СИЛАТА НА РАЗУМА СРЕЩУ НЕВЕЖЕСТВОТО, КОЕТО РАЖДА МЕСИИ

Кое е единственото оръжие, което ни сплотява?

  • 28.01.2016
  • от Юлия Петкова

По време на Панаира на книгата във Франкфурт миналата година прочутият британски писател от индийски произход Салман Рушди заяви, че литературата е форма на безстрашие. Доказателство, че вярва в това, е собствената му участ – напоследък е преследван от Иран заради антиислямските си изказвания по повод зверското нападение срещу редакцията на френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“. А преди 26 години мракобесието в лицето на аятолах Хомейни издаде фетва за главата му, обявявайки го за  враг  номер 1 на исляма. Защо ли? Заради неговия четвърти роман „Сатанински строфи“. Рушди винаги е твърдял, че тази религиозна присъда е политическа. Целта й е била да донесе популярност на тогавашното иранско правителство.

Наскоро излязоха мемоарите „Джоузеф Антон“ – псевдоним, под който той се укрива в течение на десетилетия.  Според Салман Рушди т.нар. респект или толерантност към религиозната принадлежност трябва да се разбира като израз на страх от религиозния тоталитаризъм. „Когато ислямът и изобщо всяка религия като средновековна форма на безразсъдство се съчетае с модерно оръжие, резултатът е реална заплаха за нашата свобода”, казва писателят.

Неотдавна излезе на български последният шедьовър на Рушди – „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи“. Бляскава алегория на сблъсъка на безумието с разума, на мрака срещу светлината. Епиграфът на книгата гласи: „Фантазията, изоставена от разума, ражда невъобразими чудовища, но заедно с него е майка на изкуствата и извор на техните чудеса“. Сред най-виртуозните творби на Рушди е романът „Последният дъх на Мавъра”, чието българско издание бе отличено с награда за ярко постижение в превода на художествена проза – заслугата е на Надежда Розова. „Земята под нейните нозе“, издадена у нас през 2011 г., е оригинален прочит на вечния мит за Орфей и Евридика, разтърсващ с богатството на писателската фантазия, с многопластовото внушение, постигнато през образи от хиндуистката и древногръцката митология.

Друг неподкупен борец срещу религиозния фанатизъм, в частност срещу исляма, е Ориана Фалачи, една от най-ярките и безкомпромисни фигури в журналистиката на XX век. Деен участник в антифашистката съпротива, военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток и Латинска Америка, тя става известна с безжалостните си въпроси към едни от най-обсъжданите световни лидери на XX в., в т.ч. аятолах Хомейни, Ясер Арафат, Голда Меир и Хенри Кисинджър. Книгите й „Ярост и гордост“, написана след нападението над Световния търговски център в Ню Йорк, и „Силата на разума”, издадена след атентатите в Мадрид от март 2004-а, може да звучат крайно и да предизвикват полярни мнения, но принадлежат към публицистиката, която има силата да променя света. „Би трябвало да се направи списък на ужасите, които Коранът проповядва”, настоява Фалачи в „Интервю със себе си. Апокалипсис”  и допълва: „Ислямският тероризъм се разраства, мъртвите родиха други мъртви, продължават да раждат  мъртви и ще раждат все повече мъртви. И както предричам в онази статия, рано или късно ще се събудим с една Ислямска република Ирак. С държава, в която моллите и имамите налагат фереджета, убиват с камъни жените, които посещават фризьор, бесят хора по стадионите”.

Един френски писател избра подчинението, но само наужким. Малко след като романът „Подчинение” излезе на бял свят, авторът му се събуди изрисуван на страниците на „Шарли Ебдо”, при това  в броя от 7 януари, когато двама ислямски екстремисти убиха осем души от екипа на вестника. Иронията е горчива, защото Уелбек се оказа лош пророк – в този антиутопичен футуристичен сюжет действието се развива през 2022 г., когато президентските избори във Франция се печелят от лидер на мюсюлманската партия и страната тръгва по пътя на ислямизацията и шериата. „Едно общество не може да просъществува без религия, независимо каква“, заявява Уелбек в едно от интервютата си по повод тази книга, но всички помнят, че преди време тъкмо той определи исляма като „най-глупавата религия”.

Неотдавна един друг френски писател разбуни духовете с жанров роман, нещо като исторически трилър, който открехва дебат около произхода на исляма. „Портата на Месията” постига сериозен международен успех и дори предизвика аналогии с „Шифърът на Леонардо”. По признанията на автора Филип льо Роа повод за написването на книгата става една случайна среща на панаира на книгата в Порто Векио. „Портата на Месията” не визира по никакъв начин екстремистите от „Ислямска държава”, но повечето от историческите факти, описани в романа, са верни и се уповават на трудовете на известни ориенталисти, кодиколози, историци, филолози, палеографи и археолози. Което означава, че е много възможно Коранът да има християнски корени. Интересното е,  ако тази хипотеза бъде потвърдена, ще тръгне ли човечеството по нов път?

На въпроса, как би категоризирал парижкия терор от ноември 2015 година, Салман Рушди отговаря така:  „Това е нападение срещу удоволствието. Най-силната защита срещу злото е способността да изпитваш наслада от живота, от смеха и лекотата”. Неговите произведения са не просто наситено, интензивно удоволствие. Книги като „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи“ и „Последният дъх на Мавъра“ ни карат да вярваме, че единственото оръжие, което сплотява, е творчеството. Само невежеството ражда месии.

А тук можеш да се срещнеш с едни от най-интересните психопати в литературата.