Нещата от живота

Едно прекрасно кътче, в което живее духът на отминалото време

Гореща вълна въздух те удря в лицето, прогонва от дробовете ти хладния кислород на климатичната инсталация в самолета, обвива те и те поздравява с добре дошъл. Този топъл, едновременно прашен и носещ дъх на море въздух е първата ти среща със Сицилия, която ще се превърне в нещо повече от туристическа дестинация и трайно и уютно ще се настани в спомените ти.

Сицилия – протяжна като песен, спокойна и заспала в жегата, прашна, защото й е топло или топла, защото е толкова прашно?

Сякаш финият пясък от безкрайните й плажове е решил също да те поздрави с влизането ти в малкото градче Балестрате, изоставил е за малко компанията на морската вода и се е присъединил към топлия вятър. Смиляваш се над него, искаш да върнеш фините песъчинки по-близо до морето, търсиш плажа, уверен, че те ще те придружат и там, ще успокоят вихъра си близо до водата, ще се слеят с мекия, горещ килим под краката ти. Плажовете на Сицилия – триединство на кристалната, топла вода, чийто цвят напомня пощенска картичка, неуморното слънце, което зачервява кожата и блести над чадърите и подпаления пясък, който те кара да тичаш по него, за да не изгориш ходилата си. Къпеш се с поглед, закотвен в грубите, спускащи се край плажа скали – декор, смесващ се с пъстротата на разпръснатите хавлии и плажни чадъри. После заспиваш под слънцето, сред музиката от вълни и гласовете на продавачите, които ти предлагат нарязан кокосов орех и диня от прозрачни купи, пълни с парчета лед. Но вътрешността на острова те примамва, иска да я посетиш, защото може да ти покаже още толкова много: уютни градчета, заспали в жегата, калдаръмени улички… Вървиш по тях и сякаш влизаш в стар италиански филм. Жителите им седят в сянката пред къщите си, на тесните едва метър тротоари, изнесли столове, понякога и малка масичка, играят карти, разговарят или просто гледат редките минувачи. На фона на яркосиньото безоблачно небе се ветрее пране, простряно на миниатюрни балкони или на въжета, опънати между старите, избелели фасади от двете страни на улицата. Оживлението се е скрило от горещината на летния ден и ще се събуди с прохладата на вечерта. Дори ти – жадният за впечатления турист, ловецът на спомени и снимки, успокояваш темпото, забавяш крачките си, опитваш се да дишаш в спокойния ритъм на градчетата.

В средновековното Ериче с по-малко от 30,000 жители, разположено на 750 м над морското равнище, до което се стига след поредица от резки серпентини, времето е спряло и сякаш не иска да продължи напред, тук технологията е чужда дума. Над градчето се извисява укрепен замък със зашеметяваща гледка, а под него те посреща Порта Трапани – твоят вход към миналото. Задъхваш се по стръмните тесни калдаръмени улички, а очите ти се насищат с пъстрите сувенири: примамващи бадемови сладки, изрисувани в синьо и жълто керамични съдове, марионетки, също типични за острова, избродирани платове. Както във всеки град, и тук църквите са важен събирателен пункт, носещ традиция и вдъхващ респект, а най-голямата от тях, Чиеса Матриче, извисява над градчето внушителна каменна снага с ронеща се фасада.

Но Сицилия, това са и изгорелите стърнища край шосетата, избуелите храсти, монолитните бели древногръцки храмове, сивите зъбери, гордо извисени и контрастиращи на фона на безкрайното синьо над тях, квадратите на солниците, приличащи отвисоко на кръпки в монотонния ландшафт и техните живописни вятърни мелници с червени покривчета… Разходиш ли се по пазарите, славещи се като едни от най-богатите в света, към десена ще се прибавят и жълтите кори на лимоните, сребристите перки на току-що уловените риби и зелените извивки на тези странни тънки тиквички, които си виждал само тук… Опитваш нещо местно, знаеш, че ще е с риба и морски дарове, започваш с предястие от миди в един малък ресторант с мушами по масите, далеч от туристическата показност, в компанията на местните клиенти, празнуващи в средата на седмицата живота. Обещаваш си да опиташ другите антипасти утре или вдругиден, за да се насладиш и на тях. Вечерята продължава и трябва да избираш между типичната риба-меч, спагети с пресни домати и пържен патладжан, вариации от сардини или сепия. А защо не и останалият от арабското влияние кускус? Сетивата ти се отварят, подкрепени от местното вино, оставяш десерта за из път, взимаш си от съседната джелатерия топка сладолед в… земелка. Да, сладолед е пълнежът на този странен сладък сандвич.

