БОБО МАРЛИ

Повече за Bobo & The Gang, най-болните им фенове и изгубения дебютен албум на Бобо, разказаха самият той и Росен Ватев – барабанист и продуцент на концерта

  • 24.02.2014
  • от Тео Чепилов

Лайв изпълнението на Bobo & The Gang за StudioLive с пилотен сингъл реге парчето „Пороци” представи изпълнителят, участвал в най-големите хитове през последните години като „Дим да ме няма”, „Виновен” и „Министърът на веселието” в съвсем нова светлина.

Отзивите за лайва ви са много възторжени. Все пак това е пълен експеримент – вие сте първата инструментална бг хип хоп банда, а това е първият ви концерт в интернет. Очаквахте ли такава реакция?
Бобо: Не съм чел коментарите нарочно, защото, като видя коментарите, някой път се дразня и искам да ги намирам и да ги убивам хората (смее се).
Росен: На тийзъра беше 50 на 50 хейт с добри мнения. Сега, като пуснахме лайва, всички са само нагоре – има по един-двама с негативни гласове на 300 лайка. Явно няма какво да кажат и хейтърите даже.
Бобо: Уцелихме момента, в който хората малко се бяха отчаяли. Защото си е някаква криза на идеи. Следват се теченията и нивото пада. (иронично) Все пак изгрях миналата година. За една година направих чудеса.

Така е – въпреки че миналата година получи награда за „пробив на годината”, ти си в хип хопа още от Втората вълна. Много хора обаче май са го забравили?
Бобо: Много хора не знаят всъщност, че аз съм работил по албумите на Спенс, помагал съм на DRS, на Нокаут, на ъндърграундите, на най-големите имена. Едно време бях по цели нощи с тези групи, докато записват, защото DJ Станчо даваше само на мен ключовете от студиото в Sniper Records.

Как се роди идеята за Bobo & The Gang?
Бобо: Първо с Freestyle правехме някакви неща. Те си съществуваха като група отдавна, но през 2007 се присъединих и аз. Това ми даде школовката да работя с музиканти, години наред сме имали концерти, но винаги съм усещал, че не мога да дам много на тази банда, защото тя вече е насочена стилово. А пък на мен ми се искаше нещата да звучат по-различно и така естествено дойде идеята да направим нещо друго. Понеже с Росен се познаваме отдавна...
Росен: Бобо ходеше на уроци по пеене при леля ми.
Бобо: Имам снимка на 12 години на нейния рожден ден – там се запознахме. И сме си говорили много преди Freestyle за нещо такова и предложението дойде супер естествено. Като Bobo & The Gang се събрахме през 2010, първият ни лайв беше на „Гролш Блок Парти” пред Народния театър. Три дни преди концерта направихме репетициите.
Росен: Седяхме по 24 часа в студиото три дена.

В Bobo & The Gang се усещат влиянията на различни стилове – това ли беше концепцията ви, или се случи по естествен път?
Бобо: Това е идеята – да е цветно. Защото, като тъпчеш само на едно място, рано или късно омръзваш. Хората искат да чуят регенце, искат да чуят нещо фънки. Нещо с повече редене, нещо по-хард, нещо по-софт, затова искаме да им предложим всичко.
Росен: В това време, дето живеем, историята ни е показала, че трябва да се правят мискове между стиловете, за да става нещо яко. Иначе всички чисти стилове са супер изчерпани вече.

Бяха ли изненадани хората, които свързваха името на Бобо само с поп парчета?
Бобо: Със сигурност. Да не кажа, че всички бяха изненадани. Потребителят на музика в България, особено на българска музика, е сведен до такова ниво, че ти трябва да му поднесеш всичко на тепсия. Един вид само с едно кликане на мишката да може да те чуе. Иначе никога няма да си мръдне задника да чуе нещо ново или нещо, което никой не му препоръчва.

Тази група съществува от 4 години и чак сега хората разбраха за нея.

