Каква е историята зад един от най-големите хитове на рапъра

През май 2001 един млад рап артист на име Spens пуска клип към поредното парче от дебютния си албум „Прекалено лично“ за софийския лейбъл Sniper Records. „Писна ми“ се превръща моментално във вселенски хит и хип-хоп химн, като към момента вече е със статут на абсолютна класика и една от най-легендарните бг рап песни на всички времена. 19 години по-късно разказваме историята на трака благодарение на Maker‘s Mark.  

Как се роди „Писна ми“?

Може би трябва да започна с предисторията, че когато Sniper Records (в лицето на DJ Станчо) се съгласи да ми издаде албум, аз вече бях готов с почти всичките си песни в демо варианти. Когато му пуснах „Пропаганджа хип-хоп“ и „Направи ме“, Станчо ми отправи предложение за албум.

Къде го записа?

Ами мъчех се като всички останали. Където намериш студио, записваш едно парче там. „Пропаганджа хип-хоп“ и „Направи ме“ ги записах в студиото на Чупи, един приятел от Варна. Живееше тук, на „Патриарха“, и всъщност студиото му се казваше „Пропаганджа Рекърдс“.

Има ли история зад текста на „Писна ми“?

Идеята за това парче ми дойде, като се прибирах към Студентски град една вечер. В 12 блок живеех тогава, на 5 етаж.

Заставам на асансьора и гледам надраскано с маркер „Един народ – една идея“.

Перифразирах го, развих го един вид и така… Тя студентската тоалетна и асансьорна поезия е доста креативна. Така че ако човекът, който го е написал тогава това с маркера, чете сега – да знае, че му благодаря и до ден-днешен!

„Писна ми“ коя беше поред?

През февруари клипирахме „Направи ме“, през май 2001 излезе „Писна ми“ и оттам тръгна вълната за мене, ако мога така да се изразя. Започнаха участия, интервюта и въобще внимание.

Какво измисляш първо – текст или бийт?

Зависи какво търсим. Когато се събудя с ясна идея, няма нужда да слушам музиката, за да напиша текста. Ако след това някъде куца ритмиката, тя се ремонтира. Когато пътувам примерно, зациклям на една песен, където музиката ме кефи. Лириката на емсито изобщо не я слушам, но понякога на хората им писва как от София до Варна слушаме на рипийт само един трак. Правил съм си експеримент – като измислиш текст на няколко вдъхновяващи инструментала, тогава наистина енергията е различна. Затова е хубаво, като мислиш едно парче с ясна идея, тема и посока, да го развиваш и да се вдъхновяваш на един инструментал. Тогава наистина енергията е различна. Понякога влизаш в студиото, в аквариума и започваш някакви фигури – бляляля, тарампапа, някакви такива. После, като ги слушаш и си намериш това, което ти харесва като ритмика, просто му търсиш текст и го обличаш и запазваш.

Флоуът за мене е най-важен и трябва да излъжеш слушателя.

Тоест, като направиш „танана“, той вече очаква „парара“, ама зависи от теб къде ще удариш едно „ха“ – или отпред, или отзад, но не там, където очаква. Станеш ли предсказуем – по-добре не се опитвай. 

Коя част на „Писна ми“ ти цитират най-много? 

На мен много отдавна ми е писнало от „Писна ми“. Много отдавна ми е писнало да я пея и даже импровизирам. Втория куплет отдавна го запълвам с една фраза: „Не ти харесва тука – тогава вземи си ден почивен, само решаваш – стягаш багажа и заминаваш, в случай че оставаш – кашкавалът е от Сливен!“. 

Усещаше ли, че „Писна ми“ ще е големият хит?

Сега от моята уста ще прозвучи малко нескромно, че „Прекалено лично 1“ е наистина много силен албум, но ще ти кажа защо е така. Аз съм направил 30 парчета, в албума влязоха 13. Когато се направи такава селекция, пълнеж няма. Много голяма част от тях влязоха после и в „Прекалено лично 2“, в разни „Хип-хоп горили“, насам-натам. Първото лято, когато Станчо отиде на море и ме остави да работя в студиото, да записвам, аз бях единственият артист. Отключвах и заключвах студиото, работех денонощно там и наистина, като се върна той от море, имах доста сериозна продукция. Даже си спомням, че имаше една Коледа, когато не ми се прибираше до Плевен и стоях само в студиото и бачках. Семеен празник, Коледа…

