Нещата от живота

Те са харизматични, те са извратени, те са зли, но са толкова привлекателни

Признай си, без злодеите нито един сюжет не би бил завършен. Те са двигателите на всяко развитие в художествената литература, защото без тях няма как да изпъкнат позитивите на главните герои. А и нека бъдем честни – кой не обича лошите момчета?

Събрахме онези злодеи, които вълнуват света от десетки, дори стотици години, но остават все така нужни на читателя.

1. Граф Дракула, „Дракула“ от Брам Стокър

Благодарение на Брам Стокър и плътния му персонаж Дракула става неизменна част от поп културата, а днес вампирите са истински хит. Виждането на Стокър е заложено в множество филми, сериали и поредици. И макар невинаги да се придържат към изначалния образ, авторите придават на вампирите един загадъчно-привлекателен имидж, на който е трудно да се устои.

2. Яго, „Отело“ от Шекспир

Най-интересният злодей е този, който има повече реплики от главния герой. Така можеш да разбереш мотивите му, да го опознаеш добре и дори да го заобичаш. Яго е опасен и хитър, ловък играч, който интригува читатели и критици векове наред. Навлича си зверския гняв на Отело, като „плете“ интрига след интрига, а манипулацията е сред най-силните му качества.

3. Професор Мориарти, „Мемоарите на Шерлок Холмс“ от Сър Артър Конан Дойл

Злият гений на професор Мориарти е пълната противоположност на добрия детектив и точно заради това е един от малцината, които успяват да разкрият пълния потенциал на Шерлок. Безжалостен и дързък, професорът няма да се спре пред нищо, за да съсипе Холмс. „Той е Наполеон в областта на престъпленията, Уотсън“ – казва Шерлок и кои сме ние, за да оспорваме това твърдение?

4. Ханибал Лектър, „Мълчанието на агнетата“ от Томас Харис

Ханибал става истинска легенда благодарение на зверски добрата игра на Антъни Хопкинс, но е изначално изграден в романа на Томас Харис. Този психопат-сериен убиец-канибал е наистина притеснително злостен. Комбинацията от жестокост и лудост го прави един от най-плашещите и реалистични злодеи в литературата изобщо.

5. Саурон, „Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин

Безпределната жажда за власт прави Саурон буквалния „Властелин на пръстените“. Манията му да се сдобие с десетия пръстен минава през унищожаване на цели графства, армии и същества. Той е всевиждащото око и няма нищо против да измъчва всеки, който се докосне до мистичния пръстен. Истинско зло, което не се спира пред нищо с цел да завладее света.

6. Лорд Волдемор, „Хари Потър“, Дж. К. Роулинг

Това е един толкова проклет враг, че хората се страхуват дори да произнесат името му. „Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“ е един от прякорите на Лорд Волдемор. Неслучайно Роулинг го описва като „най-злия магьосник от стотици години“ – а това си е доста страшничко. Както и предишният злодей, и този е заслепен от амбицията да покрие света с мрак и тъга, но колкото и да е могъщ, така и не му се получава. Със своите змийски цепки за ноздри, червени очи и лице като череп няма шанс да спечели конкурс за красота, но пък успешно печели титлата „най-голям враг на магьосническия свят“.

7. То, „То“ на Стивън Кинг

Клоунът, който всички в романа наричат То, е може би най-страшното чудовище, излязло под перото на Кинг. Съществото с плашеща визия е в основата на разрасналата се по цял свят фобия от клоуни. То преследва и убива деца, но със сигурност и възрастните ги побиват тръпки от него. Едва ли има някой, който би искал да си има вземане-даване с това зловещо изчадие.

Още злодеи, ревюта и книжни класации може да видиш тук. 

Прочети и тези няколко романи, които ще стоплят студените ти дни.