Това е достатъчно показателно, че са се разглезили адски много с тоя Интернет.
Росен: Е, това е точно идеята за StudioLive – да направи връзка с ъндърграунда.


Лайвът изглежда записан на един дъх, така ли беше в действителност?
Росен: За един ден е направено всичко, с по няколко тейка. Бобо даже бързаше за някакво участие и в 7 часа вечерта си тръгна.
Бобо: Това, дето сме го направили, за нас е някаква рутина – може да го направим и сега, веднага, по няколко пъти. Не е нещо „уау”. Даже аз самият, преди да прослушам няколко пъти лайва, в началото бях много консервативно настроен, защото, както винаги, не съм доволен от себе си на 100% и тия 100% ще ми изядат ушите някой път – трябва да се науча да съм доволен от себе си и на 60%. Защото знам, че мога много повече, и си виждам грешките, но не трябва да задълбавам в тях. Това реално ме е спирало през годините да бълвам продукция – не защото не съм работил, ами защото съм я правил за себе си, аз да си я слушам. Много съм гаден (смее се).

Колко парчета си направил досега?
Росен: Много са – сигурно за 10 албума има материал.

Колко много? Стотина?
Бобо:
Повече от стотина. Със сигурност. Обаче нямам издаден албум. Работих около 3-4 години по един албум и впоследствие дълго време чаках Sniper Records да го издадат. Накрая някой го изтри от студиото и всичко отиде по дяволите.
Росен: Това сега, ако ми кажеш, че не е било нарочно...
Бобо: Не знам. Нищо не казвам. Причината е, че някои хора ме усещат като заплаха и като някаква реална конкуренция, а пък аз винаги съм искал да работя в мирна среда – уважавам труда на всеки и искам да помагам колкото мога. Сега, десет години по-късно, като чуя няколкото експортнати неща от проекта, които само са ми останали, си мисля, че ако го бяха издали този албум, със сигурност щях да съм на по-високо ниво в очите на хората, които слушат такава музика. Тогава не съм вярвал – но сега, като слушам парчетата и като знам нещата, които са излизали в тоя период, съм сигурен.
Росен: Можеше и никой да не те разбере, между другото. Те са някакви супернапредничави за времето си парчета.
 
Значи този концерт е пъвото нещо, близко до албум, което издаваш?
Росен: Това беше идеята – да ги запечатаме тия неща, защото сме ги направили и ако не беше станало това нещо, щяха да изчезнат някъде.
Бобо: Добре, че беше Роската да каже: „Момчета, хайде да го заснемем това.” Иначе щяхме да си останем някъде в архивите. „Абе имаше една банда там Bobo & The Gang.”
Росен: Бяха много яки, ама никой не знае за тях.
Бобо: Пропиха се (смее се),
Росен: Тия пропадняци (смее се),
Бобо: Сега вече знаем, че сме оставили нещо – сега вече спокойно можем да се пропием. Никой не може да го заличи, никой не може да го изтрие от YouTube.

Сигурно е забавно да ти честитят ново парче, а всички тракове в лайва са на по няколко години, нали?
Бобо: О, да. „Пороци” е много старо парче – от 2006. Но иначе съм се замислял дали да не си пусна най-старите парчета в мрежата, защото това са първите ми стъпки и ще са интересни за хората.
Росен: Иначе май тук е добре да споменем, че концертът ще бъде издаден и на DVD, което ще подаряваме на най-големите фенове – на 9 март в Mixtape5 ще правим лайв и първите на входа ще получат по едно копие.


Промени ли се отношението към теб, след като спечели наградата за ар-ен-би изпълнител на годината на 359 HIP HOP AWARDS?
Бобо: Имам чувството, че тези награди оказаха малко негативен ефект върху артистите, защото има адски много хора, които не ги одобряват. Реално не всичко е както трябва, но поне някой се опитва да прави нещо. Нали това е идеята: да може се приобщи бизнесът, да има спонсори, да се завърти цялата тая машина, защото без кинти всичко отива по дяволите. Аз лично не мога да кажа дали се е променило отношението, защото напоследък съм асоциален и общувам само с отбрани хора.
Росен: От възрастта е (смее се).

