… Но не злоупотребявайте с искреността!

Всяка нова година е ново заричане. В повечето случаи обречено. Но не пречи да си обещаваме едно-друго, нали? Че ще бъдем по-мили със съседите например. Че ще отделяме повече време за родителите си. Или че ще спортуваме по-активно.

Важното е, да не издевателстваме над себе си. Да не се заричаме да бъдем други, защото… няма кой да ни замести. Всеки от нас носи цвят, чиято амалгама от нюанси и оттенъци е уникална.

Лошата привичка на бинарното мислене ни карада вярваме, че да се грижиш за себе си означава да престанеш да се грижиш за другите – и обратното.

Но защо трябва да се противопоставят грижата за другите и грижата за нас самите? На това му се казва криворазбрана всеотдайност. Правилният подход към другите винаги минава през самопознанието и личното удовлетворение. Не е егоистично да задоволяваш потребностите си, ако с това не вредиш на никого. Но без съмнение е егоистично да загърбваш удоволствия и почивка, а после, изтощен и невротизиран, „да си го изкарваш” на другите.

Бестселърът „Не бъдете любезни, бъдете искрени” е преведен на десетки езици, като само от френското издание са продадени 400 000 екземпляра. С помощта на примери, почерпени от живота и практиката, белгийският психотерапевт Тома д’Ансамбур обяснява как склонността ни да неглижираме потребностите, породили чувствата, които ни вълнуват, води до насилие над самите нас и оттам към насилие над другия. С други думи, насилието е атавизъм, стар навик, то не е вродено в нас.

„Злото е израз на огорчение у хората, които не са се погрижили за своето страдание”, уверява ни авторът.

Ако човек не е научен да върши добри постъпки или ако не получава признание за тях, върши лоши постъпки. Твърде често действаме въз основа на външни критерии: традиция, наложен или предполагаем дълг („Мисля, че трябва…“), боязън от погледа на другия (социален натиск), като другият може да бъде родител, съпруг, деца, обществена и професионална среда или чисто и просто онази част от самите нас, която зле познаваме. Това поражда фрустрация и стрес.

Книгата разграничава фактите от тяхното тълкуване. Осъжда склонността ни към прибързани оценки въз основа на оскъдна информация. Осъжда и навика да прилагаме автоматизми на мисълта и да разпространяваме непроверени твърдения. Ако ние сами не си дадем умерена, справедлива оценка, рискуваме да прекараме живота си в отчаяно дирене на завишена оценка от другите.

Нашето щастие не се дължи на онова, което притежаваме, нито на онова, което правим, а на начина, по който изживяваме нашата връзка с хората, с онова, което вършим, и със света около нас.

Крайно време е да спрем да живеем така, все едно се качваме по ескалатор, който се спуска надолу. Да скъсаме с илюзиите и да заживеем начисто. Да не нараняваме, но да бъдем чистосърдечни. Да препрограмираме начина си на изразяване, така че да съхраним както самоуважението си, така и уважението към другия. Да придадем смисъл на онова, което правим, и на онова, към което се стремим.

Не бъдете любезни – фалшивият комплимент е обида. Просто бъдете искрени. Балансирайте откритост и финес. Да си достоен човек, значи да браниш достойнството на себеподобните си. И да умееш да се извиняваш, когато си сбъркал. Вярно е, че прости думи като „извинявай” тежат най-много. Но в тях се съдържа мъдростта на живота.

Ето и 7 лесни стъпки, с които по-лесно да избереш интересно четиво.