Кои са класиките, които да гледаме при наличие на време в излишък

Живеем в странен свят по отношение на филмите. Дали заради синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, който всички сме развили напоследък, или заради страха да не изпуснем нещо друго, филм с времетраене от 3 часа вече звучи като края на света. Справка Once Upon a Time… in Hollywood и The Irishman, 83% от коментарите за които бяха в графа „дължина“. През годините има дълъг списък от епични шедьоври, които са се осмелили да тестват търпението на публиката си. Сега обаче кой може да си държи телефона настрана толкова дълго? Идеален случай да запълниш празнините в поп културата си, а и да изживееш отново някоя от тези класики е състоянието на скука и безметежност, което властва сред всички, пожалени от корона пандемията.

Ето няколко филма, с които можеш да убиеш много часове по възможно най-добрия начин:

Gone With the Wind (1939)

Ако се вземе в предвид инфлацията, това е най-успешният филм на всички времена (други в този списък са Titanic и Avengers: Endgame – и двата с дължина над 3 часа, така че явно имаме повече от едно изключения). Филмът имал толкова изтощителна продукция, че след като уволнили първия режисьор, вторият си взел почивка някъде по средата заради бърнаут и бил сменен от трети. Крайният резултат обаче поставил рекорди с 13 номинации за „Оскар“, от които филмът занесъл вкъщи 8. Освен това всепризнато е една от най-великите истории, разказани на екран на всички времена. Финалът заслужава специална самостоятелна статия, но няма да го спойлваме.

Lawrence of Arabia (1962)

Универсално уважаван като най-добрия британски филм на всички времена, този пустинен епос завинаги вдига високо летвата във всички департаменти, най-вече в кинематографията. Неслучайно Стивън Спилбърг го цитира като един от любимите си филми, Джордж Лукас също го посочва като едно от вдъхновенията за Star Wars, в Dune на Франк Хърбърт също се усеща влиянието му, а Mad Max: Fury Road без съмнение е един модерен трибют по темата.

Можеш да разбереш и кои са 10-те задължителни филма на десетилетието.

The Godfather, Part II (1974)

На откриващата снимка.

Много рядко втората част на един филм е по-добра от първата, даже почти никога. Тук обаче имаме един по-уверен в себе си Франсис Форд Копола, с по-голяма свобода от страна на студиото. Да, нямаме Марлон Брандо, но пък младият Робърт де Ниро доста добре компенсира липсата му. Също така историята е качена на следващо ниво. Ако наистина искате да се насладите на The Godfather – направете си „Ден на Кръстника“ с трите части една след друга. Преживяването е един път.

Barry Lyndon (1975)

Още познат като филма на Стенли Кубрик, който никой не е гледал. Въпреки че е абсолютен шедьовър с революционни дабълшот кадри, често с бавен бекуърд зум за финал, заснети изцяло на светлина от свещи, силно вдъхновени от картини на рококо художника Уилям Хогарт. Въпреки че не е точно финансов провал, Barry Lyndon така и не си намира публиката. Критиците оценяват стила му с адмирация, но не чак с прекалена любов. Публиката е загубена от бавния темпоритъм.

Филмът обаче е остарял като доброто вино и сега е по-красив от всякога.

The Deer Hunter (1978)

Майкъл Чимино може да е оставил един финансово успешен филм в кино историята, но пък какъв! The Deer Hunter блести с пет „Оскар“-а, сред които за най-добър филм и режисьор, както и първа от милион номинации за Мерил Стрийп, която направо се губи сред актьорския състав сред Робърт де Ниро, Джон Савидж, Джон Казейл и Кристофър Уокън. Най-вече филмът разказва по брутален начин PTSD последиците от ужасите на войната, през историите на едни малки хора от едно още по-малко градче. Задължителен.

Once Upon a Time in America (1984)

Серджо Леоне не е за всеки, този филм пък съвсем. Ако обаче се престрашиш да натиснеш плей, ще попаднеш в един свят на мръсни пари и разбити мечти, в който много лесно ще припознаеш нашия. Някои истории могат да се разкажат и по-кратко. Тази не е от тях. За да усетиш пълната сила на приятелството, превърнало се в предателство, имаш нужда от всяка една от тези 249 минути на филма, които покриват екранно време от 1899 до 1984. Епичен е меко казано, драмата тук е в библейски пропорции.

Виж и кои са 5 от най-обичаните български филми на всички времена.

JFK (1991)

Филмът бележи първото изтрещяване на творческия тандем режисьорът Оливър Стоун и операторът Робърт Ричардсън, които малко по-късно ще надскочат себе си с Natural Born Killers и U Turn. Филмът е следван от скандали на всяка крачка. При излизането му вестниците се надпреварват да откриват исторически неточности. Честно казано, няма как да са очаквали нещо различно от история, според която Линдън Джонсън е част от заговор за убийството на Кенеди. Въпреки това филмът получава овации на крака за режисура, музика, монтаж и операторско майсторство. Също така счупва боксофиса с над 200 милиона приходи по цял свят. За съжаление в момента е изпаднал в повсеместна забрава по ред причини.

Short Cuts (1993)

Тази черна комедия, сглобена от разкази на Реймънд Карвър и допълнена гениално със сегменти директно от мрачната фантазия на Робърт Олтмън, без съмнение е прародителят на Magnolia, Amores Perros и цяла една вълна в инди киното. Вътре са Джулиан Мур, Тим Робинс, Джак Лемън, Анди Макдауъл, Дженифър Джейсън Ли, Том Уейтс, Франсис Макдормънд, Робърт Дауни Джуниър и още десетина култови лица. Това е един от най-любимите ми филми на всички времена и все така не съм загубил надежда, че някой ден напук на локацията и ситуацията ще намеря съмишленици да направим нещо наше в тази посока.

Засега Short Cuts е тук и е по-актуален от всякога.

Schindler’s List (1993)

За съжаление дипломната работа на Стивън Спилбърг се превръща в един от онези филми, за които всички са слушали, но все по-малко хора са гледали. Разтърсващата истинска история, адаптирана гениално за екран от Стивън Зейлиън и заснета безкрайно красиво в монохром от оператора Януш Камински, не е от типа филми, които гледаш просто ей така, между другото. Schindler’s List е достатъчно да видиш веднъж, но отначало докрай – ще го запомниш завинаги, това го гарантираме.

Carlos (2010)

Технически погледнато, тази история на Карлос Чакала е минисериал, но е толкова грабващ и наситен с действие, че при излизането си е прожектиран като филм в избрани кина, само за ценители. Оливие Асаяс получил предупреждение от истинския Илич Рамирес Санчес да не снима този филм. Всеки по трасето го съветва същото – основно да се ограничи в 90 минути и историята да е само залавянето на терориста в Судан. Оливие Асаяс обаче се доверява на вътрешния си глас, който му казва, че това не е просто историята на един човек, а на цяло едно объркано поколение и за да я разкаже, са нужни детайли, много детайли. Резултатът е стопроцентов шедьовър, който тепърва ще получава признанието, което заслужава.

Виж и 5 филма, на които можеш да заспиш.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.