Кападокия между изгреви, залези и пясъчни ветрове

Едно пътешествие в името на свободния дух и какво трябва да знаеш за него

0 коментара Сподели:

Не обичам да пътувам по празници. Има нещо странно в това да не съм у дома на Великден или Коледа. Но 6 септември е от онези почивни дни, които ти дават възможност да си отдъхнеш и да кажеш на Турция: Mashallah. Противно на очакванията, пътуването до Истанбул е доста приятно и всъщност е чудесна опция за уикенд бягство – само след 6 часа път вече чуваш молитвите из целия град. И европейската, и азиатската част са изключително богати откъм култура, история, храна, сатен, памук и какво ли още не.

Този път обаче Истанбул беше спирка по пътя до Кападокия.

Ако приемем, че пътуването от София до Истанбул отнема около 6 часа (около 550 км), то Истанбул – Кападокия изисква още 8 часа път, или малко под 800 км. Звучи като безкрайно пътуване, но всъщност пътят е толкова добър, че наистина не се усеща. Качеството на пътищата е страхотно – с безброй места за отдих, бензиностанции и ресторанти. Разбира се, магистралните такси също не са за подценяване, имайки предвид, че София – Кападокия – София струва колкото една 1-годишна винетка в България, но наистина си заслужава. А и горивото е с 1 лев по-евтино на литър от нашето, така че win-win.

Честно казано, мислех, че отивам в една местност с няколко селца, които са намерили начин да се изхранват чрез полетите с балони. Оказа се още едно място в Турция, където можеш истински да се откъснеш от ежедневието, от еднообразието и просто да погледаш балоните над теб.

Кападокия е олицетворение на така търсеното „безвремие“.

И не защото нямат инфраструктура или модерни булеварди, а точно защото ти предоставят спокойствие чрез тесните улички, вкусната храна, чистота, невиждана природа и истинско топло посрещане от местните.

Пристигайки късен следобед в хотела ни в Гьореме, Кападокия, бяхме посрещнати от млад господин, говорещ перфектен английски, докато баща му чистеше двора, а майка му подготвяше вечерята. Посъветва ни, че балоните не са за изпускане, но освен тях има доста други активности, които да ни разнообразят. Истината е, че селцата са малки и разходките в тях са постижими за няколко часа, затова на всеки ъгъл можеш да намериш туристическа агенция, която предлага разходка с АТВ, конна езда, посещение на музеи на открито, всякакъв тип разходки из забележителните скални масиви – долината на розите, долината на любовта, долината на гълъбите.

Какво трябва да знаеш, ако със сигурност ти се лети с балон? Запази място веднага при пристигане, за да си сигурен, че няма да изпуснеш възможността, и остани поне 2 вечери – ако времето в първия ден е лошо, ще имаш шанс да излетиш на следващата сутрин. Удоволствието да полетиш с балон струва между 80 и 120 евро на човек, които в началото бях доста скептична да дам. Приказката „Все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата“ не е моят лайтмотив по време на пътешествия, но в 19:45 в туристическата агенция успяха да ме убедят вероятно защото използваха добре работещи прийоми в изкуството на търговията. Оставаха само 2 места, бях късметлийка, на която ще направят отстъпка и имах 4 минути да реша, защото затварят.

Полетът с балони над Кападокия наистина е като по снимките – толкова приказно и красиво.

Всичко започва в 5 сутринта, когато с автобус отивате до хълма за излитане, и продължава с кратка закуска, докато подготвят балона. Приключението стартира винаги преди изгрев слънце с идеята да посрещнеш новия ден отвисоко. Резултатът – забравяш всичко в момента, в който се отлепиш от земята, и дори да се страхуваш от височини (като мен), просто се отдаваш на преживяването.

Един балон събира 25 души, в отделения от по 4 човека плюс един пилот и един екскурзовод. В рамките на един час, реейки се заедно с още 150 балона във въздуха, се „разхождаш“ над цялата местност Кападокия, докато слънцето облива хълма и всичко наоколо в златно. Понякога движението на балоните нагоре-надолу в едни и същи местности води до докосването им във въздуха, терминът за което е романтичното morning kiss – една невинна целувка във въздуха на два балона, отворили широко платнените си гърди, търсещи свобода. Този манифест на свободния дух завършва с шампанско – традиция, запазена от отпразнуването на първия успешен полет с балон през 1783.

Разположението на малките селца в Кападокия напомня амфитеатър

Всяка една точка е по-висока от предишната и винаги пред теб има панорамна гледка. Изключение прави само центърът най-долу, но когато си там, не обръщаш внимание на нищо друго освен на многобройните места за хапване. Ако си фен на подправките и ориенталската кухня, там ще намериш страхотен баланс между европейските ястия, които познаваме, съчетани със специфични подправки, които рядко бихме комбинирали в ежедневните си менюта.

След посрещането на изгрева на балон, разходка из малките улички, обяд с гьозлеме, малко локум и един турски чай вместо кафе, залезът задължително се посреща на АТВ. За мен тази активност беше дори по-емоционална от балоните. В 17:00 хващаш АТВ-то и стартираш 2-часова обиколка около всички забележителности, които скалните масиви крият.

Всички долини, които сутринта си видял отгоре, на залез разглеждаш отблизо.

И честно казано, емоцията не е в красотата на залеза, а в това, как си стигнал до него, къде точно се намираш и от какво си обграден. Малко по-нагоре ви споменах, че селцата приличат на амфитеатър. Тук, докато слънцето се скрива, ние се бяхме скрили под скалните образувания, които ни прегръщаха от всички страни и ни караха да се чувстваме толкова малки, но по-свободни и щастливи от всякога.

Мисля, че все още имам прах в косата си от тази обиколка, но това не е важно. За вечеря е най-добре да отидеш на по-високо място, с тераса и вкусна храна. Местата бързо приключват, но ако извадиш късмет или си по-организиран (аз бях от тези с късмета), сядаш на един ориенталски килим, облягаш се на няколко възглавници, държиш горещия си турски чай и пред теб е нощна Кападокия, с малките светлини в топло бяло. До теб звучи лека музика на живо, задължително с акустична китара.

Турски чай след вечеря не се оказа добра идея. Заради кофеина заспах доста късно, въпреки че знаех, че ме очаква ранно ставане – този път щях да наблюдавам полета на балоните като на картичка. 06:00 е моментът, в който се правят красивите снимки в Кападокия (онези, които попадат в графа Instagram vs. Reality), въпреки че все още не знам как на тези от социалните мрежи всички са с изгладени дрехи, перфектни коси и грим. Този път гледахме балоните от другата страна и беше истинска приказка. Винаги съм обичала небето, когато е бебешко синьо и без нито едно облаче.

Но това небе, със 150 балона в него, наистина се превърна в любимия ми прочит на „безвремие“.

Кападокия не е просто едно туристическо място. Не е един полет с балон, не е „екскурзия в Турция“. Кападокия е мечта, която осъществяваш след 12 часа път и безброй красиви гледки. Кападокия е мястото, където умът ти се отделя и отива да си почива. А ти, ти гониш изгреви и залези, разплиташ косата си от пясъчните ветрове, гориш езика си с турски чай и мечтаеш винаги да имаш възможността да полетиш на балон с горещ въздух или просто с балон в ръка.

А ако си в София, вкуси от Италия в Osteria Pastoccino

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *