КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ Е DEATH COUNTRY?

Всъщност корените на Death Country датират много преди зараждането на нови жанрове като Rock’N’Roll

  • 03.03.2016
  • от George Koynov

Death country (a.k.a. Gothic country) е тъмна и трудна за дефиниране музика, започваща някъде през ‘90-те с първите албуми на 16 Horsepower, The Handsome Family, JohnnyDowd и Mazzy Star.

На пръв поглед  тези артисти нямат сходно звучене, но определено имат еднакво хипнотична Southern Gothic атмосфера. Точно това специфично усещане може да обедини толкова разнородни музиканти под общия знаменател deathcountry.

Преди ‘90-те най-близкият мейнстрийм саунд с подобна атмосфера са албумите на singer-songwriters като Nick Cave и TomWaits (особено кошмарният Bone Machine). Последното парче, което Johnny Cash написва и записва преди смъртта си, The Man Comes Around, може да се определи като 100% death country.

Bсъщност корените на death country датират много преди зараждането на нови жанрове като rock‘n‘roll. Корените са здраво впити в горите на американския South, както и в снежните скалисти планини на американския Midwest от хора, свирещи мрачен bluegrass и Appalachian music, като легендарните Dock Boggs и The Carter Family (по онова време повечето от останалите са прекарвали целия си живот далече от каквато и да е записваща техника).

Ето една моя селекция от 5 death country албума, изпълнени с толкова много мрак и екзистенциална параноя, че биха накарали дори Rust Cohle да се озъби в почти адекватно подобие на усмивка.

16 Horsepower– Sackcloth‘nAshes, 1996

Преди да създаде настоящата си банда Wovenhand, с която пътува из света и проповядва понякога плашещата с интензивността си всеобхватна отдаденост към Господа (преди година свириха и в софийския Mixtape 5, организирано от DerCircle), David Eugene Edwards беше фронтмен на доста по-добрата (поне откъм songwriting) gothic bluegrass банда 16 Horsepower. Първите им 2-3 албума са essential. Може да се каже, че 16 Horsepower са за death country, каквото са Joy Division за постпънка.

The Handsome Family – Through the Trees, 1998

Това е безспорно най-солидният албум на The Handsome Family. Предишният им също е окей, но на места все още се отърсва от влиянието на инди рока

(тук отварям off-topic скоба, за да кажа, че под инди рок нямам предвид детската музика, предназначена за арени и фестивали, която ни залива през последните 15 години, а по-скоро the late ‘80s & early ‘90s indie rock – за справка провери имената на любимите групи на Kurt Cobain в Google).

Албумите, издадени след Through the Treеs, пък имат повече на брой откровено кънтри парчета, които сами по себе си не са никак лоши и разказват интересни мрачни историйки, но не носят онзи специфичен cinematic darkness от интрото на True Detective S01.

Все пак за ненаситните препоръчвам и останалите албуми на дуото, без най-последния, който наистина не струва (за мое огромно щастие миналата година изсвириха само едно парче от него на живо). Трудно ми е тук да избера само една песен от Through the Trees, но все пак избирах трагично-поетичната My Sister‘s Tiny Hands, в която се разказва за брат и сестра близнаци, неразделни до деня, в който са на разходка в гората и сестрата я ухапва змия. Тя умира, а братът в мъката си решава да подпали цялата гора.

William Elliott Whitmore – Hymns for the Hopeless, 2003

Въпреки младостта си William Elliott Whitmore притежава глас на човек, който, така да се каже, has been fucked by life ‘nhas a story to tell. Първите му три албума са истинска музика за истинския живот, изпята истински. Наскоро издаде тридисков box set с тези първи негови три албума в re-recorded вариант, който звучи като последните му неща, т.е. по-комерсиално. Все още не мога да разбера причината да го направи. Просто внимавайте да не си свалите по погрешка нещо от този box set.

Black River Brethren – Anatomy of a Gun, 2009

Това всъщност е миниалбум. Black River Brethren не просъществуват достатъчно дълго, за да напишат цяло LP, но тези пет парчета съдържат в себе си есенцията на мрачното кънтри. За мен в един перфектен свят точно това щеше да представлява кънтри музиката, а не комерсиалният trainwreck, който бълва Nashville, TN.

Those Poor Bastards – Gospel Haunted, 2010

Още с издаването на Country Bullshit EP през 2004 това дуо е в центъра на death country жанра.  Може би по-точно би било да ги определим като surrealistic horrorpunk country. Продуктивният фронтмен Lonesome Wyatt записва паралелно и darklycinematicсоло албуми под името Lonesome Wyatt & the Holy Spooks, както и gothic country колаборации с Rachel Brooke под името (досетихте се)  Lonesome Wyatt & Rachel Brooke. Горещо препоръчвам албумите му Heartsick, A Bitter Harvest и Bad Omen. От дузината издадени Those Poor Bastards албуми си заслужава всичко освен не толкова солидния Behold the Abyss (простено му е обаче, понеже албумът е саундтрак към гротесков хорър комикс, писан от  Lonesome Wyatt, разказващ за религиозно фанатизиран и психично неуравновесен ловец на глави, с козелски копита по рождение).

НАПРЕД С ОЩЕ МУЗИКА