В тази връзка лесно ли се сработихте с Redman?
Бобо: Това е човек, който аз лично познавам от малък. От първия момент, в който се запознахме, директно минахме бариерата и вече си говорехме като приятели, като братя. В началото беше резервиран – тогава беше такава ситуация, че всички идваха да му досаждат, аз не исках да го занимавам човека – само дойдох да му кажа „Наздраве!”, той пък се оказа, че не пие. После свихме един джойнт, напушихме се, лулата на мира (смее се). После той самият ми пусна мое демо от неговия си телефон, което му беше дал продуцентът ми Боби Леон, и ми вика: „That’s the shit, man!” Той е точно като хората, с които общувам тук – едно към едно. Такива хора си се намират навсякъде по света, дето можеш да си говориш с тях, без да се притесняваш.

Явно му е харесало в България, щом идва отново и отново?
Бобо: Е, да. На Ryan Leslie също – вече трети път идва. Който е дошъл, е свикнал, а пък нашите хора искат да изчезват – ето това не го разбирам.
Росен: Ето виждаш ли, че 90% от тези, дето заминаха и са на нашата възраст, сега са се върнали вече.
Бобо: С наведени глави обаче. Много хора се заричат: „Аз ще се махна, аз ще изчезна”, и после осъзнават, че тука си е най-добре. Тая свобода, дето си я имал тука, никъде я няма. Единственият проблем е, че сме бедни и това е основата на лошотията и на хейта. Защото аз не съм видял някой успешен човек да хейтва.

Имал ли си неочаквани срещи с фенове?
Бобо: Възрастни хора често идват и ми казват: „Браво, момче, браво!” Примерно съседката ми от четвъртия етаж, жена на около 55 години, един ден ми каза:

„Абе убийте я тая чалга! Само рап!”.

Въпреки че си сред най-популярните артисти у нас, сякаш не обичаш да се появяваш особено по медиите, така ли е?
Бобо: Като отида в някоя медия, вместо да ме питат за музиката и творческите ми планове, винаги им е много интересно да ме питат: „Намери ли баща си в Африка?”, „Разкажи как беше в затвора?” и „Взимаш ли наркотици?”.
Росен: Ей затова няма култура в България, защото медиите се интересуват главно от това. То навсякъде се интересуват и от тези неща, но тук е главно от тях. Могат поне малко да рекламират някаква култура.
Бобо: Трябва да разберем, че всички сме отговорни за това общество, в което живеем. Дори и най-малкият човек с най-малката професия в България трябва да знае, че трябва да си върши нещата както трябва, а не после да се оплаква от правителството. В Щатите, ако направиш нещо, всички те освиркват – аз така, като бяхме на турне, си вървя по Сънсет булевард с цигара и биричка в ръката. Спира една кола и една мацка отвътре ми извика на английски: „Ти си пълен селяк! You villager!” Моята искрена реакция беше: „What?!” Колко пъти съм искал да го кажа така – почувствах се като във филм (смее се). В Щатите не ги интересува откъде си. В Париж обаче, ако кажеш, че си от България, са: „А, добре” и се дръпват настрана. Затова им казвах, че съм от Ню Йорк – те не говорят английски и не могат да те разпознаят. Всички сме подвластни на внушение (смее се).
Росен: Особено в някои състояния.


Каква музика ти е повлияла през годините?
Бобо: Ще кажа име като The Roots, за Росен Questlove е най-големият барабанист. D’Angelo за мен е максимумът като вокал, като човек, правещ музика с гласа си. Оттам вече Jill Scott, Erykah Badu, Jodeci...Те за мен са идоли и до ден-днешен си ги слушам. От хип хопа пък за мен най-големият е Redman. Не защото имам парче с него. Аз съм най-щастливият човек, защото направих парче с любимия си изпълнител. С Redman работата продължава, ще правим още неща.

