Пет житейски урока от учителите в световната литература

Някои от тях са любящи и тихи, а други са строги и справедливи, но всички те оставят трайна следа в света на книгите

снимка: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

24 май е празник не само заради благодатния дар, който българите получават, а именно писмеността.

Това е и дата, която почита едни от съвременните будители, които изграждат новото поколение, рамо до рамо с родителите. Всеки от нас е имал поне един вдъхновяващ пример от живота в училище. По случай светлия празник ще си припомним кои са онези уроци от учители в световната литература, които ни служат и сега. Някои от тях са любящи и тихи, а други са строги и справедливи, но всички те оставят трайна следа в света на книгите. Учителите, които си струва да обичаме заради житейските уроци, които ни завещаха.

Минерва Макгонагъл от поредицата „Хари Потър“ ни учи да подбираме битките си

Макар на моменти да е „строга господарка“, професор Макгонагъл има дарбата да открива същността на всеки ученик и да го съди справедливо. Знаем, че момчето, което оживя, е сирак, но той има отлични авторитетни фигури за пример, една от които е именно Минерва. Шефът на дом „Грифиндор“ в „Хогуортс“ знае отлично кога да наложи забрана, кога да се впусне да помага и кога да даде свобода. Да отстояваме себе си и да избираме битките си правилно е един от жизненоважните уроци, на които ни учи професор Макгонагол.

Дженифър Хъни от „Матилда“ ни учи на силата да си мил

Госпожица Хъни е всичко, което едно дете иска. Тя е любяща, мила и внимателна. Успява да изкара най-доброто от ученика и винаги намира разрешение на ситуацията, независимо колко е заплетена. Със своя забележителен усет, тя мигновено разбира гения на Матилда и не се примирява той да бъде неглижиран. За милото лице на мис Хъни се крие сила, която влага в развитието на даровитите деца. Нещо, което малко хора осъзнават – че да бъдеш мил не е слабост, а сила.

Джулиан Мороу от „Тайната история“  учи на страст към професията

Да влагаш страст във всичко, което правиш, е едно от най-големите предизвикателства в живота. Дона Тарт изгражда своя професор по старогръцки език като пример за подражание не само на студентите си. Благородството и остроумието му обаче не успяват да спрат извършването на убийство в колежа. Дали обожествяването на тази противоречива фигура в романа не води до изплуване на тъмни сенки – това само читателят може да прецени. Едно е сигурно – Джулиан Мороу е достатъчно умел преподавател, за да остави траен отпечатък в психиката на студентите си.

Джейн Еър ни учи колко важно е равноправието между половете

Култовата героиня от едноименния роман на Шарлот Бронте е една от малкото, които поставят въпроса за женската независимост по това време. Като учителка и гувернантка тя влага любов и разбиране в подхода към децата, но що се отнася до личната ѝ независимост – тя е на първо място. Да се опълчиш на един тежък характер като мистър Рочестър си е постижение, още повече ако ти е шеф. Тя не приема да бъде ухажвана и разкрасявана с подаръци, защото е убедена, че е красива отвътре и подаръци може да си купи и сама. Силата и желанието за свобода са точно качествата, които я правят привлекателна.

Професор Тимофей Пнин от „Пнин“ ни учи на чара да си различен

Простодушният професор по руски е една чудновата смесица от благ романтизъм и плаха самодостатъчност. Дона Тарт споменава, че обича да препрочита „Пнин“, и няма да се учудим, ако се е вдъхновила за образа на гореспоменатия Джулиан Мороу именно от Набоков. Професор Пнин е руски емигрант в американски колеж и това го прави нещо като интелектуален Дон Кихот в очите на местните. Симпатията, която буди у читателя, ни кара да се уверим, че да си различен е повод за гордост и дори най-големите особняци имат огромен чар.

Още книжни коментари виж тук

А ти чел ли си тези книги?

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.