Време е за емиграция!
Първа част, в която тръгваме за Великобритания и САЩ
Защо трябва да се махнеш от тук веднага?
Политиците, корупцията, неспазването на законите, манталитетът ни, мизерията.
Причините са много. Чувството, че си безпомощен в опитите си да промениш града и държавата, в която си роден, към едно поне малко по-добро и по-нормално място за живот, е толкова познато на теб, почти толкова, колкото и на твоите родители. Моментът, в който осъзнаеш, че голяма част от живота ти дотук е изгубена, а грандиозната промяна е невъзможна, е и първият, в който решаваш да потърсиш по-добро бъдеще. По-малко за теб и повече за твоите деца.
Основната причина е натрупването. Когато ти писне от безочието и гаврите на управляващите, от корупцията в здравеопазването и по принцип от сметките за парно, от мизерстващите пенсионери, от безизходицата как да гледаш детето си с 400 евро заплата, си готов да си стегнеш багажа, дори и да нямаш идея къде точно отиваш, защо точно там и какво ще правиш, след като излезеш от летището.
И да, няма гаранция, че след като заминеш, някои от същите тези проблеми няма да ги срещнеш отново или да се сблъскаш с нови, но след като си стигнал дотук, значи си готов да опиташ.
ЗАПАДНА ЕВРОПА
Интересът по традиция е най-висок към Великобритания и към Германия. Логично, предвид езиковите бариери и високите нива на безработица в други държави от ЕС.
Ирландия, странно защо, е пренебрегвана дестинация, особено като се има предвид, че там ги няма английските ограничения за трудовия пазар за българи. Ако не искаш да влизаш в рулетката със self-employed статус, най-лесно получаваш статут и право на труд като учащ.
Ограничението ти за работа е 20 часа седмично, което прави живота в приятните части на големите градове труден и почти невъзможен в Лондон, където в момента само ти липсваш, а детските градини този месец са на цени от 250 до 500 паунда на седмица.
Задължително е моментално да си отвориш банкова сметка в местна банка, която ще ти бъде нужна, за да сключиш договор за жилище под наем, който пък ти е нужен, за да имаш адрес, с който да се запишеш в избраното от теб учебно заведение. След това с документ, който удостоверява, че вече учиш, отиваш в агенцията, която ти издава разрешително за работа, което пък ще ти бъде изисквано, където и да решиш да започнеш.
“Шок с новите цени на водата!" (Заради новата пречиствателна станция в Лондон, сметките за вода ще се повишат с 29 паунда месечно, или близо 400 паунда годишно). Звучи ти познато, нали?
За да работиш в Германия, също трябва да имаш разрешително. Такова обаче можеш да получиш само ако има свободна позиция за твоята професия, а доскоро – ако преди това няма германец, който да се бори за същото място.
САЩ
Кандидатстването за Зелена карта е сериозен ход, който предприемаш само когато си напълно убеден, че искаш тотална промяна на живота си. Ако си планирал да емигрираш само заради ниската си заплата, САЩ не е за теб.
Много заминали са на мнение, че няма смисъл човек с добри доходи и собствен бизнес да зареже всичко и да поеме по пътя на неизвестното. Лотарията за Зелена карта не ти гарантира печалба, дори и да попаднеш сред избраните. Да емигрираш само заради идеята, че ако не го направиш, може да съжаляваш един ден, е напълно безсмислено. Ако имаш порив да си стегнеш куфарите, е най-добре да попътешестваш като турист и след месец-два да се прибереш в България. Ако емигрираш в САЩ, е много важно да имаш ясно определена цел: професионална реализация, по-добро образование, водещо до по-високи доходи, живот в друга среда.
Често емигрантите в САЩ започват с нискоквалифициран труд, който се заплаща по 8 – 10 $/час. Проста сметка показва, че такива доходи те обричат на живот на ръба на мизерията, какъвто вече имат много хора и в България. Тежка работа по 10 часа на ден (последните 2 са overtime и се заплащат по коефициент 1.5) ще те смазва и вечер ще бъдеш труп, което не ти позволява нито да имаш свободно време, нито да започнеш втора работа.
Като приличен доход за обща работа през първите месеци е всичко над 16 – 18 $/час. Освен стреса от тази нестабилност те очаква непозната среда, културни различия и самота.
Предпочитани локации са Чикаго заради огромната българска общност, Сан Франциско заради красотата и европейското излъчване на града, Ню Йорк и Вашингтон.
ПРЕДИ ДА ПРОДЪЛЖА
Няма пълно щастие, също както и няма живот като по филмите. Горчива истина е, че във всяка държава можеш да си нещастен, обезверен, беден или безработен.
Където и да отидеш, ще ти се наложи да се бориш, да работиш и да се справяш с проблеми. Но в същото време няма да се сблъскаш с повечето от хилядите ежедневни малоумия в нашата държава. Ще свикнеш да спазваш законите, ще отвикнеш да даваш подкупи, а децата ти ще живеят на едно по-нормално място. Шансът да си нископлатен и с добро образование е чувствително по-малък, а ако в един момент решиш да създаваш собствен бизнес, със сигурност ще бъдеш посрещнат от по-адекватна администрация.
Естествено, това са пожелания с безкрайно много условности, защото 5000 лева са фантастична заплата, но не и ако живееш под наем в Лондон, така че помисли добре, защото „на по-хубаво място“ не означава автоматично „да живееш по-добре“.