Виж повече: СТЕНЛИ И ИСТОРИЯТА ЗАД ПАРЧЕТО „ОБСЕБЕН“

Повечето хора си представят, че рапърите не бачкат: „Вземеш микрофона и…“

„… и почваш да наваляш.“ Ама ето, виждаш. То не е толкова до часовете, колкото е до вдъхновение. Колко са ти капацитетът и възможностите. Защото не знам дали нарочно или не, обаче днешните артисти правят еднодневки. Парче, което днес си го пуснал, след три месеца го няма. Може би защото пазарът е презаринат с такива парчета и за тия три месеца са излезли още 30–40 такива. Реално аз виждам по дискотеките, въртят стари бг хитове, включително и моите, а не новите. Въртят се англоезичните и американските парчета, но стигне ли се до бг рап, се връщаме назад във времето.

Какво не знаят хората за парчето „Писна ми“?

Всъщност „Писна ми“ го бях направил в друг вариант. В албума си има оригинален вариант, това, което знаят повечето хора с Jay-Z, е от клипа, ремикс на Станчо. Един ден отивам в студиото, той беше изключил инструментала и го беше пуснал акапелно. От плочите си правехме постоянно експерименти и тоя вариант просто лепна на инструментала и казахме „Тва ще бъде на клипа!“.

Клипът на „Писна ми“ е сниман в студиото на Sniper?

Да, клипът е една имитация, в коридора на студиото. Между другото Слимарата е адвокатът, облече един костюм да не му се вижда лицето. Толкова нямаше и статисти тогава. Сега, като минавам покрай зоопарка, имаше тогава един паркинг на Симеоновско шосе, който сега е строителна борса. Тогава беше отворен паркинг, въртеше 413 там.

От един дианабадски гангстер взехме тези два мерцедеса, които бяха еднакви – 124-ки,

които за времето си наистина бяха скандал. Благодаря на дианабадските гангстери, че се включиха. Те даже си се возят в клипа отзад. Нали знаеш, че тогава, в тия времена в рапа всичко трябваше да е толкова истинско, че дори парите в клипа не можеше да са бутафорни. В песента „Сърцето и душата“ има едни десетина хиляди долара, които са истински. Тогава си спомням, че един апартамент струваше 14 000 марки. Иначе в клипа на „Писна ми“, на паркинга направихме една масовка, даже полицаите, които са накрая на клипа и минават с ладата, си бяха там. Явно някой се беше обадил, че нещо се случва там, и те се завъртяха два пъти, колкото да им направим два кадъра. Видяха, че нищо не се случва и че снимаме някакви глупости, и това е. Поздрав за всички маниаци. Ако сега гледат клипа на песента, да се загледат как тополите зад мене приличат на едни големи, хубави, зелени глави.

По времето на „Писна ми“ беше ли още студент?

Тогава вече бях приключил със студенството, макар че по едно време двете се припокриват. Учих Радио и телевизия в Техническия университет, не съм го завършил, втори курс постъпих в Нова ТВ по специалността и до четвърти работих. За две години тотално загубих стимул за училище, защото виждах, че се разминава реално практиката с теорията. „Направи ме“, първия си клип, съм го монтирал нощна смяна след новините, спокойно мога да го кажа вече, на бетакам касети. Мога да ти кажа, че клипа го снимахме в „Алигатор“. След вечерните новини взехме една камера, отидохме на дискотека, после аз монтирах 2–3 вечери. В ония времена имаше много повече чар. В тези, така да се каже, мъки. Да се мъчиш да направиш нещо. Сега всички имат скъпи фотоапарати, скъпи компютри, осветление, студиа, обаче нямат идеи. А това е кофти проблем.

Едно време имах мечта да имам студио, сега имам студио – нямам мечта.

За един часовник е тая приказка, ама аз затова напоследък гледам да нямам студио. Като знаеш, че във всеки един момент можеш да отключиш студиото и да влезеш, да се почешеш, където те сърби, ти просто не го правиш. Като знаеш, че трябва да отидеш, да загубиш времето на някакви хора, дори да си платиш, ще се стегнеш и ще се подготвиш, да си свършиш работата за половин-един час от втория или третия дубъл. Достигнах до това мислене, след като сметнах колко пари съм дал за това студио, колко бийта ми роди тази година, от които единият става. Другите два са опит. Аз по-добре тези пари, които давам за наем за годината, даже не всички, половината, да ги дам на един млад бийтмейкър и ще му взема 40-те най-добри бийта за тая година. Да не говорим, че ще елиминирам възможността някой друг да ги купи – това също е фактор в днешно време. Заведенията се напълниха с артисти и в един момент така се получават нещата, че ако искаш да предложиш оферта на някое заведение, от там ти казват: „Брат, аз съм напълнил програмата, разбрал съм се с по 5–6 накуп от едни пакети…“. Дори и тва не е някаква болка, всеки град има поне 2–3 конкурентни заведения. 

