Онези ненавършени 51 години на Кърт Кобейн

Когато говорим за Кърт Кобейн, обикновено свеждаме глава, а туптенето в гърдите ни се усилва многократно. Защото Кърт не е поредният рок певец, който приключва живота си със свръхдоза още преди да е стигнал върна на славата си. Той действително умира млад, но не е жертва на наркотиците или на някаква идеология. Той сам решава, че е дошло времето, и се оттегля с гордост и с пълна увереност в правотата си. Макар че много хора смятат, че психиката му не е издържала на напрежението, много свидетелства доказват, че всяка една стъпка в кариерата му е била добре премислена. Включително и самоубийството му.

Кърт Кобейн е цяла една ера в рок музиката, променила представите ни за света само с един албум, дори само с една песен.

В ранните 90 години на миналия век, когато някои още са се опитвали да проходят и не са предполагали какво вълнува хората от другата страна на океана, ни напуска той – една рок легенда, която по-късно ще се превърне в божество . Nirvana превземат света за много кратко време, което за някои може да е феномен, но за други – съвсем заслужен успех. За разлика от повечето рок певци, които разглеждат музиката като бизнес и влагат средства, време и усилия, за да постигнат световен успех и да уголемяват банковите си сметки, Кърт Кобейн се абстрахира от всичко това, имайки за цел просто да прави музика – за хората, не за медии, класации и пари, които всъщност винаги са му липсвали. Той единствен дръзва да се появи на концерт за Saturday night live със същите дрехи, с които е бил и предните два дни – кецове "Конвърс", скъсани дънки и размъкнат пуловер. Един обикновен човек, който просто иска да свири и пее. И с това грабва публиката на мига, защото се доближава до феновете си и безгласно заявява – аз съм също като вас, един прецакан от живота човек, който има какво да каже, стига да му се даде шанс. А този шанс му е отказван многократно.

Кърт Кобейн възпява трудния живот на улицата, неспособността на обществото да разбере различните, проблемите в семейството и задава въпроси за смисъла да съществуваш в един объркан свят, който е загадка за самия себе си. Неговата цел не е да покаже колко е велик на сцената. Напротив, в много свои интервюта споделя, че ненавижда популярността, дори когато се оплаква, че не го дават достатъчно често по телевизията. Той е доста противоречив образ, което личи и от текстовете на песните, писани от самия него за групата. Още като тийнейджър си е представял, че ще бъде голяма рок звезда, но в плановете му, макар да се прокрадва леко егото, то е по-скоро в резултат на чувството за неоцененост и неразбиране от страна на обществото.

Кърт не иска да остави след себе си къщи, яхти и пари, иска музиката му да се слуша поколения наред и да служи като вдъхновение или утеха за обикновените хора като него.

Той работи за кариерата си, но една кариера посмъртно, която е напълно заслужена и задължава проява на внимание. Ето защо през годините не забравя да нахвърли идеите си в дневник, а когато славата най-сетне го застига, той се държи, сякаш не си е струвало труда или нехае за нея. Всъщност, какво е славата? Мимолетни успехи и място на върха, които се забравят още на следващия месец. Но да живееш в душите на хората, вече 24 години след смъртта си, това вече е признание, което малко звезди получават. И съзнателно избира момента, в който да натисне спусъка и да каже сбогом или ново здравей на света – то чно когато е на върха на успехите си.

Кърт Кобейн ни напуска, но ни оставя една надежда и увереност, че онова, за което сме предназначени, си струва усилията. Макар и леко мрачна, музиката му продължава да вълнува и трогва новите поколения, които идват и преоткриват света през очите на вечните личности – като Кобейн.

Ако рокът е в кръвта ти, този филм е точно за теб.