Нещата от живота

A Star Is Born е вече по кината: режисьорски дебют за Брадли Купър и първа поява на голям екран за Лейди Гага

На ниво идея този филм звучи ужасно:  пети римейк на класическата холивудска история от 1937 с Лейди Гага, чийто актьорски опит се състои в Machete Kills и American Horror Story, и Брадли Купър, който е режисирал точно нула филми преди това. 

Въпреки това A Star Is Born не просто се е получил, той е много близко да съвършенството.

За това помага железният сценарий, отново дело на Купър с малко помощ от страна на Уил Фетърс (Remember Me) и Ерик Рот (The Insider, Munich и Forrest Gump). Както,разбира се,и музиката, която също има главна роля в тази продукция. Стилово балансът е между хубав, правилно захаросан поп и модерен хипстърски рок звук, като по саундтрака са работили синът на Уили – Лукас Нелсън (който научил Брадли Купър как да свири на китара и да се държи като рок звезда); вечният колаборатор на Гага DJ White Shadow; Mark Ronson, който е продуцирал Shallow – първия сингъл от саундтрака; Diane Warren; Jason Isbell от Drive-By Truckers и Andrew Wyatt от Miike Snow. С целия този талант, събран в един проект, нещата вече почват да си идват  на мястото.

Иначе историята е (буквално) стара като света: човекът на Брадли Купър е дърт рокаджия (Джаксън Мейн) на ръба на тоталното изпърдяване (пълен алкохолик, почти наркоман и частично загубил слуха си).

Веднъж след концерт му свършва пиенето в лимузината и решава да влезе в първия изпречил се пред очите му бар, в случая квартална гето кръчма с травеститско джамборе, където (шок) пее Лейди Гага (Али) и тя така извива гласче в кавъра си на La Vie en Roseна Едит Пиаф, че момчето изтрезнява начаса и вече иска да правят дуети. Естествено, тя малко се дърпа, колкото да стане филмът, но после, не щеш ли, се мята първо на сцената, после в кревата му и преди да се усетим, вече е станала да ѝ се не знае и звездата.

Има известна изненада към финала, когато нещата рязко загрубяват, така че няма да ви спойлвам повече.

Филмът определено не се опитва да ни изненада с обрати и оригинални посоки в историята, но пък за сметка на това диалогът е реалистичен и пълен с лафчета, някои от които даже самоиронични: „Има само 12 ноти и после октавата се повтаря. Всичко, което един артист може да направи, е да покаже на света как вижда тези 12 ноти“.

Отново без да слага излишен акцент върху това, A Star Is Born е сниман страшно красиво – оператор е Матю Либатик (работил по всички филми на Дарън Аронофски). Специално споменаване заслужават и епизодичните роли: Сам Елиът, който играе нещо като мениджър и бащинска фигура за пича на Брадли Купър; Андрю Дайс, който е бащата на Гага, и Дейв Шапел в некомедийно камео.

Шансът обаче филмът да остане неразбран за българската публика е доста реален. Както научихме от отзивите за La La Land, тук романтиката, особено в комбинация с пеене, не се тачи много-много. Все пак, ако си падате по красиво мейнстрийм кино и нямате крайна неприязън нито към Лейди Гага, нито към Брадли Купър, този филм би трябвало да ви докосне.

Виж какво можеш да гледаш в Дом на киното през седмицата.