Едно време коя беше най-голямата глупост, която ти казваха за рапа?

Най-голямата глупост, на която с днешна дата съжалявам, че не съм реагирал по-крайно, беше, когато ревюто на албума го направи Джун Йошида в списание „Ритъм“ и тогава имаше: „Спенс, ти ли си поредното чудовище на българския рап, къв нига ти е 2-Pac?“ и някакви такива. Малко беше преднамерено, но да.

Как ти звучи „Писна ми“ от позицията на времето?

Никога не съм правил песен с идеята да стане хит, камо ли във времето да остане, камо ли това, което се получи сега. Много е пагубно за артиста, когато мисълта за парите и тва как едно парче ще го направи по-слушаемо, влезе в творческия процес. Винаги съм се опитвал да се абстрахирам от тая мисъл , макар че и на мен, като ми е влязла кръвта в устата, както се казва, нали „на вълка апетитът му идва с яденето“. Колкото и да се опитваш да скриеш мисълта „Сега това парче, дето го правя, ще стане ли хит, ще ми донесе ли участия, продажби на албуми“, колкото и да искаш да се абстрахираш от тая мисъл – трудно е.

Затова най-яките си текстове съм ги написал, когато съм бил най-гладен.

Може би с всички автори е така.

Как ти се промени животът, като стана рап звезда?

Ясно е, че плюсовете са повече от минусите, кой каквото ще да ти говори. Как ми е повлияло, не знам, аз винаги съм се опитвал да не се влияя от това нещо. Тоест, на участия винаги съм гледал да съм между хората, да не се правя на недостъпен. Даже по едно време си виках: „Аз съм инат и ще стоя, докато свършат хората в тая държава, които искат да се снимат с мене“. Просто трябва да си търпелив. (Смее се.)

Прочети повече: Една градска легенда разказва за своето алтер его и не само… – Ясен Згуровски

Кои са най-странните хора, които са се оказали твои фенове? 

Най-лесно е да направиш от един фен антифен. Човек, на когото си му безразличен, е по-добре за теб, отколкото от фен да си направиш антифен. Пък обратното също е постижимо. Даже в началото, когато бяха R'n'B и Sniper, нещата бяха като с политиците – не е важно къде е истината, важно е какво е изнесено напред към хората. Важни са имиджът и сферата на влияние. Аз съм се подписвал даже на една бензиностанция в Търговище, там на кръговото, да не й казвам марката, съм давал автограф на членска карта на R'n'B Records. Бензинджията дойде и ми вика: „Може ли да ми дадеш автограф?“, и ми дава членската си карта. Викам „Това ще ти го разпиша с най-голям кеф!“. Имах случаи, в които ми намираха телефона и ми звъняха: „Ей, Спенсня, ще ти еба майката, умирай, тъпо копеле“. Аз обаче съм инат и не затварям. Помня как съм си говорил от София до Русе преди участие с един пич, който в началото ме псуваше. Вече като пристигнахме в Русе, ми викаше: „Да бе, прав си, тоя Мишо Шамара ще му еба майката…“. Нещата са до сфери на влияние. Така е и с нашите политици – няма значение какво се върши, важното е какво ще прочетеш във вестниците и какво дават по телевизията. 

Какво ти липсва от Sniper годините?

Нямам амбиция да доказвам някакви истории. Фактът е, че Шамара тогава много се опитваше, даже ако имаше възможността, щеше да направи български рап съюз и да издава лицензи. Понеже талантът не му е особено голям, като започнат да се появяват новите талантливи пишлемета, единият вариант е да ги засмучеш и ти да ги развиваш и продуцираш. По този начин ги държиш на каишка и не им даваш възможност да станат толкова големи звезди, колкото тебе. Другия вариант е, като не можеш да ги хванеш така, да измислиш някаква ситуация, в която, който иска да прави рап, трябва да получи лиценз и тоя лиценз да го даваш ти, за да може да се владее ситуацията.

Какво да ти кажа, има много мъка по тоя свят, особено в графата „рап“.

Кое е най-странното място, на което си чувал „Писна ми“? Някой хипермаркет?

Там още не съм доживял да си чувам парчетата, там въртят Графа и компания. 

Ако си на музикална вълна, прочети за епичното парти на Метрополис в Созопол. 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.