Пространство, наситено с уют и топлина и способността да те накара да мечтаеш за дълги зимни вечери покрай камината

редакторите / 27.11.2020 0 коментара Сподели:

08:00 сутринта на стадион “Васил Левски”. Покана, трудна за отклоняване, дойде от една специална дама за къщата ѝ в Родопите. В условия на пандемия е привилегия да си далеч от пренаселените тротоари на София, така че приех спонтанно. Пътят, макар и дълъг като всяко пътешествие – бе колоритен. След Пазарджик започва пъстротата на провинцията в най-добрия смисъл на думата. Величието започва от Кричим, където планината е толкова близо за фон, че е сюрреално, а цветовете са като от картина на Златю Бояджиев. 

Язовир “Въча” се разкрива след няколко завоя, където земя-вода-гора-небе са в симбиоза. 

След още час минаваме Смолян, където се появяват откъслечни спомени за Полковник Серафимово и Meadows in the mountains. Гледките около нас стават все по-пъстри, нямат общо с неизбежната градска сивота. Отбиваме се в Смилян – на рибарника, където обядът е току-що уловена риба. Вече сме близо до гръцката граница, а от крайната дестинация – село Киселчово, ни делят само седем километра черен път.

Село Киселчово се намира на 1142 метра надморска височина, в душата на Родопа, а жителите му наброяват… 8 души. Спираме колата на селския мегдан (малък площад, който се води център на селото, бел.ред.), а гледката е като кадър от филм на Костурица. Тръгваме по тесен път, където срещаме баба Севда – пъргава дама с отрудено и честно лице, с която спазаряваме няколко килограма смилянски боб за на връщане. Уханието на изсъхнали треви и билки, мирисът на пресен тор, бистрият въздух и застиналата палитра пред мен ме връщат назад в спомените ми, изведнъж ставам герой от “Да убиеш присмехулник” и скоро ще подмина къщата на Бу Ридли…

Само след пет минути този път ме отвежда до Hvarchillo.

Къщата е впечатляваща, масивна, от дърво и камък. Маги, собственик, ми разказва, че този проект усеща като мисия, като нещо предопределено и много по-голямо от нея. Преди време на случайна уикенд екскурзия открива мястото и душата ѝ проговаря, свързва се с тази къща, с местността, с Родопите.

Минава през неизбежни обстоятелства, но скоро след тази случка се сдобива с мястото и започва да го реставрира. С Маги се познаваме от няколко йога ритрийти и ни свързват много общи неща, така че дори за миг не изпитвам съмнение колко силна е връзката ѝ с тази родопска къща и с колко любов е подходила към реставрацията. Знаете, когато човек прави нещо от душата си, с ръцете си и дава всичко от себе си – това се вижда, усеща се, можеш дори да го докоснеш, толкова е силно.

Още от антрето чувствам силно впечатление от усета на Маги за дизайн, пространство и естетика.

Посреща ме огромна всекидневна. Кухня с остров, в която  всеки детайл е мислен, премислен и сложен на мястото си. Рафтовете са в изобилие от местни билки, подправки, варива.

Възхитена съм от този баланс – запазването на автентичността на къщата и този дискретен съвременен облик с най-нови удобства на безкомпромисно ниво. Всекидневната разполага още с голяма маса за хранене, която побира близо 12 души, а на горното ниво в същото пространство – камина, мека мебел от кожа, автентични вълнени родопски килими, вплетени орнаменти във възглавниците, дизайнерски столове. Всичко е дело на работилница PUNKT, чиято работа познаваме от емблематични заведения в София.

Пространството е наситено с уют и топлина и притежава способността да те накара да мечтаеш за дълги зимни вечери покрай тази камина.

Мирисът на дърво и кожа е опияняващ не само в парфюмите. На партера се намира една от четирите спални, а по красивото стълбище до втория етаж се намират останалите три спални – оборудвани с възглавници и завивки от гъши пух, дифузери с етерични масла и реставрирани долапи с дърворезба.

Две от спалните ги свързва огромна тераса, издадена от къщата на поне 50 кв.м площ, която съжителства със стогодишно орехово дърво. Хвърлям си раницата и слизам долу развълнувана. На масата ме очакват палачинки с домашно малиново сладко и ошав от дюли – следобедна закуска, която ме накара да се почувствам отново дете.

Навън е райско следобедно слънце,

последните дни от ноември, когато можеш още да му се порадваш на воля, затова излизаме навън. Там Маги ми разказва за плановете си – летни киновечери в двора под звездите около външната камина, ритрийти от всякакво естество и планирани маршрути за уикенд разходки.

Оказва се, че местността е магична – древни пещери, водопади, върхове, параклиси и свещени надписи и светилища от тракийско време. Тоталното отсъствие на какъвто и да е развит туризъм в този край на Родопите е запазил всичко през последните столетия, така както си е било.

Усещането за забавения ход на времето ме кара да примижавам като котарак на припек. 

На другата сутрин успях да опитам баницата от коприва на Марина – съседката. Рускиня, зъболекар, дошла в Родопите преди няколко години, сега съседка на Маги. Оказа се, че е кулинарен гений и най-впечатляващото е, че всичко, което слага на масата, расте в двора ѝ. Буквално отиде да извади моркови от земята, с които приготви салата за вечеря. Историята ѝ е много интересна, а тя е с почти отличен български език, неизбежно с чаровен руски акцент. Влекат я билките, чете и учи за тях, събира ги и ги суши, така че ако ви е любопитно и имате болежка – Марина има билка за нея, феноменално е.

Аз си взех вечерна иглика за добър сън и особен вид мента, който расте само в онзи район. Освен великите баници прави още много чудеса в кухнята, но няма да ви развалям удоволствието и ще ви оставя нещо и за изненада. От Маги разбирам, че Марина ще се грижи на кулинарното благополучие на гостите ѝ, което намирам за съвсем логичен избор.

За съжаление можех да остана само два дни. Мога да разказвам в още десет страници колко вълшебни са Родопите, колко са тихи сутринтите и колко е топло сърцето на Маги, но според мен всеки трябва да го преживее сам.

Сърцето ми е пълно с любов и благодарност, че съм се родила точно на това късче земя,

където съществуват Родопите, този въздух, копривата за баницата и хора като Маги, която отваря вратите на къщата си с цяло сърце и с много отношение към гостите ѝ.

Можете да откриете къща за гости Hvarchillo във Фейсбук, на сайта им и на телефон: 088 826 1818