад крайната линия на своя консул. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговият отбор. При напускане на топката извън очертанията на игрището консулът хваща и цели.

Преди стрелба участниците трябва да прехвърлят един или три пъти (да си подават топката с консула). След това топката се пуска по земята не много силно и се оставя да премине през цялото поле на противника. Който я докосне, излиза от игра или се брои точка за противниковия отбор. След като всички играчи от даден отбор са уцелени и са извън полето, се избира един от уцелените да е консул, а старият консул влиза в полето.

Играта приключва, когато и консулът е уцелен.

Към списъка добавяме култовото скачане на ластик „Е-ма е-са е-са са, е-са са о пи-пи-а“, скачането на въже, играта на топчета, сварката в по-късни години за момчетата и, разбира се, любимите ни гоненица, федербал и играта на пържолки в горещите летни следобеди, когато отегчени чакахме лудите игри на залез-слънце. Великден е тук, за да си припомним колко много от това сме забравили. Играем сега!

За още детство – виж 8 неща от детството през 90-те, които днес са неуместни или незаконни

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.