КАК ДА СЕ “ИЗКЛЮЧИШ”?
Борбата със стреса и как да се научим да натискаме off бутона си в градска среда
Нормалното ежедневие на средностатистическия гражданин на София (или който и да е по-голям град) включва ранно ставане, първо кафе, кофти трафик, второ кафе, съмнително удовлетворителен ден на работа със съмнително добронамерени колеги, хапване надве-натри, трето кафе, за да изкараш до пет, още по-кофти трафик, що-годе сносна вечеря и си лягаш. Цял ден, прекаран на тагъдък, работна седмица хем дълга, хем не можеш да си спомниш да си правил нещо смислено и вечни аспирации за лежерен уикенд, които рядко се осъществяват заради наваксване и вършене на неща, за които нямаш време през останалото време.
Неизбежно стигаш до момента, в който се надяваш да намериш начин да си починеш най-накрая и да релаксираш напълно; да изключиш копчето на шумната си глава с надеждата, че ще можеш поне една вечер да си легнеш, без да мислиш за това, дали си оставил вратата на тоалетната леко отворена, за да може котката да влезе, ако има нужда, и дали, ако не проснеш прането сега, утре вече ще е късно и ще трябва да го въртиш наново и защо по дяволите има петно от пръсти на тавана все още, след като хиляда пъти си си лягал с мисълта да го изчистиш на следващата сутрин.
В такива случаи човек често прибягва до интернет в търсене на статии с идеи за релаксация и съвети за бягане от забързаното ежедневие и с малко повече късмет (и ровене) може да открие перфектния начин да се отърве от стреса в живота си.
Това нерядко го отвежда право при йогата и медитацията, като отзивите винаги са повече от добри. Обнадежден, моментално намира начин това да се случи възможно най-бързо и прави решителната първа крачка към това, което смята, че може би ще промени живота му из основи.
Уви, това невинаги е ситуацията…
В желанието си да му се получи нормалният човек установява с ужас, че това май ще се окаже лъжица, прекалено голяма за устата му. Тиха стая, пълна с „хипари“, които са вечно усмихнати, вечно хрисими и непоколебимо вежливи, движещи се сякаш по облаци, образувайки фигури с телата си, които изглежда не подлежат на каквито и да е било физични закони, създават вместо уют и спокойствие, някакъв невъобразим шум в главата му и усещане за „нещо не е наред“, до момента, в който не се откаже, осъзнавайки, че това просто не пасва на собствения му характер и разбиране за живот.
Но няма страшно! Имам решение за всички, които не ги свърта на едно място – простички ежедневни занимания, които да ви отпускат и „изключват“ по някакъв начин, които може да се учудите, но може би вероятно вече правите.
ВКЪЩИ
Когато готвенето не е досадно нещо, което трябва да се свърши, може да е един от най-перфектните начини да си починете.
Да отделите време в нарязване на доматите и краставиците за салатата на перфектни кубчета; да нарежете картофите на перфектни полумесеци за оптимален вкус; да си поиграете с граховите зрънца и да пуснете въображението си да щурее, декорирайки топлата крем супа, която току-що сте направили; да стопите малко шоколад на водна баня и да украсите крема, който ще е за десерт, и въобще (преди да сте огладнели напълно) да се постараете да се забавлявате в кухнята.
Като фокусът ви не трябва да е толкова върху това, колко добре се справяте там, а по-скоро с каква емоция вършите всичко, колко успявате да се концентрирате.
Слушайте звука от нарязването на суровата чушка, бълбукащата кипяща вода на котлона, влезте в действието изцяло и му се отдайте, не го правете механично. Дори миенето на чинии може да се превърне в идеален отдушник на стреса, като се има предвид, че водата измива много повече, отколкото си мислите, тя ще изведе всички негативни емоции извън тялото ви.
Като стана въпрос, взимането на душ също не е лоша идея, стига да спазвате същите правила – фокус върху всяко малко нещо. Настройте зрението си на макро и гледайте право срещу връхлитащите кожата ви капки вода. Напълнете ваната и се потапяйте за кратки интервали напълно под вода, в онова безвремие и особена безтегловност, загубвайки връзка с всичко, което познавате от физическият свят.
