Къщата: първият социален клуб в София

  • ул. „Цоньо Калчев“ 6
  • 0882 111 126

Добре дошли в Къщата. Първият социален клуб в града, колония на желанието за принадлежност. Място, споделяно от различни породи хора с една и съща социална хромозома: страстта към Убежището. Влязохме с нагласата за някой изгубен в превода клуб по интереси. Излязохме с ключ от вилната зона на човешките отношения.

Неделя сутрин, полите на Витоша. В живота на всеки от нас има по един Дафи. Добрият дух от филма „Плажът“, който ти дава карта на рая на Земята. За нас това е К. – член на клуба с достъп 24/7, който тъкмо набира номер и вратата на гаража плавно се отваря. Помниш ли огромната къща от филма „Комуната“, която подслони мечтата за общност на шепа особняци в предградията на Копенха- ген? Пред широките обятия на спираловидното дървено стълбище осъзнаваме: тази е малко по-голяма…

„Отвори лятото, след като я ремонтираха почти неусетно – между пикниците под магнолията и плацикането в басейна“ – смее се К., който ни приветства в салона. „Мила и Дилян я търсеха повече от година. После идеята им се разрасна като пожар, запали всички ни. Няма да е пресилено, ако кажа, че проме- ни живота ни.“ А тук, в салона, е съсредоточен социалният живот на дома: диванът е сал в морето от истории, а трапезарната маса – тотем на споделеността. Освен когато няма трежър хънт из цялата къща, готвене за деца, уиски тейстинг клас, масово пушене на пури в библиотеката...

В салона е съсредоточен социалният живот на дома: диванът е сал в морето от истории, а трапезарната маса - тотем на споделеността.

„Усещате ли? Ухае на кленов сироп! Дилян каза, че ще прави американски палачинки. Здравей, Куба, как си, момиче?“ – К. се усмихва на мускулестото куче в цвят капучино, което профучава из сънения хол. Дали не сме на гости на себе си, в бъдещето? Звучи ранният Майлс, ръцете на дървета държат любимите ни книги по стените, камината бумти, а покритите с филц чукчета на 140-годишното пиано вероятно ще се за­ движат единствено с наши­ те пръсти. Ето го и Дилян, бащата на Къщата. Налива хомогенна смес в тигана, докато щерка му изстисква лимони за другите деца. Тук всички сме от едно тесто, затова сядаме и безсрамно отваряме буркан със сладко. Подаваме го на непознатото момче на масата, сякаш е най-естественото нещо на света.

Дори през стъклените стени около басейна усещаме евкалиптовия дъх на смърчовете. И понеже сме в кв. Киноцентър, басейнът е като от филм на Франсоа Озон: дълбокият син екран проектира лицата на новите посетители в салона. Вижте кандидат-членовете зад стъклото! В полуострова на бара са точно като кораби, попаднали в безветрие: не си и помислят да отплават. Странно. Иска ти се да кажеш на всички за Къщата и в същото време да изгориш картата…

„С удоволствие приемаме нови членове. Кандидатстват през сайта или пък идват с референция. И остават по взаимно харесване. Къщата сякаш сама филтрира хората си...“ – прочита мислите ни Мила.

Адвокати, банкери, артисти, гениални интроверти, странни птици – социалният генофонд на клуба е богат. А единственото условие за членство е да си добър в нещо. Твоята лична харизма е твоят билет за Клуба.

Докато правим своя трежър хънт из Къщата, разбираме, че тя не носи гените на частните социални клубове от рода на Soho House. Тук комерсиалната цел е забравена в някоя стара ракла. Защото истинската отплата за Мила и Дилян е съвсем другаде. Тя е в музиката от синхронното дишане в стаята за йога. В разговорите на джедаите около Star Wars бара. В не­ делния брифинг на стартъпърите, открили покрив за великите си идеи. И най-вече: в детската стая, където хла­ петата забъркват смисъла от паста за зъби и сапун.

Ето ни и в библиотеката. Нощните лампи пърлят южния индигов здрач, а раз­говорът на обитателите прави слалом през темите за бизнес, нещата от живота и изчезналия флот на тамплиерите. Споменават и миграцията на нощните птици в Къщата. Любовен проблем, работна треска, вдъхновение по никое време: нощните животни имат много причини да са тук в малките часове. За протокола: спални няма. Нито пък венециански маски или квазирелигиозни сексуални ритуали като в широко затворените очи на Кубрик... Това е затворено общество, не някаква си секта...

Казваме „до скоро“ на Къщата и на Куба и докато обуваме обувките си, се замисляме за нещо. Лесно е да обясниш на новите членове нейното физическо местонахождение. За теб, обаче, който четеш това и искаш да станеш част от едно ново и различно място, което не те затор- мозява и събира готините хора: просто ела и усети духа й. Само така ще разбереш, че Къщата се намира всъщност в сърцето. А годишният мембършип ти гарантира запазено място в него...

,,Един ароматен спомен за вкъщи?'' - усмихва се мила и слага тюлено вързопче с канела, карамфил и сушени ябълки в шепата ни. 

СПЕЧЕЛИ две еднодневни карти за Боровец.

Събери идеи как да си направиш домашен офис.

Последвай ни в инстаграм.