Литературен петък: Литература за голям екран

За книгите, които оживяват благодарение на киното

  • 14.12.2018
  • от Александра А.

Ако не знаете кой е Пиер Льометр, няма страшно. Ако все още не сте чели “Ще се видим там горе” - също. Поправимо е. Опознайте историята чрез киното и се влюбите в литературата през големия екран. Това се случи с мен, това предстои да се случва и с много други като мен, защото този месец филмовата адаптация на френския роман се завъртя по кината и ни предостави разкош и красота, които е почти трудно да съберем само с един поглед.

„Това не е поредният роман за Голямата война, а текст за меркантилното следвоенно време, в което се смесват една необикновена романтична история с далеч не блестящата реалност.”

Монументалният роман на Льометр печели наградата „Гонкур“ и оставя дълбоки бразди в душата. Сюжетът ни отвежда сред прашните отломки в края на Първата световна война. Там съдбите на трима души се срещат и никога повече не се разделят. Едуар Перикур е изящен художник, чийто богат баща не желае да комуникира с него заради неговата хомосексуалност. Албер Маяр е невротичен скромен счетоводител с голямо сърце, а лейтенант Анри д’Олне Прадел е жаден за кръв, способен да убива с лека ръка и готов да минава през трупове, само и само да постига целите си. След тежкия изход от войната Едуар и Албер се опитват да забравят травмите, нанесени от войната. Скриват мъките си в Париж и организират феноменална измама – продават несъществуващи проекти за паметници на всички, които искат да почетат паметта на загиналите във войната. Който е чел книгата, би могъл да разбере, че тази история е почти невъзможна за преразказване в света на киното. Движещият се образ на екрана много трудно може да разказва истории със същата сила, с която литературата умее да пуска бримки в сърцата.

„Разтърсващ, завладяващ роман за най-доброто и най-лошото в човешката природа.”

Ако Пиер Льометр пише с размаха на истински гений, то режисьорът, дръзнал да пресъздаде думите му на голям екран, трябва... също да е гений. С тази екранизация Албер Дюпонтел е направил немислимото. Вероятно не е случаен и фактът, че филмът печели 5 награди „Сезар“, макар и според мен да заслужава абсолютно всички статуетки и признания на земята. Филмовата адаптация е важна, защото така рядко военна история може да бъде толкова нежна и красива. Чувството за хумор изящно и умело служи на фабулата като патерица и своеобразен урок по мъдрост. Макар и някои сюжетни детайли (като хомосексуалността) да са пропуснати, то темите за оцеляването, приятелството и силата на духа са издигнати на пиедестал. Операторската работа, костюмите, саундтракът, светлината и декорите са вцепеняващо красиви. И наистина думата е „вцепеняващо“. Защото водят до ступор и са истинско пиршество за ума, душата и емоционалността. А с нея сякаш все по-рядко си комуникираме.

Безкрайно много може да се говори за литературата на Льометр и режисурата на Дюпонтел (който изиграва и една от главните роли във филма). През есента в рамките на CineLibri успяхме да видим филмовата адаптация, като тя дори грабна специалната награда на фестивала. Сега обаче проектът разперва криле в арт кината в София и е нещо, което задължително трябва да се види там, горе. На големия екран. За да ни припомни, че ослепителната красота винаги ще има място, макар и сред отломките на грозната война...

Виж какво четохме в литературен петък миналата седмица.

Смей се от сърце с тези книги.

Последвай ни в инстаграм.