Палермо… Тук всичко е по-голямо, по-впечатляващо, по-шумно. Проправяш си път в хаотичното улично движение, сред неравноделната му мелодия от бибипкане и префучаващите без правила веспи, имаш усещането, че всички карат с нервен крак върху спирачката, готови да спрат във всяка секунда, в която някой им отнеме предимството или изскочи пред тях – кола, моторче или пешеходец – защото тук това е ежедневие. Пред очите ти правилата на уличното движение биват пренаписани от безбройните модели фиати – един своеобразен парад на фирмата.

Опитваш се да подредиш впечатленията си от Палермо в рамка, от която те постоянно бягат. Попадаш на Piazza Quattro Canti, в четирите й края се издигат впечатляващо вдлъбнати дворцови фасади, зад една от които се крие базиликата San Giuseppe dei Teatini. В тези вдлъбнати ъгли има малки фонтанчета, а от втория и третия етаж на сградите каменни скулптури на владетели от отминали времена наблюдават динамиката на кръстовището. На улицата карета с два коня е спряла в сянката на църквата, тъмните им очи те гледат очаквателно, но не, ти не си следващият им клиент, ти ще откриеш Палермо пеша. След това ще видиш още много църкви, ще се потопиш в пищната им орнаментика, погледът ти ще се рее сред злато и изтъкани с длето в камъка дантели, но никоя няма да запомниш като катедралата. Внушителната сграда не може да се побере в рамките на фотообектива, трябва да преминеш от другата страна на улицата, за да запечаташ в снимка островърхите готически кули в двата й края, гордият купол в средата, масивната западна кула и вълнообразните арабескови орнаменти по абсидите. Преминаваш през широката арка на входа и те обгръща хлад – не само заради каменните стени, но и заради бялата й, изчистена вътрешност, където цвят носят само тъмнооранжевите мозайки по пода, пъстрият купол над олтара и пурпурният порфир – камъкът, от който са направени кралските гробници. Метален меридиан с изобразени зодии пресича пода на катедралата, следвайки го до олтара откриваш и своята зодия в мозайката.

Вливаш се отново в движението на Палермо, сред красивите фасади на палати, църкви и музеи, скритите зелени вътрешни дворчета, безбройните площади и площадчета и задължителната за всеки сицилиански град улица с името на краля, обединил Италия Виторио Емануеле; снимаш се пред блестящите на слънцето бели статуи на фонтана Претория, преминаваш през Porta Nuova, зърваш и пристанището. Не искаш да напуснеш града преди да си видял най-голямата опера в Италия – Teatro Massimo на площад Верди. Входът към оперното изкуство е пазен от два каменни лъва, а над монументалната постройка с 3.200 места се извисява красиво орнаментиран купол. Потръпваш при спомена за трагичната финална сцена на „Кръстника“, когато Мери Корлеоне е простреляна на тези стълби…

Сицилия е остров, заобиколен от малки островчета – искаш да видиш къде почиват самите сицилианци и се насочваш с ферибот към два от Егадските острови – Фавиняна и Леванцо, намиращи се на по-малко от 200 км от бреговете на Африка… Ти си един от малкото без куфар на мостика – много местни туристи избират красивите, спокойни островчета за почивка. Откриваш скалист залив с кристална и студена вода, тук няма пясък, преодоляваш с босите си крака острите скали, за да влезеш в морето, това е див плаж с подводна пещерта, до която плуваш и надникваш с любопитство, очаквайки да видиш опашката на някой морски дракон. Малките варосани в бяло и жълно къщички край пристанището на Леванцо и светлосините рибарски лодки по брега – не можеш да откъснеш поглед от тях, снимаш ги, макар че знаеш, че те ще останат запечатани в спомена ти. Фавиняна те впечатлява не само с голямата фабрика за риба-тон, чийто улов е основно занимание на населението тук, и с онази типична атмосфера на малките крайморски градчета, а и със сувенирните си магазини – в нито един от тях не откриваш нещо с надпис „Сицилия“ – всеки магнит, корабче или картичка носят гордо името на островчето!

