Нещата от живота

Две книги, които са подходящи точно за това време от годината

Април бавно и нежно дойде, мина край нас бързо и леко и е на път да ни напусне. С него цветята станаха по-красиви, времето започна да се влачи по-бавно. Тъй, сякаш е лято. София започна да пулсира и светът някак си се превърна в щастливо и хубаво място. Или поне привидно. Редом с цветовете на листата пристигнаха и две книги, които са по-ценни и от най-пищния пролетен букет.

 

“Една любов на Суан” от Марсел Пруст

 

Марсел Пруст е от писателите, които често споменаваме в разговорите си, но всъщност вероятно не сме чели. Или сме прелиствали по диагонал. А това само по себе си е крайно невъзможно, защото геометричното четене при Пруст е невъзможно. Един от най-светлите умове в модернизма на литературата от ХХ век е известен със своя “поток на съзнанието”. Фабула във фрагменти, разпилени сюжетни линии. Префинена литература, нежна като късен залез през април.

Цикълът “По следите на изгубеното време” е монументален, мащабен и труден за четене. С безкрайно дълги изречения и скоба в скобата. “Една любов на Суан” е първият том и единственият, който може да се чете самостоятелно. Новият превод на Росица Ташева е висш пилотаж. Пруст е все така сладък и обемен, но четивен и възможен. Разбира се, не е фастфууд литература за градския транспорт, но е важна литература, която ще те оцвети в бледорозово и ще те запознае със Суан, Одет и музиката.

Пруст е напомняне, че дълбините на съзнанието са безкрайни. Позволи си днес, в това тъй забързано и шумно време, да попаднеш в клопката на дългите фрази и вметнатите изречения, които бавно и с изтънчена деликатност говорят за любов, ревност и обсебеност.

„Нека бъдем благодарни на хората, които ни правят щастливи, те са чаровните градинари, които карат душите ни да цъфтят.”

“Машенка”от Владимир Набоков

И тръгвайки по следите на изгубеното време именно днес, в този късен април, се връщаме към младостта на Набоков. За пръв път на български излиза и “Машенка” – първият роман, създаден от бащата на Лолита. Произведението е силен литературен концентрат. Смирен, млад, различен и романтичен Владимир, какъвто не познаваме. Ще те хвърли някъде в мръсния и сив Берлин, където ще се настаниш до руските емигранти и ще слушаш историята им…

Сюжетът се движи в спомените на Ганин, който изважда от дима на съзнанието си Машенка – първата любов и вечната муза. Набоков не изважда това деликатно и фино създание на светло. Ще я опознаеш само и единствено през спомена на Ганин. И това не е емигрантска любов или руска любов. Това е история за всеки спазъм в стомаха, който си изпитвал благодарение на човека, с когото си прекарал “най-щастливите мигове в своя живот”. Машенка се появява през снимка. Завръща се болезнено с факта, че вече е нечия друга. И от това горчи. Неприятната истина събужда миналото и прелъстява надеждата.

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре.“

Марсел Пруст и Владимир Набоков са рафинирани творци, които не са за всеки. Колоси в световната литература, които ще натежат на библиотеката ти и ще вдигнат критерия ти за живота, любовта, околните и интелекта на същите тези околни. Престраши се. Има смисъл.

Ето какво четохме миналия петък.