Нещата от живота

Хорхе Луис Борхес: „Вземането и оставянето на книга от полиците на библиотеката ги изморява“.

За истинските и отдадени литературни любители няма нищо по-интимно и вълнуващо от книга за книгите. Специално е усещането страници да се разхождат по страниците. Думи да плетат паяжини върху думите. Четенето на романи, които са любовни обяснения към литературата, са от религиозна важност. И това винаги е било така. Скоро се появи “Загадката Анри Пик”, която привлича с книжната си уютна корица и още с първото си разгръщане започва да гали любопитството с всяка страница…

Давид Фоенкинос и мистериозното (почти криминално) заглавие звучат на пръв поглед несъвместими. В крайна сметка това е писателят, който широката аудитория помни от “Деликатност” и  фантастично нежната екранизация с Одре Тоту. А моята лична любовна (е, литературно любовна) история с него стартира с първия ми прочит на “Шарлот”.

Никога няма да забравя начина, по който този писател успя да ми разкаже трагичната история на художничката, открила смъртта си в концлагер… и бременна. Новите му книги винаги са ми любопитни. Така и сега. Не изпитах съмнение. И сянка на колебание не мина през мен. Просто му се оставих да ме омагьосва. И той не се поколеба…

Главният въпрос, който поставя “Загадката Анри Пик”, е страхува ли се някой от книгите.

Да. Страхуват се издателите. Плашат се от самонадеяните графомани, които не знаят какво и защо пишат. Дълбоко ужасени са от ниските продажби и неуспеха. А на новите пера кой ще повярва? Кой? Страхът от непроверените книги напомня фрагмент от мъдростта на Мураками и неговата фраза с криле. “Ако четеш това, което всички четат, значи ще мислиш това, което всички мислят.” Фоенкинос използва за вдъхновение историята на (съвсем реално съществуващата) библиотека на отхвърлените книги. Тя от своя страна пък е вдъхновена от роман. Дом на всички мразени книги. Свърталище на десетки томове, които не представляват интерес нито за читателите, нито за издателите. На пръв поглед романът следва своята фабула. Ще те накара да си мислиш, че основната загадка е кой е Анри Пик и как е възможно този мистериозен покойник да е автор на гениален роман.

Под сюжетната повърхност и персонажната система обаче се крият темите за важността на литературата, отдадеността и следването на безумните идеи. Хората на книгите са хора на безграничната любов към изкуството, думите и въображаемите светове. Още първите страници ще те срещнат с ентусиазиран библиотекар, който бавно гасне в болницата, но дори и тогава прави опити да контролира книгите, рафтовете и подредбата в библиотеката си. Защото може да не знаеш, но тези хора живеят и дишат за това, което правят. И са щастливи.

Романът се движи между смеха и тъгата. Пълзи бавно по ръба на журналистическото разследване, но на моменти се откриват елементи на класически трилър. Романът на Фоенкинос е история за емоционалните връзки, внезапните обрати, способността литературата да провоира усмивки и да посажда цветя в гърдите…

Потопи се още по-дълбоко в литературната вселена с три жени и три стихотворения тук.