Не може да си видял Сицилия без да си стъпил на Етна. Вулканът е притегателна точка за всички туристи, плашещ с историята си, демонстриращ силата на природата. До основата му, след почти едночасово пътуване от най-близкия град, пейзажът се сменя, къщите на смели собственици стават все по-малко, край шосето се трупат навъсени черни грамади вулканична маса, остри и неумолими. На тъмния им фон изненадват свежите зелени храсти и оптимистично растящата ниска растителност – вулканичната почва е плодородна. Минаваш край къща, засипана до покрива от лава – зловещ спомен за последното избухване на вулкана. Потреперваш, стреснат от разрушителната сила на природата. До самия връх стигаш с кабинков лифт, горе е по-студено, сред лунния пейзаж потегляш с автобусче-джип – само то – подскачайки по липсващия път – може да се справи с неравната вулканична повърхност. И си там – дробовете ти се пълнят с прах, а обувките – с камъчета, носиш си ги като сувенири на връщане. Снимаш озадачен калинките там горе, на тези 2,900 м височина и държиш невярващо в ръката си миналогодишен сняг, истински, студен сняг на метри от горещия кратер – оказва се, че снегът, покрит с вулканична маса, се топи много по-бавно… Събираш камъчета, пронизани от сребристосини нишки, надникваш в един от многобройните кратери, вдишваш въздуха му, искаш да попиеш величествената гледка, в която облаците се смесват с постоянно издигащата се от кратерите пара. Последната ерупция е била само преди месеци, изхвърлила нажежени камъни и лава на 500 метра през един сърдит февруарски ден, малко те е страх, защото знаеш, че това не може да се контролира от човешка ръка и все пак не искаш да си тръгваш. Връщаш се по-богат с едно преживяване, което не можеш да сравниш с нищо друго.

Долу пак си в плен на сувенирните магазинчета, които предлагат фигурки и бижута, издялани от вулканичните камъни; купуваш си, вярвайки, че така ще имаш в дома си малка част от тази енергия. Любезните продавачи искат да отговорят на въпросите ти, но, като повечето хора тук, рядко владеят друг език освен типичния, мелодичен сицилиански диалект. И все пак се разбирате чрез смесица от оригинални мимики и спомена ти за значението на някои латински думи… В изобилието от картички и магнити не можеш да пропуснеш и нещо друго – пред всяко магазинче се веят черни тениски с щампа на героя, направил острова прочут по света – профила на Марлон Брандо като Вито Корлеоне, държащ червена роза. На границата между кича, субкултурата и класиката, този сувенир е толкова характерен, колкото и първичната асоциация на Сицилия с мафията. Почти сюрреалистично е и преминаването ти на връщане край градчето, носещо фамилията на Кръстника – да, то действително съществува, а Центърът за борба с мафията предлага туристически турове из селището.

На връщане спираш и в Катания, за да се полюбуваш на гледката към пристанището, да видиш запазения знак на града – шадраван със слон, издялан от вулканичен камък, както и паметника, операта и гроба на най-известния гражданин на Катания – оперният композитор Винченцо Белини.

Всичко това е Сицилия и ти не можеш да останеш безразличен. Тя те впечатлява с контрастите си, събрани на границата между Европа и Африка – едно прекрасно кътче, в което живее духът на отминалото време. Стара легенда разказва, че Сицилия лежи на три забити дълбоко в морето колони, които символизират корените й в древногръцката, европейската и арабската култури. Можеш да си тръгнеш спокоен, че си се докоснал до всяка от тях. Тук, в Сицилия.