Нещата от живота

София. Този град е нещо лично

„Софийски дует“ е роман. И не е. Поетичният писател и драматург Иван Димитров създава текст, който е внезапна едновременност. Историята приютява късчета от прецизните слова на Йордан Константинов. Писател. Мечтател. Творец, влюбен в София. Човек, гневен на София. Поредният елемент, твърде рано отлетял завинаги от София. Напуснал без време този толкова противоречив свят, в който се удрят красиво и грозно, смислено и празно, дълбоко и плитко… Писателят приживе не успява да създаде така мечтания роман за София. Оставя фрагменти от мислите си по изписаните тефтери, по сърцата на хората, по нощните улици на града. И те всички разказват…

„Софийски дует“ е интимно преживяване. Романът може да бъде прочетен като пъзел за пътя на един млад писател, за битките на един рицар на словото. Може да бъде вселена от спомени и фантазии, пътеводител на града, тиха песен за младите на деня, за лудите на тази наша София. Преди всичко обаче романът е поезия, разтворена в море от думи. Поезия, която е писмо до градските мечтатели, до красивите души на тази столица, до децата на цветята.

Като разцъфнало пролетно дърво си, София.
Ти си като захабен контейнер за боклук.
Как го правиш, София?

Дивите деца на града ще разберат книгата. Останалите ще се почудят, ще я докоснат, ще направят опит да я доизмислят, а тя няма нужда. Защото думите в нея са това, което тихо и неусетно закача криле на гърба на читателя и го пуска да лети над София. Все пак как е възможно този град да бъде толкова… толкова… такъв, какъвто е! Той е грозен и красив, чист и мръсен, интелигентен и глупав, шумен и тих, буден и спящ. На всяка страница може да бъде намерен разпилян къс от нечие детство. Между редовете са скрити познатите подлези, обичайните клошари, любимите училища, смислените барове, уличните музиканти, съмнителните типове, любовите, разделите, цветята в косите, алкохолът в кръвта, групите ученици, звънящите трамваи. Изящност и гротеска. Не би било особено преувеличено, ако се каже, че в „Софийски дует“ е събрано почти всичко, от което се нуждае този странен свят. Богата вътрешна свобода, по-лека от вятър, по-красива от песен. Свобода, която повява над поляни, влиза в струните на китарите, разрошва небрежно косите и изпълва ума с мъдрост. Доброта и мир, заставащи до малките и големи мечти, по чиито следи трябва да се върви. Защото копнежите оставят следи. В ума. В душата. Сянка от мисъл за съкровено желание. Как съществуват поетите днес в този тъй непоетичен свят?

Парите не са виновни, че хората са алчни и никога не се задоволяват с това, което имат.
Ти имаш себе си и това ти е достатъчно. Имаш своето тяло и то ти е достатъчно. Имаш своето сърце и то ти е достатъчно. Имаш свой живот и той ти е достатъчен.

„Софийски дует“ е роман огледало. Поглеждаш в него и виждаш себе си, мечтите си, улиците и сградите, които обичаш и мразиш. Тротоарите, от които все искаш да избягаш, но нещо винаги те връща. Детството, което е изчезнало между стените на скапаните офиси и ежедневните графици. Огледалото може да се пропука, може да се счупи и да те рани със стъклата си. Откровеността на този град може да се забие в теб и да заболи, да кърви, да стигне до дълбините ти, но в малките парченца стъкло образът винаги ще бъде твоят. Ти и твоят си град.

Това е твоята София.
Остави всички други да си имат свои Софии.
Този град е нещо лично.
Лети! Лети!

„Софийски дует“ е елегантна поезия, която се крие зад маската на роман. Не е роман. Не е песен. Не е спомен. Не е история. Не е разказ. Това е произведение на изкуството, носталгия, мечта, любов, послание, отворено писмо към младите мечтатели на този град, целувка към децата на цветята, към свободните духове, бродещи между кварталите. Към „Софийски дует“ не бива да посягат редовните гости в червената сграда на „Христо Ботев“. Това не е тяхната литература. Тази е за софийските поети, които под гърдите си отглеждат цветя и пеперуди. Това е обяснение в любов към този толкова прекрасен град. Благодарим ти, София. Благодарим ти, че си каквато си.

Миналият петък книжно вдъхновение почерпихме от…