Нещата от живота

За проектите, границите и изгубените хора, си говорим в следващите редове…

В най-женския месец от годината те запознаваме с една фотографка, която обича хората, смисъла и общуването.

Завършва гимназия в Мексико, а по-късно – архитектура в Мадрид. Влиза под кожата на всеки, в който открие нещо интересно, и изважда на показ емоциите, които крием. Вероятно си чувал за фестивала ФотоФабрика, на който е куратор. Може да си виждал проекта „Непознатият друг“, който е болезнено актуален и в момента. А може би си засичал черната ѝ кутия на различни места – онова фотографско ателие, което те среща с теб самия. За проектите, границите и изгубените хора, си говорим в следващите редове…

Къде по пътя откри фотографията и това, което си?
Докато учех архитектура в Мадрид, попаднах на химически процес с бърз резултат, който се случва на тъмно. Това пасна перфектно на тоталната ми липса на търпение. При архитектурата резултатите са бавни и невинаги зависят от теб, а аз не обичам да завися от никого и от нищо.

Това, което съм, още не съм го открила и все повече си мисля, че няма да го открия в този живот.

Ако не бяха архитектурата и фотографията, с какво щяха да са пълни дните ти?
Дните ми не са пълни с архитектура от много отдавна. 
Психологията винаги много ме е привличала, но затова и тя по някакъв начин присъства в дните ми и в Черната кутия.
Може би със спорт на професионално ниво, бокс например.
Бих се занимавала и с животни и с неща, които човек прави с ръцете си, рисуване, глина, дърво…

Призванието ли открива човека, или обратното? 
Думата „призвание“ не ми е присъща.
Животът е микс от неща, към които се стремим и вървим, случайности и обстоятелства, които не можем да контролираме. 

От какво имаш нужда, когато не знаеш накъде да продължиш?

Да спра и да започна нещо тотално различно.

За пръв път се запознах с теб покрай работата ти в „Непознатият друг“. Какво ти даде този проект?
Да се запознаеш отблизо с личната история на хора, избягали от войната, загубили домовете и близките си, е отрезвяващо.
Този проект ми показа, че съм маловажна, че имам още доста да науча в професионален и личен план, че трябва да се интересувам повече от Другия…
Даде ми и едно от най-ценните приятелства – човек, с когото се запознахме, бачкайки заедно по този проект.

Какво търсиш в едно лице?

Истината.

Коя е Фелия Барух, ако трябва да я опишеш с три качества?
Хипер чувствителна съм, което май е дефект, а не качество, но това води до много силна емпатия, което считам за качество.
Мога да общувам с всякакви хора, но най-много обичам с истинските.
Въобразявам си, че имам въображение.

Хората те познават с черната кутия и портретите, в които изваждаш на преден план емоциите на физическото тяло. С какво не те познават?
Не познават сетивността, чупливостта и тревожността зад черупката ми и щита на апарата.
Не знаят, че прекалено често мисля за смъртта и че много обичам да играя.

Къде е границата между теб и работата ти?
Няма такава.

С какво обичаш да запълваш времето си напоследък?
Отскоро с работа, преди не беше точно така.
Винаги със спорт – напоследък той е катерене и тичане. 
Разходки с кучета и хора.
Разговори с дълги паузи.

Какво те вдъхновява?

Изгубените хора. Истинските хора. Боксьорите. Майка ми.

Кое е най-благодатното нещо, което може да се случи на един творец?
Нещастна любов.
И думата „творец“ не ми е присъща.

А най-тежкото?
Рутина.

Ако трябва да събереш себе си в черна кутия, какво би сложила в нея?

Любим човек, две животни, няколко бутилки вино.

Влизаме с котешка стъпка в един вълнуващ свят на предмети, който в крайна сметка превръща и най-ръбатите дни в Safe Zone.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.