Концентрацията върху тези неща ще ви помогне да избегнете мисленето за каквото и да било друго, защото мозъкът ви винаги ще е в готовност да ви зашлеви с поне две неща, за които дори не искате да се сещате. Трикът е да го измамите, да не го оставите да взима решения вместо вас.
След като излезете от банята, може да превърнете рутинното сушене (и евентуално правене на прическа) в още един начин да „медитирате“.
Старанието, с което разресвате, сушите или навивате всеки кичур не е случайно. Не го правите, защото сте прекалено суетни, не го правите за другите, правите го за себе си, успокоявате се, действа ви ободряващо, това е време само за вас.
Всичко, което радва окото ви и кара сетивата ви да ликуват, е своеобразна медитация, защото спира времето и ви оставя в конкретния момент, както когато помиришете за пръв път много хубав парфюм и за секунда затворите очи в наслада. Всичко, което ви откъсва от това „тук“, ви праща в онова „там“ – онова място на усамотение и спокойствие, където проблемите не съществуват.
Със същия успех можете да простирате, гладите и дори чистите, стига да промените нагласата си към всяко едно от тях.
НАВЪН
Най-обикновена разходка по улиците на града няма да ви свърши добра работа, дори ще отприщи още повече съзнанието ви във всички посоки, което може и да не ви се отрази особено добре. Насочете се към парк, детска градина с отворен двор или детска площадка.
Осъзнах, че едно от най-освежаващите неща, което човек може да направи, е да седне на пейка и да наблюдава как деца играят. Това го връща в едно по-лесно време от собствения му живот, в което повод за лошо настроение не са дори и ожулените колена, камо ли нещо друго. Тичане, скачане, катерене, пързаляне, цапане, чисти неподправени емоции, всичко ще резонира с детето вътре в теб и ще преобърне мигновено деня, а може би и седмицата ти.
Ако пък обичаш животните, се разходи из някой парк.
Стопаните на четириноги косматковци често се срещат след работа и ще ги забележиш отдалеч. Група усмихнати хора с кучешки синджири в ръце, които живо обясняват един на друг какви команди са научили кучето си последно и чии чехли е изяло този път. Историите винаги са забавни (особено ако не са се случили на теб), но ти се насочи към вихрушката от козина на няколко метра от тях.
Да наблюдаваш как кучетата се забавляват заедно, не се дискриминират по ръст и порода и не пропускат да олигавят врата на приятеля си е почти еквивалентно на това да гледаш малки деца в кварталната детска площадка. Защото те, кучетата, са вечните деца.
Според учените кучето е с държанието и интелекта на четири-петгодишно дете през целия си живот (само че не бърбори и не врещи, което със сигурност е голям плюс) и именно това според мен го прави най-добрия приятел на човека.
Защото го връща ежедневно към това, което е наистина важно – максимално оползотворяване на всеки един момент. Защото забравяме. Забравяме всичко, което е нужно да помним, а помним неща, които не са от никакво значение за нас, но целият свят ни задължава да помним.
В краен случай, ако мислиш, че нямаш време за никое от тези неща и искаш по-лесен и по-сигурен начин да оставиш мисленето за друг път, намери някой да мисли вместо теб. Телевизията е добър източник за това, но със сигурност не го препоръчвам. По-добре се потопи в мислите на любимия си автор или прочети някоя приключенска книга. Изисква време, концентрация, внимание и развива въображението както нищо друго.
Има безброй действия, които биха ти помогнали и вършиш ежедневно, но правиш механично. Преосмисли ги и им задай нова цел, за да могат да работят за теб. Наясно съм, че това съвсем не е истинска медитация, но може да даде същите, ако не и по-добри резултати, така че защо не опиташ още днес?
Добър начин да се изключиш е и спортът, виж съветите ни, ако си новак във фитнеса.
