Нещата от живота

Свети Валентин е далеч зад нас, но това не означава, че липсва и необходимостта да подариш нещо на половинката си. Вземи книга! Няма нужда от поредните бонбони, картички, сребърни висулки, цветя. Не бъди като другите. Влез в книжарницата и се разходи бавно. Ослушай се и ще чуеш, че от някъде някой те вика. Някой иска нещо да ти прошепне през страниците.

Нещо нежно, което да предадеш нататък. Едно любовно обяснение, което държи да бъде чуто. Твоето.

„Беше я обичал от детството си чак до мига, когато я бе изпратил в последния ѝ път; продължаваше да я обича в спомените си.“

Една от най-великите любовни истории на модерната литература чака да бъде прочетена от теб и половинката ти. Ако вече сте го сторили, страхотно, то очевидно сте двойка с изтънчен вкус и усет към иронията. Но ако все още не сте, действайте. Подари “Непосилната лекота на битието” на другия и вземи един екземпляр и за себе си. И после четете заедно. Четете голи пред огледалото, четете, легнали на пода, четете със заплетени крайници, разрошени коси, замервайте се с дребни предмети, закачайте се, правете любов един с друг, но и с романа на Милан Кундера. Защото той е еманация на свободата, новото начало, горчивия опит, мрачните кръговрати, на онова, което се повтаря, на любовта, която никога не идва два пъти една и съща.

“Как може някой да пее,

че няма щастлива любов,

щом теб те има?”

Продължаваме с най-красивата (външно и вътрешно) книга за любов.

Това е “Любов” на белгийката Елен Делфорж. Великолепното издание е кратка разходка из различните проявления на любовта и нейните поетични картини. Илюстрациите в книгата са дело на Кантен Гребан и благодарение на тях “Любов” се превръща в произведение на изкуството, което ще разчувства всеки. Ще повторим – ВСЕКИ. За да подариш тази книга, не ти трябва повод, а само време за малко тишина, в която да потънете в няколко чужди красиви истории, които ще ви накарат да заобичате още повече своята собствена. Без условности.

Макар понякога именно условностите да придават на любовта форма и лице.

“Искам да си красива и чиста, защото каквото е отвън, такова е и отвътре. Лицето ти ако може да е бяло, очите – големи. Нямам претенции за цвета. Когато си дадеш сметка, че съм обсебен от теб, това не трябва да ти попречи.”

С тези и с още условия започва “Писма на Омар до бъдещата му съпруга” на Рене Карабаш, която е най-любовната българска съвременна книга, излизала от доста време насам. Омар е мъж, който пише до непозната, може би несъществуваща жена, която облича в дрехите на своите мечти и очаквания. Рисува я такава, каквато би я обичал до полуда, и с всяко следващо писмо тази жена сякаш става по-реална и по-нереална едновременно. Рисува я нежно, страстно, уверено, твърдо.

Така, както само мъж, който истински вярва в съществуването на единствената възможна жена за себе си, може да го направи. Бъди такъв.

Напиши едно свое писмо и го пъхни между тези на Омар. Бъди дързък, откровен и чист. Покажи, че и ти, точно като Омар, знаеш какво искаш. Но и че ти, за разлика от него, имаш това нещо в живота си и то заспива вечер до теб. Разрошено, уморено и усмихнато.

“Вечната тъга по скоти фицджералд, ърнест някъде в усмивката. В косите ти на вятъра нектара. По раменете ти на утрото бръшляна. О, толкова разкош над теб, около теб, след теб.”

Всеки мъж има своята Зелда. Затова можеш да оставиш на нощната масичка на твоята едноименната стихосбирка на Елин Рахнев и да ѝ дадеш тя да се обясни в любовна меланхолия от твое име. “Зелда” е страхотен подарък за онези души, които са влюбени в есента и фината тъга като саундтрак на ежедневието. Особена книга за особени хора. Поезията в нея е абстрактна, любовта – присъстваща главно с отсъствието си.

“Вместо да сведеш глава и да подходиш като мъж, ти вземаш дневника с два пръста, както се държи наакан бебешки памперс или наскоро употребен кондом. Поглеждаш изобличаващите пасажи. После се обръщаш към нея и лепваш усмивка, която лъжливото ти лице ще помни до сетния си час. –

“Миличка – казваш – ама миличка, това е част от романа ми”.

Ето така я губиш.

И като заговорихме за отсъствие, няма как да не включим в идеите за книжни подаръци един сборник с разкази, който е всичко друго, но не и романтичен. Става дума за “Ето така я губиш” на доминиканеца Джуно Диас, който в рамките на няколко истории разказва за различните начини, по които е прецаквал хубави връзки с добри момичета. Искрено и лично неговото алтер его Юниор смело си показва кирливите ризи, живописно рисува изневерите си, наглите си прояви и разрушената си от лъжи душа. (В “Ето така я губиш” има и няколко лирични малки спирки, редно е да се спомене.)

Но най-добрият начин да кажеш “аз не съм като останалите боклуци” е да подариш книга с нечии чужди провинения и да се закълнеш в дясната си ръка, че няма да правиш така. Повече.

Докато сме на вълната на самотата и самотниците, да се спрем и при модерната класика “Аутопсия на една любов” на Виктор Пасков. Ето това е удар в десетката – еротична, тъжна, нежна и груба история. Книга за пияните от любов, за страдащите от любов, за умиращите от любов. И за да си спестите аутопсията на вашата лична история. Трябва предварително  обаче да се убедиш, че човекът, за когото ще купуваш книгата, не се плаши от остър език и от прояви на литературна вулгарност.

„А колкото до любовта… трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение.“

Добре, може би е време да препоръчаме нещо в сферата на щастието, нали? Ако не искаш празникът да бъде отблеязан с книги за раздели, тъги и самоти, може да подариш на половинката си писмата на Мара Белчева до Пенчо Славейков. И преди да си завъртял отегчено очи с мисълта, че тия двамата няма как да не са досадни, ще побързаме да те спрем. Любовната история на поетесата и поета е една от най-чистите, силни и помитащи в българската история. Писмата на Белчева са изтъкани от уважение, обич, грижа и преклонение пред Славеков. А това носи усещане за уют.

Ако дамата (или джентълменът) на сърцето ти има афинитет към родната ни литература, то новото издание на тези писма сто процента ще я впечатли.

Друга велика любовна история е тази на Салвадор Дали и Гала. Една от най-горещите (в смисъл на нови, а не на сексуални, извинете много) книги по книжарниците в момента е “Гала и Дали” – романът за тяхната нестихваща обич. Съдбата среща Гала и Салвадор, севера и юга, тя – женена и 10 години по-възрастна, той – млад и свободен, и ги свързва в една невъзможна любов. Тази връзка не успяват да разкъсат нито житейски трудности, нито злонамерени хора, „докато смъртта ги раздели“. Гала и Дали, НЕРАЗДЕЛИМИТЕ.

 „Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз.“

Тук текстът може да продължи до безкрай с книги като “Как да нарисуваш птица” на Жак Превер, “Орисници и фурии” на Лорън Гроф, “Брачната фабула” на Джефри Юдженидис, “Отклонение” на Блага Димитрова и т.н., и т.н. Но няма да го продължим, тъй като всяко нещо си има край. Освен твоята любовна история, разбира се. В случай че се постараеш.

Честит Свети Валентин.

Ако не си фен на Свети Валентин, виж как да избягаш от измамно щастлив ден.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.