Костюмите на добрите герои, злодеите и фаталните жени бяха изложени във V&A, Лондон

V&A Museum, Лондон

Victoria and Albert Museum в Лондон готвят първата по рода си изложба на филмови костюми. Идеята е да се хвърли малко светлина върху централната роля, която имат дрехите, когато се изгражда образ и се разказва история в киното. Събрани са повече от 100 иконични кино костюми от времето на Чарли Чаплин и златната ера на Холивуд до Аватар (2009) и дори Джон Картър: Между два свята(2012).

КОСТЮМИТЕ КАТО ИНДУСТРИАЛЕН ОТПАДЪК

Няма да бъде изненада, ако за вас дизайнерът на костюмите е още едно име от финалните надписи. Оказва се, че дори самият филмов бизнес никога не е отдавал кой знае какво значение на подобни артефакти като костюмите. Холивуд третира костюмите като индустриален отпадък, разказва режисьорът Джон Ландис. Доскоро култови облекла събирали прах в частни колекции, из щатски музеи или още по-лошо – някои никога не напуснали студиото си. Ето защо група ентусиасти се заели да напълнят гардероба на Холивуд със загубените му дрехи. Това им отнело пет години.

Героите са емоционалното ядро на всяка лента, тяхната обвивка не е обикновен декор. Дизайнерът на костюми трябва да знае кой е героят, понякога още преди той да има своето лице. Трябва да е разказвач, историк, понякога дори да се съобразява със социални феномени и актуални събития. Работата му е да извлече най-отличителното в характера на персонажа и да го вшие в няколко метра плат. Дрехите са един от каналите за трансформация на героя, който трябва от име в тефтера на сценариста да се превърне в триизмерен обект. През последния век дизайнерите бързо е трябвало да се приспособят към променящата се кино среда – скокът от нямото кино към това на дългите приказки, преминаването от черно-белия към цветния екран. Дизайнерът на костюми дава дрехите на актьора, актьорът създава героя за режисьора, който трябва да разкаже историята по най-живия начин. Ан Рот (един от кураторите на изложбата и дизайнер, в чието портфолио влизат ленти като Талантливият мистър Рипли (1999) и Среднощен каубой (1970), разказва, че обичат да работят с актьори, които ги е грижа за героя им, а не с филмови звезди, които претенциозно отсичат – Аз не нося жълто, например. Преди да започне работа по костюм, Рот прави проучване, рисува скиците си. Разказва обаче, че има режисьори, най-често такива, работили в областта на рекламата или правили основно видеоклипове, които не отдават такова значение на костюма, а са склонни да наемат стилист, който прави визия от 18 век, като отива в лъскав магазин и пита консултантите дали даден костюм е достатъчно ретро за целта.

Когато героят заживее в синхрон с въображението на хората пред екрана, когато им влезе под кожата, костюмът може да се превърне в тренд

Това се случва със зелената кадифена завеса, която Вивиан Лейт носеше в Отнесени от вихъра (1939), или малката черна рокля на Givenchy, която Одри Хепбърн увековечи в Закуска в Тифани (1961).

ПО ДРЕХИТЕ ПОСРЕЩАТ, ПО ИГРАТА ИЗПРАЩАТ

Много от костюмите нямат този блясък, но веднага извикват десетки асоциации с филма, героя, времето – милитъри якето на Травис Бикъл, 26-годишния герой на Де Ниро в Шофьор на такси (1975), или коженото яке и шапка на Индиана Джоунс няколко години по-късно. По време на експозицията аутфитът на Харисън Форд от Индиана Джоунс и храмът на обречените (1984) ще бъде придружен от оригинална скица, рисувана от Спилбърг. Рисунката е направена сякаш от 12-годишно дете. Стивън отсече, че героят ще носи широкопола шапка, надраска нещо и ми показа. Вече знаех, какъв е Индиана в главата му. Първият ни избор за ролята беше Том Селек, но той не можа да поеме ангажимента. Харисън Форд се включи в последния момент. Оказа се идеален, разказва Дебора Надулман Ландис.

СУКМАНЪТ НА ДОРОТИ

Най-интересната история обаче придружава памучния сукман, който Джуди Гарланд носи в Магьосникът от Оз (1939). През 2005 бил организиран търг, за да се продаде въпросният костюм. Сред наддаващите в залата била жена, която обожавала филма и мечтаела да притежава роклята. Дамата загубила от човек, който наддавал по телефона и платил 140 000 паудна, за да получи костюма. Впоследствие той се оказал не някой друг, а нейният собствен съпруг, който й подарил сукмана на Дороти за 32-рия й рожден ден. Тяхната самоличност обаче не била разкрита от организаторите на търга. Когато започнала работата по изложбата, Дебора Ландис получила мистериозно обаждане за среща, която касаела експозицията. Съгласих се на среща. Една девойка ме отведе до частна банка. Служителите донесоха голяма кутия. Помолиха ме да сложа бели ръкавици и да я отворя.

Вътре беше роклята на Дороти, направена от евтин ленен плат на карета по дизайн на Ейдриън Грийнбърг , легенда на костюмите в Холивуд.

Джуди Гарланд е носила точно тази рокля, когато е била на 17, името й стоеше от вътрешната страна на етикета. Ушита е през 1939, велико време за Metro-Goldwyn-Mayer и въобще за Холивуд. Момичето ме попита дали има нещо нередно, защото изглеждам разстроена. Надявам се да не ви прозвучи странно, но аз плачех. Беше момент, в който се чувствах така, както се е чувствал Хауърд Картър, когато е открил гробницата на Тутанкамон, разказа Ландис. Момичето се оказало асистентка на дамата от търга.  

Идеята на кураторите е да вкарат костюмите в оригиналния им контекст. Филмови откъси, монтажи, интервюта с режисьори като Мартин Скорсезе и с актьори като Робърт де Ниро и Мерил Стрийп ще съпътстват експозицията. Покана за подобно събитие звучи като пропуск за най-бляскавото холивудско парти, където Джак Спароу нескопосано разлива питие върху роклята на Холи Гоулайтли, а Нео дава съвети на Роуз Бюкейтър за оцеляване в кофти ситуации.