Нещата от живота

Представяме ти Ясен и Цвета

Дебютната книга на Ели Цонова вдига завесата около личните истории на повече от 30 човека, които са преминали през легендата „чужбина“ и са я преживели сами, всеки по своя начин. Това са разкази за успеха, който не зависи от местоположението, а от силата на мечтата. Споделяме с вас откъси от историите, присъстващи в книгата, а тук има повече за Ели Цонова и "Когато порасна искам да стана чужденец".

Ясен и Цвета са от онези двойки, за които не можеш да си представиш да не са заедно. И двамата са еднакво луди и спонтанни, симпатично разсеяни, изключително спокойни и забавни хора. Те не образуват едно цяло, ами са си двепрекрасно завършени личности, които взаимно се мотивират за големите и малките житейски решения. Заварих Цвета и Ясен в Берлин, защото точно там решиха да излязат от зоната си на комфорт и да поживеят малко в странство. Ейтака – без срок, без конкретен план, просто за да трупат опит и хубави спомени.

Я: Казвам се Ясен Станчев, на 34 години съм и съм учил в Английската гимназия в София. При мене беше някак предначертано, че като съм завършил Английската и владея езика, трябва да замина. Не знам защо беше така, но предполагам, че се е очаквало едно образование в чужбина да ми даде по-сериозен старт. Следвах в католически университет в Белгия, който беше много престижен. Не бях удовлетворен от хората и възможностите там, затова се върнах в България, като си мислех как ще събера най-доброто от двата свята. Записах да уча в УНСС и започнах първия си бизнес с недвижими имоти.

Ц: Аз се казвам Цвета Стоева, на 35 години съм и съм учила във Втора немскаг имназия в София, след това записах психология в Софийския университет и приключих образованието си с магистър по клинична и консултативна психология. На мен София много ми харесва и все още смятам, че тя е много як град. Нещата обаче се промениха, защото, както виждаш, ти сега ни интервюираш в Берлин.

В един момент установихме как прекалено много живеем в зоната си на комфорт и решихме, че трябва да променим нещо и да сме смели.

Я: Градът е жесток от гледна точка на това, какво ти предлага. Това е място, на което всеки може да бъде себе си, да бъде равен и може да постигне всичко. Любимото ми определение за немската столица е „Градът на Питър Пан“. Вчера например видях на улицата 80-годишен човек. Беше облякъл лъскава жълта пола и изглеждаше искрено щастлив, много по-щастлив, отколкото ако си беше стоял вкъщи да гледа турски сериали.

Ц: Берлин е град, в който можеш да бъдеш щастлив. Обаче има едно такова вярване, че идеш ли в чужбина, всичко ще ти се оправи. Аз мисля, че много хора бягат от собствените си страхове, когато отидат в чужбина, мислейки, че така ще ги оставят зад гърба си. Но пристигат на новото място и се оказва, че всичките им проблеми са отишли там с тях. 

Представяме ти още една двойка, която ни вдъхнови в месеца на любовта.

Вдъхновение черпим и от поезията.

Посети ни в Инстаграм.