Нещата от живота

Да говориш с Белослава е като терапия, като доза райски газ, след коeто някак ти става леко, отнесено, вдъхновено и приятно

Кажи с три думи кои са твоите вдъхновения…
Музика, семейство, пътувания… без да ги степенувам

В произволен ред ни разкажи за пътуванията на Белослава…
Принципно аз имам два отбора за пътувания. Единият, разбира се, е моето семейство. С тях обикаляме с кемпер. Свободата да имаш къщичка на колела е безгранична, може да спреш на всеки ръб на скалата, на всеки плаж и дюна. Да изпращаш и посрещаш слънцето с най-хубавата гледка. Евгени и Дара обичат да спортуват, така че лятото търсим ветровете, а зимата снеговете. Няма нищо по-приятно от това да сме заедно. Независимо че сме семейство, ние като отделни индивиди много си допадаме и много се забавляваме.
Другия отбор е от едни страхотни вдъхновяващи приятелки, с които си устройваме често пътешествия като малко бягство. Малко преди коледните празници бяхме в Централна Америка в Гватемала и Антигуа, в едно село в нищото, без вода, в средата на джунглата. Беше страхотна провокация за духа, физиката и ума ми. Преди година имахме съвсем друг тип бягство. Наехме си голям апартамент в Рим, точно над Пазара на цветята, и по цял ден обикаляхме района, записвахме си кулинарни рецепти и се радвахме на момента и живота,  на слънчевия ден, на цъфналия храст до нас, на простичките неща.

Това ли е твоята формула…
Много е важно по пътя в живота си да съумяваш да се обградиш с правилните хора, да ходиш на правилните места, да ядеш правилната храна, да слушаш правилната музика, да четеш красиви книги, да гледаш хубаво кино… неща от най-прост, битов план. Не бива да бъде подценявано всичко това, което ти доставя удоволствие, защото с времето се убеждавам, че щастието е не в сложните формули и философските трактати, а в най-дребните неща. Много важно за мен е да канализирам тези емоции и да изразя себе си в музиката. Благодарна съм на съдбата, че ме среща с хора, с които усещам, че сме една порода, и ме карат да мисля, че не съм сама.

Колко време ти трябва, за да се сетиш за България…
Четири дни са ми напълно достатъчни. Кача ли се в самолета, изключвам и се пренасям в атмосферата, миризмите, цветовете и културата на другия свят. Обожавам да дегустирам различни кухни и това е най-интересното в моите пътувания. За мен вкусът на храната до голяма степен разказва историята на един народ. Не обичам дълго да ме няма от България. Започват да ми липсват приятелите, навиците, сцената… губя цялата си същност. Изморявам се от впечатления и искам да се върна тук, където всичко ми е уютно, познато. Въпреки всичките ни несгоди в страната на мен тук ми е най-хубаво. Тук има съдбовно интересни етапи, през които минаваме, и от нас зависи дали те ще се случат.

Когато се прибереш след дълго пътуване, казваш ли си Home, Sweеt Home?
Винаги. Особено след това пътуване до Антигуа, дивата джунгла, в която попаднах, нямаше вода, не всичко се ядеше, самолетът ни закъсня с цял ден, накрая аз толкова много исках да си прибера, че… Кацнах три часа преди големия ни коледен концерт в Зала 1 на НДК и щом хванах микрофона за саундчека, започнах да рецитирам “Аз съм българче”… настина с пълното съзнание защо го правя, ей така, от сърце.  

В живота приоритите ни се сменят, как вървят при теб…
Приоритет се оказа балансът в живота ми. През годините се е случвало в определен момент да съм по-отдадена на музиката, семейство, приятели, лятната вила, ресторанта… всичките ежедневни задачи и никакво време за мен самата. Аз съм Жена по природа, с голямо Ж, но ми убягват много чисто женски навици поради липса на време. В момента се опитвам да вкарам и себе си в това жонглиране от приоритети и да стана по-голям егоист в добрия смисъл на думата.

Казваш, че не си амбициозна, а нещата, за които си си мечтала, в голяма степен май са ти се случили…
До голяма степен е така. Всичко, което ми се е случило, обаче в никакъв случай не съдбовен подарък. Нищо не ме е чакало на вратата в кутия с розова панделка. Зад целия този блясък, цвят и радост, който блика от популярността и славата около мен, стои ужасно много труд, къртовски. Ние, музикантите, нямаме работно време, ние сме 24 часа в работен режим. Защото и след репетицията, записа, лайфа аз продължавам да си мисля как е било, какво не беше наред, какво да променя, така че в следващата песен да звучи по-добре. Аз вярвам в това, че ако човек много иска нещо да му се случи, той го провокира всячески, дори само да пуснеш мисълта в пространството, тя един ден ще се върне.

Кажи ни за следващата песен, за която мислиш, преди да си легнеш…
В главата ми е вече концепция на цял албум. Албум, който ще разказва история за времето, което се изнизва пред погледа ни. Вече, знаете, излезе първата серия от клипове “Времето за мен си ти“. В него заснехме различни типажи, хора, които просто се забавляват. Във втората част нещата се задълбочават, много е в темата на месец февруари. Ще представи една много симпатична двойка, която олицетворява по-интимния етап от времето между хора, които се обичат. Премиерата на песента в радиоефира ще е на 14-и, а на 17-и пък пускаме и видеото към нея. Третата серия, по която още работим, ще е един стандарт от 50-те години – Feel Like Making Love. Да изпея тази песен е моя детска мечта…

Познавайки те, знам че Atelier, както и Villa Arte по-скоро не са бизнес проекти…
Разбира се, че не това е била идеята, но когато ми се обадиха от списание Forbs да говоря за моя бизнес план, аз осъзнах, че без да искаме, сме направили бизнес проект, и то успешен. Ресторантчето го създадохме за хора, които са на нашите вибрации, такива, които ужасно много обичат живота. Atelier е продължение на приключението ни от Villa Arte. Преди 6 години в Лозенец отворихме този малък рай на морето, събрахме доста опит и хора, които наистина са наши съмишленици – готвачи, сервитьори и управители. Почти 30 човека, които се превърнаха в наше семейство, нямаше как да не потърся място и в София, за да ги запазя.

Ти обичаш да готвиш, видях че свали от колата някакви вкусотии. Влизаш ли понякога в кухнята на Atelier?
О, да, аз обожавам да готвя. Постоянно експериментирам с някакви чужди, а и чисто мои рецепти. Правя разни пастети, мариновам риба, чиизкейкове и въобще десертите са една необятна тема. Често нося тук, опитваме с готвачите, а те ми дават разни съвети.
Ще ти кажа нещо, което може би няма да ме попиташ… Аз бих станала готвач. Знам, че няма да е скоро, но това си е моя мечта, която ще осъществя. Кулинарията е дълбока бездна, в която аз съм готова да скоча.  

Твоето посланието към влюбените за финал?
Призовавам всички да запазим нежността на душата си.