Биляна Савова в ритъма на живота
Тя е жената, която пропътува пътя към себе си и се върна, за да разкаже и да помогне на други. Тя е момичето воин, тя е Биляна – неспирно учещият ученик. Нейната впечатляваща история разказваме сега.
Бихме могли да започнем разказа си за нея така: Биляна Савова – основател на фондация „МС – Мога Сам“, създател на трансформиращата програма „План да Бъда“ / Plan to Be, дългогодишен арт директор на списание EVA, собственик и креативен директор на PLAN2B Creative Studio, еднодневната трансформираща програма 8for8, 8for8 TEEN, поредицата „АЗ СЪМ… с Биляна Савова“ и др. Ние обаче искаме да започнем тази история ето така –
Биляна, която беше засилила своя житейски автомобил с 280 км по магистралата и когато се наложи да спре (защото не се кара така), дълго чуваше свистенето от спирачките.
Биляна, която веднага след раждането на второто си дете е в изключително влошено здравословно състояние, проблеми с щитовидната жлеза, по-късно диагностицирана с множествена склероза, а още по-късно преминаваща през две сърдечни операции.
Биляна, която замина за Индия, за да избяга от всичко това, а всъщност там започна да се намира, да се чува, да чува тялото си, да забавя, да се учи на знание, на аюрведа, на любов към себе си и значително по-бавно шофиране.
Биляна, която се пребори с всички тези диагнози и реши да предаде наученото нататък. Реши да помага на още хора да се справят с МС, да се научат да присъстват тук и сега, да се научат да се грижат за себе си и да прегърнат настоящето. Биляна Савова е нашето януарско вдъхновение, с което си пожелаваме година точно като нея – красива, смела, осъзната и нова. Година, танцуваща безспирно във вечния ритъм на живота.
Здравей, Биляна. Твоята история е една от най-впечатляващите, които сме чували. Ако трябва да разкажем началото ѝ, как би звучало?
Аз бях част от ядрото, от петте човека, създали списание „Ева“, след това бях неин арт директор почти 20 години. Изключително вълнуващо е да си част от нещо от самото начало, да го създадеш, след това да се грижиш то да продължи да съществува. Мога да кажа, че списание „Ева“ заедно с двете ми дъщери са най-хубавото нещо, което помня от онзи период. Тоест периода от 25-ата до 45-ата ми година. Това е и периодът, в който загубих здравето си.
Казваш, че имаш няколко раждания/събуждания – кои са те? С шамари ли те събудиха или с целувка?
Определено с шамари. Даже не са шамари, а все едно, вървейки и спейки, съм се ударила в една огромна камбана и тогава, освен че се събуждаш с главоболие, звукът на камбаната кънти много дълго в теб след това. Много сериозни неща ми се случиха, които се случват и на други хора – не само на мен, но ако не се събудиш след такъв удар, е меко казано глупаво, защото всичко се случва точно за да те разтресе и събуди. Аз разбрах горе-долу какво става на 35 г., когато родих малката си дъщеря. Тогава се сринах физически, а явно и психически. Ходех по различни лекари, които ми изписваха нови и нови лекарства, изключващи се взаимно. Бях в изключително тежко състояние – щитовидната ми жлеза не работеше, имах тумори на надбъбречните жлези, правех ужасни хиперточнични кризи и често си бях направо в прединсултно състояние.
Явно тогава е започнало моето събуждане, въпреки че ние постоянно „снуузваме“ алармата, за да поспим още малко. Така си поспах още 5 години, докато не се появи диагнозата МС и тя ме накара да скоча и да се събудя напълно.
Осъзнах, че медицината, която ползваме всички в момента, няма да ни реши проблемите, защото аз ѝ дадох шанс, но тя не го направи. И си зададох въпроса – ако не е тя, кой тогава? Така стигнах до първия холистичен подход, които изпробвах с тялото си – гладолечението. Отидох при доктор Емилова и останах там 30 дни. Първите десет бяха кошмарни. Не съм преживявала по-кошмарно нещо от това десет дни да гледам как тялото ми агонизира, да видя какви отрови излизат от него. Всичко ме болеше, боляха ме дори зъбите, челюстта. След десетия ден се събудих със светнал поглед! Сякаш някой ми беше измил прозореца и аз вече виждах света.
Какво направи след това събуждане?
Прибрах се вкъщи изхвърлих фритюрника, микровълновата печка, изпразних хладилника от всички боклуци и осъзнах, че ако си тръгнал по този път на лечение, защото това е трансформация и лечение, трябва да си постоянен, да не се отказваш и най-вече – да запазваш придобитото.
Как се запазва придобитото, когато пет години след тези премеждия чуваш диагнозата МС, а по-късно преминаваш и през две сърдечни операции? Никога ли не се ядоса, не си ли каза „защо на мен“?
Никога не съм си казвала „защо на мен“, защото аз бях наясно „защо“ по някакъв си вътрешен мой начин. Осъзнавах, че животът, който съм водила дотогава, не е животът, който ме води към това да имам добро здраве. Съсипах се сама и щеше да бъде много безотговорно да държа друг отговорен за моето състояние – лекарите или близките ми хора.
Аз бях отговорна и аз трябваше да намеря как да се справя.
Клишето, че което не ни убива, ни прави по-силни, е напълно вярно. Знаеш ли какво означава да си силен? Означава да имаш по-малко страхове. Не е въпрос на мускули, не е въпрос на воля, всичко опира до страхове. Преодоляваш един, два, три и ставаш смел. И силен.