Bobo & Redman & The Gang?
Бобо: Ще е много яко, ако го направим (смее се). Иначе в нашите изпълнения хората винаги могат да чуят нещо различно, някой аранжимент - примерно някое известно парче на Биги или на Тупак и върху него да изпеем наше си парче. Винаги гледаме да е различно – да има нещо ново.
Росен: В нашата банда много е важно, че се смесват много стилове – има рокенрол, има реге, има хип хоп, има джазови сола дори на моменти. Всеки от бандата може да свири издържано в 90% от тези стилове и Бобеца да ги изпее, което е много рядка комбинация – все пак сме 7 човека, не сме двама. За мене това е бъдещето в музиката – да не слушаш определени стилове, да не слушаш само това или само онова, а да си отворен към всичко. Да може да оцениш качествените артисти във всички жанрове, да се научиш от тях и вече да създадеш нещо ново в твоята музика.

Къде е най-странното място, където си чувал твое парче?
Бобо: „Дим да ме няма” беше и в най-долните кръчми.
Росен: По едно време от всяка таксиметрова кола се чуваше.
Бобо: Във Виена моите приятели дойдоха и такива: „Тука има един български магазин и слушаха твойте песни”. Отидохме да ги видим – те някакви обикновени хорица, „Ние харесваме вашата музика”, не знам дали се сетиха даже кой съм. Българите в чужбина с това се връщат в България – като слушат българска музика. Е, сигурно има даже разни оркестри – във Vbox7, ако напишеш „дим да ме няма”, сигурно ще излезе на някоя сватба (имитира чалга извивки) „Дим да ме няяяяма”.
Росен: Когато подгрявахме Busta Rhymes на главната сцена, ние свирим „Дим да ме няма”, спираме, при което се чува отсреща на съседната сцена как някакви метъли го свирят в някакъв метълски аранжимент.

Коя е най-голямата глупост, която ви се е случвала по време на лайв?
Бобо: Преди три години на моя рожден ден - 22 декември, имахме лайв в бившото Radio Café. Някъде по средата на концерта, вече се бяхме изпотили, изведнъж се качва някакъв човек на сцената - нещо вдига ръце, такъв радва се. В първия момент изобщо не загряхме кой е, но изведнъж един по един почнахме да се сещаме, да крещим: „Това е Бате Енчо!” И като почнахме да се смеем – избухнахме като лъвовете! А Бате Енчо най-нагло ми взима микрофона и почва да ми говори, все едно съм някакво малко дете – почувствах се в „Кой е по-по-най”. Вика ми: „Бобчо, искам да ти пожелая да си жив и здрав, честит рожден ден!”, и вади една кесия с шоколадови монети и ми я дава. Така и не разбрах как се беше озовал там.
Росен: Имахме и един фен с нечовешки звуци. Някакъв култов човек, който идва и казва: „Пичове, аз съм Грозния от агитката на „Ботев" Пловдив и аз знаеш ли как ги надъхвам? Казвам им: „И сега - с нечовешки звуци!”, и всички са (издава нечовешки звуци).”
Бобо: Вече така излизаме на сцена - малко аплодисменти, малко мълчание и аз казвам: „И сега - с нечовешки звуци” (издава нечовешки звуци). После въпросният фен се опита да си тръгне с едно колело, вързано за стълб. Не му се получи.
Росен: Иначе за историите - много са...
Бобо: И постоянно говорим глупости. Сериозен разговор с нашата компания е трудно да се проведе. Ако се опиташ да кажеш нещо сериозно, другите започват да ти се смеят и да ти се подиграват.

Нещо да искате да добавите?
Бобо: Понеже постоянно гледам телевизията iConcert и виждам сцената по цял свят колко е развита, искам като Мартин Лутър Кинг да кажа: I have a dream!
Росен: Изключи диктофона, за да не кажем някоя глупост след този перфектен финал.

Чуй какво има да ти сподели FeeL от The Top Soppers.