Нещата от живота

Поговорихме си с последния носител на АСКЕЕР за изгряваща звезда

Елен Неврокопска

След като на последните награди АСКЕЕР получи приза за изгряваща звезда, в прочувствена реч той заяви: „Не съм мислил, не знам, ЪЪЪ, не си мислих, ама си казах, че ще съм първи там, че ако стане, съм тия от тия… Ха-ха.“ Потърсихме го, за да му честитим, да се посмеем отново на случката и да си поговорим други забавни неща.

Понеже в речта си при връчването на Аскеера, малко сгафи, ти даваме възможност да се доизкажеш…
Ха-ха. И вие ли сега… моите приятели не спират да ме бъзикат.

И ние, и ние… Разкажи какво се случи?
Просто не бях мислил какво точно ще кажа, ако спечеля награда… Интересното е, че точно преди да вляза в залата, един познат ми каза да си подготвя реч за всеки случай, но аз си викам – ще се оправя бе, ще импровизирам, какво толкова.

Когато обаче ми казаха името и се качих на сцената, се притесних доста и от там нататък… знаете какво стана… ъъъ, мъъ. Запомнящи се награди станаха.

Имаш ли други подобни изцепки на сцена…
Когато си има сценарий, е по-лесно, концентрирам се в ролята си… Но пък никога не е късно за още гафове…

Винаги съм се чудил как запомняте всичките текстове?
Наизустяването е много интересно за всеки, който не се е занимавал с театър, но, повярвай ми, това е най- лесната част от нашата работа.

Излизаш от репетиция, какво ти предстои…
Подготвям се за представление по поезията на Борис Христов. Много е интересно, защото правим драматургия от 36 стиха, без в тях да има някаква конкретна случка или действие. Днес правихме някакви опити на тема старостта  и тялото… Много е забавно.

В киното ти дават все по-големи роли, докъде стигнаха снимките на новия сезон на „Под  Прикритие“?
Снимките още не са започнали, продуцентите още крият сценария под прикритие… Последно ми казаха, че искат да са готови с текста на целия сезон и тогава да почне да се снима, защото на предния сезон писането и снимането беше паралелно и беше доста изтощително за тях.

Разбрах, че вчера си се върнал от Полша…
Да, бях на един много як тридневен фестивал във Варшава. От две години му се каня и най-накрая успяхда стигна и до него. Беше доста масив. Чух някои от любимите си групи като – Queens of the Stone Age, Lily Allen, Kings Of Leon, Kasabian – групи, които скоро май няма да видим у нас. За съжаление нашите фестивали са със застаряващи хедлайнери, които идват в залеза на кариерите и от които рядко си харесвам някоя група. Вчера бях на Iron Maiden, но те са ми сантимент още от тийн годините.

Откри ли вече лятото на морето…
Имам някакви планове за близките уикенди да скокна до морето, само да спре да вали.

Север или юг?
Още от малък ходех с нашите по палатки на юг. На софиянци ни е по близо и съм свикнал с него. Най-много ходя на Арапя, къмпинг Юг, Корал и на Градина за партитата. За съжаление и там се позастрои в последните години и вече има доста бетон и прах, но в сравнение с големите курорти е по-поносимо.

Театралният живот свършва през лятото, с какво ще го заместиш?
Обичам да мързелувам на плажа, но в този интервал гледам, ако може да свърша и някаква работа. Предстоят ми разни пътувания в чужбина по работа, така че няма да изпускам фронта.