Когато отиде в Индия, за да се лекуваш, имаше ли своите „да бе, да“ моменти, в които си каза – това са пълни глупости?
Отидох в Индия, защото исках да избягам. След като ми казаха, че имам МС, това вече беше черешката на тортата. Първият път там задачата ми беше да утихна, да натисна спирачката на кола, която се е движела с много висока скорост. 30 дни стоях в една клиника и като че ли постоянно чувах свистенето на спирачката от това спиране, толкова беше трудно всичко. Запознах се с Аюрведа, на която първо много се обидих, защото в една книга пишеше: „Причината за всички човешки болести е невежеството“. Помня как затворих книгата и си казах: „Тези невежа ли ме нарекоха?!“. След три седмици осъзнах, че е точно така. Този първи мой опит ми донесе изцяло различно разбиране за холистичната медицина и безкрайно уважение към Аюрведа. Въпреки че не я разбирах напълно, ѝ се доверих, защото, след като тя съществува над 5000 години, лекува хора и работи, значи това е лечение, което се е доказало с времето.
През 2011 г. попаднах в клиника, която лекува само хора с МС, и за мен това беше абсолютен катарзис.
Видях 15 човека от цял свят в изключително стряскащо състояние. Аз бях най-добре физически от всички. Останалите бяха на колички, с тремори на цялото тяло, с невиждащи очи, с труден говор и т.н. Не исках да виждам тези хора, казах си „къде попаднах“. Не исках да излизам от стаята си и да комуникирам с тях, държах се арогантно. Тогава някъде около 15-ия ден моят доктор, който сега не само ми е доктор, а и учител, дойде и ми каза: „Биляна, ако продължаваш по този начин, по-добре да си тръгнеш още сега“. Аз казах, че съм дошла да се лекувам, как ще ме гонят, нали съм си платила. Той ми каза: „Ами лекувай се тогава. Ти правиш всичко възможно да усложниш състоянието си. Аз нямам нужда от теб, ти имаш нужда от мен“. Аз му казах, че тези хора ме натоварват, но той каза: „Не, не те натоварват. Те са твои учители“. Те бяха мои огледала – това беше един от най-ценните уроци, които научих там, както и много други.
Тогава ли започна споделянето?
След като се прибрах, написах материал за преживяването, след това интервюирах доктора, по-късно го поканихме тук и направихме първия аюрведичен семинар. Две години по-късно се роди фондацията. Така започна моето споделяне. Хората трябва да знаят, че МС е заболяване, което, дори да успееш да успокоиш, да приспиш в себе си, то остава в теб и никога не трябва да се връщаш назад. Трябва винаги, дори и с малки крачки, да вървиш само напред, това е грижа за цял живот към себе си. Както ми каза моят доктор, когато си тръгвах от клиниката: „Биляна, ти си бомба със закъснител. Физически си най-добре от всички, но изследванията ти показват най-лоши резултати, затова никога не спирай. Прави крачки, дори и малки, и колкото и да ти е трудно – върви винаги нагоре“.
Кое е важното за тези крачки?
Практикуването! Дори да знаеш едно единствено нещо – практикувай го всеки ден. Ако ти не спираш да практикуваш, ще си много по-напред от хора, които са изчели хиляди книги. Хората знаят толкова много неща, но не практикуват нито едно от тях.
Ако трябва да дадем три съвета, с които още от утре можем да започнем грижата към себе си?
Сутрин може, още преди да станат, да визуализират края на деня си. Да затворят очи, да вдишат бавно и за минута да визуализират как идва часът, в който искат да си легнат, как се изтягат на леглото, усещат хладните чаршафи, как се отпускат, как се чувстват – спокойни, удовлетворени от деня си и готови за здрав сън. Това е нещо изключително просто и може да го прави всеки.
Практикувайте го поне 40 дни – това всъщност е залагане на цел/целепоставяне и тази цел ще те води през целия ден.
Каквото и да стане в него, нещата ще се извъртят така, че накрая ще си легнете в часа, който сте визуализирали, спокойни и удовлетворени. Работи уникално. Трябва да живеем в ритъм – да не се противопоставяме на естествения природен ритъм. Трябва още да ставаме рано, да си лягаме рано, да спим достатъчно, да се храним в един и същи час, да пием гореща вода сутрин. Ритъмът и дисциплината са нещата, които те държат на повърхността винаги. Аюрведа казва така – ако живееш в ритъм, ти всъщност сваляш 50% от стреса, който е в теб.
Какво да си подарим за Новата година лично за нас?
Подарете си един ден 8for8. Подарете си един трансформиращ ден. Един ден, в който да се потопите в бъденето.
Кои са най-добрите думи, които да кажем на себе си?
Да благодарим на себе си всеки ден. И да бъдем.
Кое е най-доброто, което можем да си дадем?
Да си дадем осъзнаване и да усетим връзката между ума, тялото и душата си.
А кое е най-доброто, което можем да дадем на другите?
Най-доброто, което можем да дадем на другите е добрата версия на себе си. И като се научим да разбираме себе
си, ще разбираме и тях по-добре.
Новата 2022 г. ще бъде…
Вълнуваща, вдъхновяваща и впечатляваща.
За още осъзнати герои, водещи ни по пътя към себе си – виж Какъв хубав текст, кой ли го е писал
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.