Нещата от живота

Няколко изстрадани извода за карането на колело в нашия град, четиво само за момичета

Карането на колело е като… карането на колело. Няма с какво да се сравни усещането. Придвижването на две гуми в градски условия пък е едновременно разтоварващо и екстремно преживяване. Разтоварващо, защото те изважда от задръстванията и претъпкания градски транспорт, а екстремно – защото трябва да се включиш в трафика сам, изложен на всички опасности, които крие градската джунгла – нервни шофьори, невнимателни пешеходци, студ, дъжд и слънце.

Престраших се да стана колоездач в София,  въпреки че съм малко разсеяна и не знам правилата за движение. За да не бъде твърде екстремно преживяването ми на две гуми, за две години стаж си съставих няколко момичешки правила за безопасно придвижване. Представям ги на вашето внимание.

КАРАЙТЕ САМО ПО АЛЕИТЕ… ИЛИ ТРОТОАРИТЕ

Както вече споменах, не съм напълно наясно какво се случва на пътя, защото нямам шофьорска книжка. Поради тази причина избягвам да карам по големи натоварени улици. В София, уви, няма велоалеи навсякъде, но и малкото налични са супер. Съветвам ви, ако карате за удоволствие, да избирате така маршрута си, че да ги ползвате. Алеята по бул. „Борис III” ми е фаворит (като изключим дядовците, които ходят в линията за колела). Достатъчно дълга е, за да се накарате на воля, а по пътя има няколко непретъпкани градинки, където да починете – зад Ритуалния дом, до автогара „Овча купел“ и други.    

Карането по тротоара изисква известна доза прецизност. От една страна, трябва да избягвате дупките и счупените плочки, от които може да ви плисне кална вода след дъжд, от друга – пешеходците. Разбира се, че не е ОК да бутнете баба с бастун или пък някое дете, крачещо на зигзаг около майка си. Тъй като тротоарът не е точно мястото за колоездачи, за да избегнете гнева на пешеходците, съветвам да се снабдите с инфантилен звънец. С него всеки път, когато искате да отстраните бавните лели и чичовци пред вас, ще ги уведомявате за намеренията си. Като се обърнат леко сърдити към вас, хвърлете една невинна усмивка и ги подминете.

Нелош вариант за избягване на натоварените булеварди е метрото, но трябва да се съобразите с условията на „Метрополитен“. Можете да возите велосипеда си в метрото след 21 часа в делнични дни и целодневно в почивни или празнични дни (ура!), след като му купите билет.

ПО-КЪСО, ПО-ДОБРЕ

2-годишният ми опит като мацка на колело в София показва, че възможността някой да ти се скара – шофьор или пешеходец, е обратнопропорционална на дължината на полата, с която караш. Ако искате да си спестите ядове на пътя, дами, ви съветвам да забравите за раздърпаните анцузи. Да карате с пола или рокля съвсем не значи да изглеждате като Парис Хилтън на колело. Има едни много практични приспособления – „веложартиери“, които придържат полата към тялото. Ако все пак не се чувствате комфортно с рокля, карайте с къси панталонки или пък клин. По-добре да ви подсвиркват, отколкото да ви се карат, нали?

НЕ СИ ЦАПАЙТЕ РЪЦЕТЕ

Поддръжката на колело изисква определени усилия, но не е нужно да ги полагате вие. Не е чак толкова трудно да си напомпате гумата, обаче е пагубно за маникюра. Освен това винаги ще се намери услужлив мъж, който да се заеме с тази мръсна задача вместо вас – гаджето ви, приятел, близнаците от сервиза на бул. „Васил Левски“. Спътникът на две колела се нуждае и от по-сериозни ремонти понякога. За да си спестите притесненията от нетипичния шум на веригата или пък скърцането на спирачките, профилактично посещавайте сервиза.

НЕКА ИМА СВЕТЛИНА

Ако смятате да карате след залез-слънце, а дори и да не смятате, все някога ще се замотаете повече пред Народния и ще ви се наложи, снабдете се със съответните светлини. Аз лично намирам динамото за много приятен ретро аксесоар, но и един обикновен фар на батерии върши работа. В краен случай можете да ползвате челник, ако не се притеснявате за прическата си или пък от факта, че изглеждате леко нелепо. Светлоотразителните жилетки, които не могат да се похвалят с готин дизайн, не са задължителни за градско каране, слава богу! Трябва да притежавате и носите такава, само ако излизате извън пределите на столицата с колелото си.

Като стана дума за Народния и за безопасността, избягвайте употребата на алкохол, ако ви предстои прибиране с колело вкъщи. Балансирането на две колела е по-трудно от придвижването на четири крака. Оставете колелото вкъщи, ако имате планове за няколко рома, джина или пък шота. Както знаем, последните често се случват след първите и без да сме ги планирали. Сайдерите и плодовите бири са позволени за колоездачи, стига да се консумират с мярка.

НАМЕРЕТE СИ ВЕЛОДРУГАРЧЕ

През последните години все повече столичани слизат от колите си и се качват на колела. Лошата новина е, че скоро може да има задръствания по алеите. Добрата – че имате себеподобни, с които можете да споделите удоволствието от карането. Колоезденето е индивидуален спорт, но ако все пак искате да въртите педалите в компания, намерете си велодругарче. Може да го изберете по различни критерии – марка на колелото, пол, ръст, възраст, бели зъби… Готино е да общувате с човек, с който споделяте обща страст. Освен това така ще има кой да ви изкара от леглото в мързелив неделен следобед и да ви качи на колелото.

А сега гасете компютъра, обувайте кецовете и приятно каране!

Виж и няколко колелета, които искаме да видим по улиците на София.