Нещата от живота

Четенето не би било вълнуващо преживяване, ако се подчиняваше на правила

Иска или не иска, всеки запален читател израства с едни неписани правила, които се „загнездват” в главата му при разлистване на всяка една книга. С възрастта обаче тези норми започват да изглеждат все по-нелепи и всеки сам решава дали да ги спазва.

Естествено, истинско престъпление е да заемем от приятел книги, а после да не ги върнем.  Или да разлеем личното си творчество (във вид на храна и питиета) по романа от библиотеката. Но кои са онези книжни правила, които всеки разумен читател нарушава, съзнателно или не?

1.       Не съди за книгата по корицата

И ти съдиш книгата по корицата. Признай си! Да, да, на всеки е ясно, че най-важното е какво е съдържанието. Но все пак всички сме малко или много визуални същества и в голяма доза естети. Много книгомани посягат към книгата, ако корицата ги привлече, а голям процент са „зарибени” от филмови корици. От такива импулсивни решения често се съжалява после, но на всеки се случва.

2.       Не съди за книгата по жанра ѝ

Може и да се смяташ за широкоскроен човек и да обичаш всички книги поравно. Но съм готова да се обзаложа, че има поне един жанр, независимо дали е романтика или научна фантастика, който мислено си отписал. Опитваш да не съдиш някой от приятелите си за това, че чете „50 нюанса сиво”, но просто не можеш да не нарушиш това правило. Всеки от нас е малко или много книжен сноб.

3.       Не отбелязвай страницата със загъване

Много често се случва да дам книга назаем и да ми я върнат с прегънати в горния ъгъл страници – като маркери при четенето.

Това може да изкара от нерви всеки истински ценител на книгите.

И разделя общността на читателите на цели два лагера. Тези, които загъват страницата, за да отбележат докъде са стигнали, и тези, за които това е варварство. В крайна сметка хубаво е да бъдем „над нещата” и да си кажем, че и това е вид любов към хартиените творби.

4.       Никога не подчертавай и не пиши в полето

Това неписано правило е донякъде свързано с горното. Пак е вид нарушаване изначалния вид на книгата. Може да е дразнещо да пишеш в заетия от библиотеката учебник, но си е напълно в реда на нещата да си пишеш в собствената книга. Ти си си я купил, ти си я четеш и нищо не пречи да си водиш бележки по нея. А защо не и да подчертаваш любими абзаци? Това правило направо си е създадено, за да бъде нарушено.

5.       Чети книгите една по една

Кой е казал, че не можеш да четеш няколко книги паралелно? Сега е времето да започнеш една, после да хванеш друга, а по някое време да препрочетеш любимата си поредица. Животът е твърде кратък, за да четеш романите един по един.

6.       Краят се чете накрая

Понякога изкушението да нарушиш това неписано правило е твърде голямо. Дори да се натъкнеш на спойлър, който разваля цялата тръпка от чакането на развръзката, това не е голяма драма. Много от книгоманите предпочитат първо да разберат края и да разкажат на приятелите си колко вълнуващ финал има този том. Или с края да си обяснят много въпроси, които са изниквали в хода на действието.

Свободата да си читател не признава граници.

7.       Първо прочети книгата, после гледай филма по нея

Искаше ти се първо да прочетеш книгата. Наистина. Беше ловко подлъган да изгледаш екранизацията и дори ти хареса. Разбира се, сега ще се втурнеш да прочетеш и книгата. Вероятно. След като прочетеш всичко останало, което си си набелязал в списъка. Упс, и това правило остава в историята…

За още книжни коментари и класации виж тук.

Ако си запален читател, ще харесаш и предложенията ни за красически романи, които всеки трябва да прочете.